|
Преданията на Централна Азия също говорят за Бамианските статуи. Що за статуи са това и каква е местността, в която са стоели в течение на безброй векове, устоявайки на катаклизмите около тях и даже на ръката на човека, както например при нашествието на ордите на Тимур и воините-вандали на Надир-Шах? Бамиан представлява малък, жалък полуразпаднал се градец в Централна Азия, на половината път между Кабул и Бал, в подножието на Кох-и-баба, огромната планинска верига на Паропамиз или Хиндукуш, около 8500 фута над морското равнище. В древните времена Бамиан е бил част от aрхаичния град Джулжул, заграбен и разрушен до последния камък от Чингиз Хан през XII столетие. Цялата долина е заобиколена от колосални скали, пълни с естествени и изкуствени пещери, които били обител на буддистките монаси, основаващи в тях своите Вихари. Подобни Вихари се срещат в изобилие и до днес в изсечените в скалите храмове на Индия и в долините на Джелалабад. Пред някои от тези пещери били открити, или по-точно – отново открити в нашето столетие, пет огромни статуи, които се разглеждат като изображения на Будда, тъй като прочутият китайски пътешественик Сюан-Цзан казва, че ги е видял, когато посетил Бамиан през седми век. Заявлението, че на цялото зимно кълбо не съществуват статуи с по-голям размер, лесно се потвърждава от свидетелствата на всички пътешественици, които са ги измерили и изследвали. Така например най-голямата е висока 173 ф., или със седемдесет фута по-висока от „Статуята на Свободата“ в Ню Йорк, която е само 105 ф., или 34 метра висока. Самият прочут Родоски Колос, между чиито крака с лекота преминавали най-големите кораби на онова време, е бил висок само 120–130 ф. Втората голяма статуя, изсечена както и първата в скалата, е само 120 ф., или с 15 ф. по-висока от споменатата „Статуя на Свободата“.1 Третата статуя се измерва само на 60 ф., а другите две са още по-малки, като втората от тях е не много по-висока от средновисок човек на нашата раса. Първият и най-големият от тези колоси изобразява човек, обвит в нещо като „тога“. М. дьо Надейлак предполага, че общо външността на тази статуя, линията на главата, гънките и особено големите висящи уши са неопровержими белези за това, че е търсено да се представи изображение на Будда. Но в действителност те не доказват нищо подобно, независимо от факта, че мнозинството съществуващи днес фигури на Будда, изобразени в положението на Самадхи, имат големи увиснали уши – понеже това е само по-късно нововъведение и по-късна мисъл. Неестествено големите уши са символ на всезнанието на мъдростта и е трябвало за означават и напомнят за мощта на Този, който знае и чува всичко и от чиято блага любов и грижа към всички създания нищо не може да убегне. Както гласи Стихът: 1 Първата и втората, както и статуята на Бартолди, имат в основата вход, който по изсечени в скалата вити стълби води до главите. Известният френски антрополог и археолог маркиз Дьо Надейлак правилно отбелязва в своя научен труд, че никога не е била създавана, нито в древни, нито в днешни времена, такава колосална скулптура на човешка фигура, като първата от двете. „Милосърдният Властелин, нашият Учител, чува воплите на страданието на най-малкото от малките през границите на долини и планини и бърза да му помогне.“ Гуатама Будда е бил индус, ариец, а подобни уши се срещат само сред монголоидите, бирманците и сиамците, които също както и в Кохина изкуствено обезобразяват своите уши. Буддистките монаси, превърнали пещерите на Мяо-цзе във Вихари и килии, са дошли от Централна Азия в първото столетие на християнската ера или приблизително тогава. Поради това, като описва колосалната статуя, Люан-Цзан казва, че „блясъкът на златните украшения, които я покриват“, в неговите дни „ослепявал погледа“, но от тази позлата не е останала и следа в наше време. В контраст със самата фигура, изсечена в скалата, гънките на дрехата са направени от гипс и са залепени върху каменното изображение. Талбот, който е направил най-внимателно изследване, открил, че тези гънки принадлежат към много по-късна епоха. Затова самата статуя трябва да бъде отнесена към несравнено по-древен период от времето на буддизма. В такъв случай могат да ни попитат: кого изобразяват те? Още веднъж преданието, потвърдено от писмените документи, отговаря на този въпрос и обяснява тайната. Буддистките архати и аскети намерили тези пет статуи и още много други, днес превърнали се в прах. Три от тях, стоящи в колосални ниши пред входа на бъдещата им обител, те покрили с глина и върху старите изваяли нови статуи, които е трябвало да изобразяват Владиката Татхагата. Вътрешните стени на нишите и до днес са покрити с ярка живопис с човешки изображения, като свещеният образ на Будда се среща във всяка група. Тези фрески и орнаменти – напомнящи византийския стил в живописта – са благочестива работа на монаси-отшелници, както и други по-малки фигури и орнаменти, изсечени в скалите. Но петте фигури са създадени от ръцете на Посветените на четвърта раса, които след потъването на техния Материк намерили убежище на сушата и по върховете на Централноазиатската планинска верига. Така петте фигури са нерушимо фактическо доказателство на Езотеричното Учение за постепенната еволюция на Расите. Най-голямата изобразява първата раса на човечеството, нейното ефирно тяло е било запечатано в твърдия несломим камък за назидание на бъдещите поколения, иначе споменът за нея никога не би надживял Атлантическия потоп. Втората – висока 120 ф. – изобразява Послеродените; и Третата – 60 ф. – увековечава расата, която паднала и с това заченала първата физическа раса – хора, родени от баща и майка, чието последно потомство е изобразено в статуите на остров Пасха. Те били високи само 20 и 25 ф. в епохата, когато е потънала Лемурия, след като била почти разрушена от вулканичните изригвания на подземния огън. Хората от четвъртата раса били с още по-малки размери, макар и гиганти в сравнение с нашата днешна пета раса. И редът свършва с последната. Такива са тези „Гиганти“ на древността, допотопните и следпотопни Хиборими на Библията. Те живели и процъфтявали по-скоро преди милиони, отколкото преди три или четири хиляди години. Анаким Йошуа, чието войнство приличало на „скакалци“ в сравнение с евреите, е създание на въображението на израилтяните, ако народът на Израил не припише на Йошуа още по-дълбока древност и не отнесе неговия произход към Еоценския век, или във всеки случай – към Миоценския, и не промени хилядолетията на своята хронология в милиони години. За всичко, което се отнася към доисторическите времена, читателят трябва да има предвид мъдрите думи на Монтен. Великият френски философ е казал: „Доказателство за най-глупаво самомнение е пренебрегването и определянето за лъжливо на това, което ни се струва като неотговарящ признак за правдоподобност или истина; това е обикновена грешка, извършвана от тези, които убеждават себе си, че са по-надарени, отколкото е обикновеният човек... Но разумът ме е научил, че да се признае решително нещо като лъжливо и невъзможно, е равносилно на това да започнеш да си приписваш преимуществото, че знаеш границите и пределите, положени от Божията Воля, а мощта на нашата обща Майка Природа да привържеш към своя ръкав и че няма по-голямо безумие на този свят, от това да ги намалиш по мерките на нашите способности и ограниченията на нашето самодоволство... Ако наречем чудовищни или вълшебни нещата, които нашият разум не може да обхване, колко от този род факти всекидневно застават пред погледа ни? Да обърнем внимание през какви прегради и доколко сляпо достигаме познание за множеството неща, които преминават през нашите ръце; наистина ние се убеждаваме, че по-скоро навикът, а не науката, ни кара да допускаме тяхната странност и ако тези неща ни бъдат показани отново, ние несъмнено бихме ги признали за толкова невероятни и неправдоподобни или даже по-неправдоподобни и невероятни, отколкото други.“1 1 Essays, XXVI. Преди да отрече възможността на нашата история и фактически документи, здравомислещият учен би трябвало да изследва днешната история, както и универсалните предания, разхвърлени в древната и съвременната литература, за да открие следите, оставени от тези забележителни ранни раси. Сред невярващите – малко хора подозират богатството на потвърждаващите доказателства, които могат да бъдат намерени, разхвърлени и погребани дори само в Британския Музей. Ние молим читателя още веднъж да разгледа въпроса, който се обсъжда в следващия Раздел. |
