|
Единственото разминаване между „откровенията“ и свидетелствата, останали ни от Херодот, Диодор, Сикул, Омир, Плиний, Плутарх, Филострат и т.н., е, че докато езичниците споменават само скелети на великани, умрели в митични времена, чиито останки някога са виждали лично, тълкувателите на Библията, без да се срамуват, изискват геологията и археологията да вярват, че във времената на Мойсей няколко страни са били населени с такива великани; пред тях евреите били като скакалци и уж всички те още живеели в дните на Йошуа и Давид. За нещастие тяхната собствена хронология противоречи на това. Ще им се наложи да избират между хронологията си и великаните. Съществуват още няколко извисяващи се свидетели на потъналите Материци и колосалните хора, които са ги населявали. Археологията наброява няколко такива свидетели на земята, макар и да се учудва „какво може да означават те“, но никога не се е опитвала да разреши тази тайна. Без да говорим за вече споменатите статуи на остров Пасха, ние ще попитаме към коя епоха принадлежат колосалните статуи, издигащи се все още недокоснати до Бамиан? Както обикновено, археологията ги отнася към първите векове на християнството и, разбира се, се заблуждава в това, както и в много други случаи. Няколко думи от описанието ще покажат на читателя, какви са статуите от остров Пасха и Бамиан. Отначало ще изследваме това, което е известно за тях на ортодоксалната наука: „Теапи, Рапа-нуи или Остров Пасха е самотен участък земя на почти 2 000 мили от брега на Южна Америка... Дълъг е около 12 мили, широк четири... на него, в самия център, има загаснал кратер, висок 1050 ф. Островът е пълен с кратери, изгаснали толкова отдавна, че не съществуват предания за тяхната дейност.“1 Но кой е създал тези огромни каменни изображения,2 които днес за посетителите са в центъра на интереса към острова и към неговата привлекателност? „Никой не знае“, казва един автор. „Повече от вероятно е, че те вече са се намирали тук, когато днешните жители са пристигнали (шепа полинезийски диваци)... техниката на изпълнение е с високо качество... и предполагат, че расата, която ги е построила, е контактувала с жителите на Перу и други части на Южна Америка... Даже по времето на посещението на Кук някои от статуите, високи двайсет и седем фута и широки в раменете осем, лежали паднали, докато други, все още изправени, изглеждали по-големи... Една от тях била толкова висока, че сянката Ј била достатъчна, за да скрие трийсет човека от слънчевата горещина. Основите, на които стоели тези колосални статуи, били дълги средно от трийсет до четирийсет фута и широки шестнайсет-двайсет... всички те били построени от обработени камъни в циклопски стил и много приличали на стените на Храма Пачакамак или на развалините на Тиа-Хуанако в Перу.“3 1 Роберт Браун, „Страните на Света“, стр. 43. 2 Споменато на стр. 44 et seq. 3 Пак там, стр. 43, 44 et seq., и стр. 310, 311. „Няма основание да се смята, че тези статуи били построени на части, с помощта на изградени около тях строителни скелета“ – добавя твърде основателно наблюдателят, без да обяснява по какъв начин те биха могли да бъдат построени, освен от великани със същите размери. Две от най-добрите статуи стоят сега в Британския Музей. В Ронорорака тези изображения са само четири, като три от тях дълбоко са потънали в почвата, едно лежи на гръб, като спящ човек. Макар и всички да са дългоглави, техните типове са различни и очевидно са били портрети, тъй като носовете, устата и брадичката много се различават по своята форма; още повече техните прически – нещо като плоска шапка с парче плат, привързано към нея, за да се скрие тилът на главата – показват и това, че оригиналите не са били диваци на каменния период. Наистина, може да попитат кой ги е поставил, но надали археологията и даже геологията могат да отговорят на това, въпреки че геологията признава острова за част от потънал Материк. Но кой е изсякъл още по-големите статуи на Бамиан, най-високите и исполински в целия свят – тъй като „Статуята на Свободата“ на Бартолди в Ню Йорк е джудже в сравнение с най-голямото от петте изображения. Бурнес и няколко учени йезуити, посетили това място, говорят за планина, „излята по подобие на пчелните пити, с гигантски килии-пещери“, с два огромни гиганта, изсечени в същата скала. За тях говорят като за съвременни Мяо-цзе (вж. по-горе цитатите от Шу-Цзин), последните останали живи от Мяо-цзе, които „потресли Земята“; йезуитите са прави, но грешат археолозите, които в най-големите от тези статуи виждат Будди. Понеже тези гигантски безбройни развалини, които в наши дни откриват една след друга, всички тези колосални развалини, пресичащи Северна Америка и простиращи се надолу и зад границите на Скалистите Планини, са работа на Циклопите – действително съществували великани на древните времена. „Маси от огромни човешки кости“ били намерени „в Америка близо до Мунт (?)“ – ни казва известен съвременен пътешественик, – именно на това място, което местните предания сочат като някогашно пристанище на великаните, извършили нашествие в Америка и заселили я, когато тя едва се подала от водите.1 1 Де ла Вега, IX, rab, приведено от Дьо Мирвил в „Пневматология“, III, 55. |
