|
Това е история, тъй като миналото на до-историческите времена свидетелства за същия факт в по-късни векове. Драконтии, посветени на Луната и Змея, били най-древните „скали на съдбата“ на старите народи; и тяхното движение или люлеене е било напълно ясен код за посветените жреци, тъй като само те притежавали ключа към този древен начин на четене. Vormius и Olaus Magnus показват, че кралете на Скандинавия се избирали именно по заповед на оракула, чийто глас говорел чрез „тези огромни каменни монолити, издигнати от колосалната мощ (на древните) великаните“. Плиний казва: „В Индия и Персия именно нея (персийската Отизое) е трябвало да питат магьосниците за съвет при избирането на своите владетели.“1 1 „Естествена история“, XXXVII, LIV. И по-нататък той описва каменен монолит на Харпас в Азия, поставен по такъв начин, „че допирът с един пръст може да го приведе в движение, а иначе той не може да бъде преместен от мястото си при целия натиск на тялото“.2 Защо тогава люлеещите се камъни на Ирландия или Бримгам, в Йоркшир, да не са можели да служат за гадаене и пророчески съобщения по също такива начини? Най-огромните сред тях очевидно са реликва от атлантите; по-малките въртящи се на върховете си камъни, като скалите в Бримгам, представляват копия на по-древни. Ако в средните векове епископите не бяха унищожили всички планове на Драконтия, върху които само те са можели да поставят ръка, науката щеше да знае повече за тези камъни.3 Но въпреки това, ние знаем, че те са били всеобщо употребявани в течение на дългите до-исторически времена и всички са служели на същата цел – за предсказания и магия. Е. Биот, член на Института на Франция, публикувал в „Antiquitйs de France“ (том IX) статия, която доказва тъждествеността в разположението на Чатамперамба („Поле на смъртта“, или древните места за погребения в Малабар) с древните гробове в Карнака; т. е., че те имат „възвишение и централен гроб“. В тези гробове са намерени кости и г-н Халиуел ни съобщава, че някои от тях достигат огромни размери; туземците наричат тези гробове „обиталища на Ракшаса“ или на великаните. В някои от тези каменни кръгове, „почитани като постройки на Панч Пандава (Пети Панду), както и всички подобни паметници в Индия, където те се срещат в такова изобилие“, при отварянето им по заповед на Раджи Васариди били намерени човешки кости с много големи размери.1 2 Пак там, II, XXXVIII. 3 Charton, „Magasin Pittoresque“ (1853). Цитатите са приведени от Дьо Мирвил, op. cit., ibid., стр. 293. 1 Т. А. Уайз, „История на езичеството в Каледония“, стр. 36. Дьо Мирвил е прав в своето обобщение, ако не дори и в своите изводи. Тъй като дълго лелеяната теория, че камъните от Драконтия в повечето случаи са свидетели на „велики естествени геоложки сътресения“ (Шартон) и „работа на Природата“ (Кембри), днес е отхвърлена, неговите забележки са твърде справедливи: „Ние съветваме учените да поразмислят... и преди всичко да не поставят Титаните и Великаните в примитивните легенди, тъй като техните дела се намират пред очите ни и тези монолити ще се люлеят на своите основи до края на света, за да помогнат на учените да разберат веднъж завинаги, че този, който вярва в удостоверени от цялата древност чудеса, не е кандидат за затваряне в Шерентон.“2 2 Op. cit., стр. 288. Именно това ние непрекъснато повтаряме, въпреки че може би гласовете на окултистите и римокатолиците ще бъдат гласове в пустиня. Въпреки това, не е възможно да не се види, че науката е толкова непоследователна, да не кажем и повече, в своите съвременни теории, колкото и древната и средновековна теология, в тълкуванията си на така нареченото „Откровение“. Науката би искала да утвърди произхода на човека от питекоидните маймуни – превръщане, за което са нужни милиони години – и въпреки това се страхува да признае на човека древност по-голяма от 100 000 години! Науката учи на постепенното превръщане на видовете, на естествен подбор и еволюция от низша към висша форма, от мекотелото до рибата, от влечугото до птицата и млекопитаещите – и въпреки това тя отказва на човека, който физиологически е само по-високо млекопитаещо и животно, подобна трансформация на неговата външна форма. Но ако чудовищният игуанодонт от Уелден е можел да бъде прародител на малката игуана на нашето време, защо чудовищният човек на Съкровеното Учение да не може да стане съвременен човек – звено между животното и Ангела? Нима в тази „теория“ се съдържа повече ненаучност, отколкото в другата, която отказва на човека духовно и безсмъртно Ego, превръщайки го в автомат и заедно с това поставяйки го в системата на Природата като специален вид? Може би Окултните науки са по-малко научни от съвременните точни науки, но въпреки това те са по-логични и последователни в своите учения. Физическите сили и естественото родство на атомите могат да са достатъчни фактори, за да се превърне растението в животно; но се изисква нещо повече от простото взаимодействие между някои материални агрегати и тяхната околна среда, за да се предизвика за живот напълно съзнателният човек, дори и той да не е бил в действителност нещо повече от разклонение между двама „бедни братовчеди“ на четириръкия вид. Окултната Наука признава, заедно с Хекел, че (обективният) Животът на нашето земно кълбо „е логически постулат на научната естествена история“, но добавя, че да се отхвърли подобна духовна инволюция, отвътре навън, на невидимия, субективен Духо-Живот – Вечен Принцип в Природата – е много по-нелогично, отколкото да се твърди, че Вселената и всичко, което е в нея, е било постепенно „построено от слепи сили“, присъщи на материята, и без никаква външна помощ. Да предположим – окултистът започва да твърди, че първият голям орган на която и да е катедрала е възникнал в следния ред: преди всичко в пространството е станало прогресивно и постепенно изработване на материалите, поддаващи се на оформяне, следствие на което се е появило известно състояние на материята, наричано органичен протеин; след това, под въздействието на случайни сили, тези състояния, преминавайки през фазата на неустойчиво равновесие, започнали да се развиват бавно и величествено в нови комбинации на резбовано и полирано дърво, в медни гвоздеи и скоби от кожа и слонова кост, в духови тръби и духащи мехове; след това, приспособявайки всички части в една хармонична и симетрична машина, органът внезапно засвирил „Реквием“ на Моцарт, после последвала соната на Бетовен и т. н. ad infinitum, неговите клавиши свирели сами и въздухът се напомпвал в тръбите поради лично присъщата му сила и фантазия. Какво би казала науката за подобна теория? Обаче учените материалисти именно по такъв начин описват образуването на Вселената с нейните милиони същества и на човека, духовния Ј венец. Каквато и да е истинската вътрешна мисъл на Херберт Спенсър, когато е писал за постепенното превръщане на видовете, неговите думи са приложими към нашата доктрина: „Понеже е построена на основата на еволюцията, всяка категория същества се представя като резултат от изменения, изработени от неуловими градации в предсъществуващ вид.“1 1 „Очерци по психология“, стр. 144. Тогава защо историческият човек да не може да е резултат от изменения, извършили се в предсъществуващата и предисторическата раса на човека, дори и да предположим – заради интереса на спора – че в него няма нищо, което да е надживяло или да е живяло независимо от физическото му тяло? Но това не е така! Понеже, докато ни казват, че „органичните субстанции се произвеждат в лабораторията чрез това, което бихме могли да наречем буквално „изкуствена еволюция“,2 ние отговаряме на изтъкнатия английски философ, че алхимиците и великите Адепти са правили всичко това в действителност, много повече и много по-рано от опитите на химиците „да построят от разделени елементи сложни комбинации“. Хомункулите на Парацелз са факт в алхимията и вероятно ще станат факт и в химията, и тогава чудовището на Франкенщайн от съчинението на г-жа Шели ще се разглежда като пророчество. Но нито един химик или алхимик никога не ще може да дари подобно чудовище с нещо друго, освен с животински инстинкт, стига той да не направи това, което, както е казано, са направили „прародителите“, а именно – да изостави своето собствено физическо тяло и да се въплъти в „Празната Форма“. Но даже и това ще бъде изкуствен, а не естествен човек, тъй като нашите „Прародители“ е трябвало в течение на вечната еволюция да станат Богове, преди са станат хора. 2 „Принципи на биологията“, Допълнение, стр. 482. Горното отклонение – ако действително е такова – е опит за оправдаване пред немногото мислещи хора на идващото столетие, които могат да прочетат това. То дава и обяснение защо най-добрите и духовни хора не могат повече да се задоволяват нито с науката, нито с теологията и защо те предпочитат която и да е „психическа мания“ пред догматичните твърдения, след като нито една от двете, в своята непогрешимост, не може да им предложи нещо по-добро от сляпата вяра. Универсалното предание е много по-надежден спътник в живота, универсалната традиция ни показва Примитивния Човек, който е живял в течение на векове заедно със своите Създатели и първите Наставници , Елохимите, в Градината Едем „или в градината на Блаженството“1 на този свят. 1 За Божествените Наставници ще говорим в Станса XII. |
