|
Тъй като цитираното по-горе произлиза от източник, толкова силно дискредитиран от правоверната наука, то, разбира се, ще бъде прието като повече или по-малко сполучлива измислица. Даже вече споменатият талантлив труд на Донели не се взема под внимание, независимо от това, че всички твърдения в него не излизат от границите на точните научни факти. Но ние пишем за бъдещето. Новите открития в тази насока ще оправдаят твърденията на азиатските философи, че науки като геологията, етнологията, включително и историята, са се изучавали от допотопните народи, живели преди неизброими векове. Бъдещите „открития“ ще потвърждават правилността на истинските наблюдения на такива проницателни умове като Тен и Ренан. Първият доказва, че цивилизацията на древни народи, като египтяните, арийците на Индия, халдейците, китайците и асирийците, са следствие от предишни цивилизации, продължавали „мириади столетия“,1 а Ренан сочи, че: „От самото начало Египет ни изглежда като възмъжал, стар и напълно лишен от митични и героични епохи, че тази страна никога не е познавала младостта. Нейната цивилизация няма детство, а изкуството Ј – древен период. Цивилизацията на Древната Монархия не е започнала с детство. Тя била вече възмъжала...“2 1 „История на английската литература“, стр. 23. 2 Приведено в „Атлантида“, стр. 132. Към това проф. Р. Оуен добавя, че: „Египет се смята за управлявана и цивилизована Община още преди времето на Менес.“ И Уинчел твърди, че: „В епохата на Менес египтяните били вече цивилизован и многоброен народ. Манефо ни казва, че Атотис, син на първия Цар на Менес, построил дворец на Мемфис; и че той е бил лекар и е оставил книги по анатомия.“ Това е напълно естествено, ако повярваме на твърдението на Херодот, който пише в „Евтерп“ (CXLII), че записаната история на гръцките жреци се отнася към време 12 000 години преди днешното. Но какво значат 12 000, даже и 120 000, в сравнение с милионите години, изтекли от времето на Лемурийския Период. Но той не е останал без свидетели, независимо от неговата огромна древност. Пълни записи за ръста, развитието, социалния и даже политическия живот на лемурийците се пазят в Съкровените Летописи. За нещастие малко са тези, които могат да ги четат; и тези, които биха могли, все пак няма да са в състояние да разберат езика, ако не се запознаят с всичките седем ключа на неговия символизъм. Тъй като разбирането на Съкровеното Учение е основано на разбирането на Седемте Науки; и те намират своя израз в седем различни приложения на Тайните Записи към екзотеричните текстове. Така ние трябва да овладеем начините на мислене на седем напълно различни плана на Представянето. Всеки текст се отнася към една от следните гледни точки и трябва да бъде обяснен чрез нея: 1. Реалистичен План на Мисълта. 2. План на Идеалното Представяне. 3. Чисто Божествен или Духовен План. Останалите планове твърде много надвишават средното съзнание, особено това на материалистичния ум, за да се допусне дори, че биха могли да се символизират с термините на обикновената фразеология. В нито един от древните религиозни текстове няма чисто митичен елемент; но трябва да се намери начин на мислене, който да послужи за основа на първоначалното изложение и при тълкуването максимално да се придържаме към него. Тъй като архаичният начин на мислене е символичен; той е емблематичен в по-късния, макар и древен метод на мислене; иносказателен или алегоричен; йероглифен или логограматичен, като последният метод е най-труден, понеже всяка буква, както е в китайския език, представлява цяла дума. По този начин всяко собствено име във Ведите, в Книгата на Мъртвите, а до известна степен и в Библията се състои от няколко логограми. Без да е посветен в тайната на Окултната религиозна логография, никой не може да се похвали със знание за значението на името в който и да е древен откъс, преди да овладее значението на всяка буква, от която то е съставено. Как може да се очаква непосветеният мислител, колкото и да е голяма неговата ерудиция в ортодоксалния символизъм, така да се каже – т.е. в символизма, който никога и по никакъв начин не може да излезе от стария коловоз на слънчевия мит и половия култ – как може да се очаква, че непосветеният ум би могъл да проникне в тайната под покривалото? Който си има работа с черупката или шушулката на мъртвата буква и се е посветил на разбора на калейдоскопичното превръщане на голи словесни символи, никога не може да очаква да проникне зад границата на фантазията на съвременните митолози. Така Вайвасвата, Ксисурф, Девкалион, Ной и пр. – всички главни фигури на Потопите на Света, световни, частични, астрономични или геологични – със своите имена са записи на причините и следствията, довели до това събитие, ако можеха само тези имена напълно да се разшифроват. Всички подобни Потопи са основани на събития, станали в Природата, и поради това са исторически факти – независимо дали потопите са сидерални, геоложки или даже просто алегорични – документи за морално събитие на други и висши планове на битието. Ние смятаме, че това беше вече достатъчно добре доказано в дългото пояснение, предизвикано от алегоричния характер на Стансите. Да се говори за раса с ръст девет „yatis“, или двайсет и седем фута, в труд, който претендира за по-научен характер, отколкото да кажем разказа за „Джак, победителя на великана“, е донякъде обикновена задача. Къде са вашите доказателства – ще попитат авторката. Отговаряме: в историята на преданията. Преданията за раса на гиганти в древните времена са универсални, те съществуват в словесния и писмен народен епос. Индия е имала своите Данави и Даити; Цейлон е имал своите Ракшаса; Гърция – своите Титани; Египет – своите герои Колоси; Халдея – своите Издубари (Нимвроди); евреите – своите Емими от земята Моаб с прочутите великани Анакими.1 Мойсей говори за царя Ог, чието ложе е било дълго девет лакти (15 фута и 4 дюйма) и широко четири,2 а Голиат е бил висок „шест лакти и една педя“ (или 10 ф. и 7 д.). 1 Числа, XIII, 33. Бълг. прев. (VIII, 34): „Там видяхме исполините. Еднакви синове от исполински род; ние ще изглеждаме пред тях като скакалци...“ – Бел. прев. 2 Второзаконие, III, 11. Бълг. пр.: „...Ето одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк – четири лакти, мъжки лакти.“ – Бел. прев. |
