|
44. ТЕ1 ИЗДИГНАЛИ ОГРОМНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ, ВИСОКИ2 ДЕВЕТ YATIS, ПО РАЗМЕРА НА СВОИТЕ ТЕЛА (a). ВЪТРЕШНИТЕ ОГНЬОВЕ УНИЩОЖИЛИ ЗЕМЯТА НА ТЕХНИТЕ БАЩИ3. ВОДАТА ЗАПЛАШВАЛА ЧЕТВЪРТАТА4 (b). а) Трябва да се отбележи, че множеството от гигантските статуи, открити на остров Пасха, несъмнено част от допотопен материк, както и онези, които били намерени в покрайнините на Гоби, област, останала потопена в течение на неизброими векове, всички те били високи от двайсет до трийсет фута. Почти всички статуи, намерени от Кук на остров Пасха, били високи двайсет и осем фута и широки в раменете осем фута.5 Авторката е напълно осведомена за решението на съвременните археолози, че „тези статуи не са много древни“, както заяви един от големите сановници на Британския Музей, в който сега се намират няколко от статуите. Но това е едно от онези произволни решения на съвременната наука, които нямат особена тежест. 1 Атлантите. 2 Двайсет и седем фута. 3 Лемурийците. 4 Раса. 5 Сравнете следващия Раздел, озаглавен „Циклопските развалини и колосалните камъни, които свидетелстват за съществуването на Великаните“. Казват ни, че след загиването на Лемурия от подземни огньове ръстът на хората започнал непрекъснато да намалява – процес, който вече бил започнал след тяхното физическо падение – и че накрая, след няколко милиона години, те стигнали шест-седем фута височина и сега в по-древните азиатски раси продължават да намаляват, приближавайки се по-скоро към пет, отколкото към шест фута. Както показва Пикеринг, сред малайската раса (субраса на четвъртата коренна раса) съществува странно разнообразие в ръста; членовете на полинезийското семейство, например жителите на остров Таити, Самоа и Тонго, са по-високи от останалото човечество; но индуските племена и жителите на Индокитайските страни са несъмнено по-ниски от общото равнище. Това се обяснява лесно. Полинезийците принадлежат към най-ранните останали живи субраси, а другите – към най-късната и най-преходна маса. Както сега напълно са изчезнали жителите на Тасмания и както на свой ред бързо измират австралийците, така скоро ще ги последват и другите стари раси. b) Ще ни попитат: как са могли да се запазят тези исторически документи? Дори познаването на Зодиака от индусите се отрича от нашите доброжелателни учени-изтоковеди, стигнали до заключението, че индусите-арийци не са знаели нищо за него, преди да бъде пренесен от гърците в тяхната страна. Тази с нищо неоправдана клевета беше достатъчно опровергана от Байи и още повече – от ясното свидетелство на фактите и поради това тя не се нуждае от допълнителни опровержения. Докато египетският Зодиак1 пази неоспорими доказателства за записи, обхващащи повече от три и половина Сидерални години – или около 87 000 години, – индуските изчисления покриват почти трийсет и три такива години, или 850 000 години. Египетските жреци уверявали Херодот, че отначало Полюсът на Земята и Полюсът на Еклиптиката съвпадали. Но както отбелязва авторът на „Сфинксиада“: 1 Вж. „Voyage en Egypte“, Denon, т. II. „Тези жалки мургави индуси са записали знание по астрономия, което изчислява десет пъти 25 000 години от времето (последното, местно) на наводнението (в Азия), или Века на Ужаса.“ Те притежават записани наблюдения от времето на първото Велико Наводнение, в границите на историческата памет на арийците, което потопило последните части на Атлантида преди 850 000 години. Наводненията преди това, разбира се, са повече традиционни, отколкото исторически. Потъването и изменението на Лемурия започнало почти до Арктическия Кръг (Норвегия) и съдбата на третата раса завършила на Ланка, или на това, което станало Ланка при атлантите. Малката останала част, днес известна като Цейлон, е северното плато на древна Ланка, а огромният остров с това име от времето на Лемурия е бил гигантски Материк, който вече описахме. Както казва един от Учителите: „Защо вашите геолози не допуснат мисълта, че под изследваните и измерени от тях материци... може да са скрити дълбоко, в неизмеримите или по-точно неизмерените океански дъна, други, много по-древни материци, чиито наслоения никога не са били изследвани геоложки; и че след време те могат напълно да взривят сегашните им теории? Защо не се допусне, че подобно на Лемурия и Атлантида, нашите сегашни материци вече няколко пъти са потъвали и са имали време отново да се появят и да станат пристан на нови групи от човечеството и цивилизациите; и че при първото мощно геоложко издигане на следващия катаклизъм, в реда на периодичните катаклизми, които се случват от началото до края на всеки кръг, нашите вече израждащи се материци може да потънат, а Лемурия и Атлантида да се издигнат отново.“1 1 Вж. „Езотеричен Буддизъм“, стр. 65. Разбира се, тези материци няма да са тъждествени на същите някогашни. Тук трябва да се поясни. Теорията за съществуването на Северна Лемурия не трябва да предизвиква никакво смущение. Продължението на този велик Материк в северната част на Атлантическия Океан въобще не противоречи на широко разпространените мнения по въпроса за разположението на Атлантида, тъй като едното становище се потвърждава от другото. Следва да се отбележи, че Лемурия, която служела за люлка на третата коренна раса, не само е обхващала обширна част в Тихия и Индийския океан, но се е простирала във вид на конска подкова зад Мадагаскар в Южна Африка (тогава нищожна част в процеса на образуването), през Атлантическия океан до Норвегия. Големият водоем с прясна вода в Англия, наричан Уилдън и разглеждан от геолозите като извор на предишна велика река, е руслото на главната река, напоявала Северна Лемурия през Вторичния Век. Наистина, съществуването на тази река в миналото е научен факт, но ще признаят ли привържениците на науката необходимостта да се допусне съществуването на Северна Лемурия на Вторичния Век, както следва от собствените им данни? Проф. Бертолд Зиман не само е признавал реалността на съществуването на такъв мощен материк, но е разглеждал Австралия и Европа като части, принадлежали отначало на един материк – като по този начин потвърждава цялата изложена доктрина за „конската подкова“. Не би могло да се даде по-поразяващо потвърждение на нашата постановка от факта, че високата планинска верига от басейна на Атлантическия океан – 9000 фута, – която се простира на две или три хиляди мили в южна посока от точката, близка до Британските острови, отначало се спуска към Южна Америка, а след това променя посоката почти под прав ъгъл, за да продължи в юго-източна посока към Африканския бряг, откъдето пък на юг до Тристан Д’Акуня. Тази верига е остатък от Атлантическия материк и ако можеше да се проследи по-нататък, би се установило действителното съществуване на точка на съединение под водата, във вид на конска подкова, с по-древен материк в Тихия океан.1 Атлантическата част на Лемурия е била геоложката основа на това, което е известно като Атлантида, но трябва по-скоро да се разглежда като развитие на Атлантическото продължение на Лемурия, отколкото като съвършено нова маса от суша, издигната и отговаряща на нуждите на четвъртата коренна раса. Както при еволюцията на Расата, така и в случай на измествания и премествания на континентални маси не бива да се прокарва ясна и твърда линия, която да обозначава границата на стария ред и началото на нов. Последователността в естествените процеси никога не се нарушава. По този начин атлантите на четвъртата раса са произлезли от неголям брой хора на третата раса, северните лемурийци, събрани – грубо казано – на участък земя приблизително там, където сега е средата на Атлантическия океан. Техният Материк е бил съставен от натрупването на много острови и полуострови, които се издигнали с течение на времето и накрая станали истинска обител на великата Раса, известна като расата на атлантите. След като това образуване завършило, напълно очевидно и както твърди високият окултен Авторитет: „Лемурия не бива да се смесва с Атлантическия Материк, също както Европа с Америка.“2 1 Сравнете с картата, приета след изследването и сондирането с лот на дълбочината от „Чалънджър“ и „Делфин“ в „Атлантида“; „Допотопен свят“ (стр. 47), Донели. 2 „Езотеричен Буддизъм“, стр. 58. |
