|
Но те принадлежат към изтърсаците на седмата субраса на трета раса. Проф. Хекел навярно също е видял сън и макар да е било само веднъж, това е било истинско видение! Именно в този период трябва да търсим следите от първото появяване на предците на тези, които смятаме за най-древните народи в света – наричани сега индуси-арийци, египтяни и древни перси от една страна, халдейци и финикийци – от друга. Тези народи са били управлявани от Божествени Династии, т. е. Царе и Управници, които от смъртния човек са притежавали само неговата физическа външност, каквато тя е била тогава, но които били Същества от Висшите Сфери и по-небесни, отколкото ще бъде нашата собствена Сфера след дълги Манвантари. Разбира се, безполезно е да караме скептиците да приемат съществуването на подобни Същества. Тяхната най-голяма гордост е в това да докажат своето право на родово наименование, като катаринидите, факт, който се стараят да установят на основата на очевидната наличност на опашна кост, прилягаща към техния Os sacrum, рудиментарната опашка, която, понеже е достатъчно дълга, те радостно и непрестанно биха размахвали в чест на нейния достоен откривател. Те ще останат толкова верни на своя маймунски прародител, колкото и християните на своя безопашат Адам. Съкровеното Учение обаче насочва по този въпрос теософите и изучаващите Окултните Науки по правилен път. Ако разгледаме втората половина на третата раса като първите представители на истинската човешка раса със здрави кости, предположението на Хекел, че „еволюцията на примитивните хора е станала... или в Южна Азия, или... в Лемурия“ – за Източна и Западна Африка не може да става дума – е доста, ако не и напълно правилно. Но за да бъдем точни, трябва да се каже, че както еволюцията на първата раса станала от телата на Питри в седем напълно различни помежду си области при Северния Полюс на единствената (тогава) Земя, по същия начин се извършило крайното превръщане на третата раса. Тя започнала в онези северни области, които току-що бяха описани като включващи Беринговия пролив и това, което тогава е било суша в Централна Азия, когато климатът даже и в полярните области бил полутропичен и прекрасно съответстващ на примитивните потребности на зараждащия се физически човек. Тази област обаче, от времето на появата на човека неведнъж ту замръзвала, ту ставала тропическа. Коментарите ни казват, че Третата Раса се е намирала около средната точка на своето развитие, когато: „Оста на Колелото се наклонила. Слънцето и Луната не светели повече над главите в тази част на Послеродените; хората познали снега, леда и студа; и хората, и растенията, и животните намалели на ръст. Тези, които не загинали, останали като малки деца,1 със свой ръст и интелект. Това била третата Пралайа на Расите.“2 1 „Наполовина израснали младенци“ – в сравнение със своите гигантски братя на другите зони. Това, което би станало с нас, ако ни се случи подобно бедствие. 2 Това се отнася до Лемурия. Това отново означава, че нашето земно кълбо е подложено на седем периодични и пълни измествания, които съпътстват pari passu расите. Тъй като Съкровеното Учение казва, че по време на този Кръг трябва да станат седем Пралайи, предизвикани от наклона на земната ос. Това е закон, който действа в определеното си време и съвсем не сляпо, както може да предположи науката, а в точно съответствие и съгласуваност със Закона за Кармата. В Окултизма този Неуловим Закон се нарича „Великото Уравновесяване“. Науката признава своето незнание на причините, които произвеждат климатичните превратности, както и измененията в посоката на оста, което винаги се съпровожда от тези превратности. В действителност, науката явно въобще не е убедена в преместването на оста. И понеже не е в състояние да ги осветли, тя по-скоро е готова въобще да отрича феномените на изместването на оста, отколкото да допусне мъдрата ръка на Кармичния Закон, който единствено може да обясни тези внезапни изменения и съпровождащите ги резултати. Науката се е опитвала да ги разтълкува с различни, повече или по-малко фантастични теории; една от тях, във въображението на Дьо Бушепорн, създава внезапния сблъсък на нашата Земя с комета, който бил причина за всички геоложки пертурбации. Но ние предпочитаме да се придържаме към нашите Езотерически обяснения, тъй като Фохат струва повече от която и да е комета и, в допълнение, има за свой ръководител Всемирния разум. Така вече четири подобни пертурбации, свързани с наклона на оста, са станали от времето, когато на тези Земя се появило Човечеството на Вайвасвата Ману. Старите Материци – с изключение на първия – били погълнати от океаните, появили се други земи и там, където преди не съществували, се издигнали огромни планински вериги. Всеки път повърхността на глобуса била напълно променяна; „оцеляването на най-приспособените“ народи и раси се утвърждавало със своевременна помощ; неприспособените, несполучливите се унищожавали, като били помитани от повърхността на Земята. Подобен подбор и изместване не става между изгрева и залеза на слънцето, както може да се помисли, а изисква няколко хилядолетия, докато в новия дом бъде установен ред. Субрасите също са подложени на подобни пречистващи процеси, както и техните странични разклонения или расови семейства. Нека добре запознатият с астрономията и математиката погледне назад в здрача на сенките на миналото. Нека наблюдава и отбележи това, което знае за историята на народите и нациите, и съпостави техните падения и възходи с онова, което е познато като астрономически цикли – специално със Звездната (Сидерална) Година, равняваща се на наши 25 868 слънчеви години.1 Ако наблюдателят е надарен макар и с най-слаба интуиция, той ще види след това, как щастието и нещастието на народите са тясно свързани с началото и края на този Сидерален Цикъл. Наистина, не-окултистът ще се окаже в неизгодно положение – без данните за толкова отдалечени времена, на които да се базира. Той нищо не знае, и точната наука не му казва за станалото преди 10 000 години; но все пак може да намери утеха в знаенето на някои данни или – ако предпочита – в предположението за съдбата, преди приблизително 16 000 години, на всяка от съвременните нации, които са му известни. Смисълът на това, което твърдим, е ясен. Всяка Сидерална Година тропиците отстъпват от полюса с четири градуса при всяко завъртане, започвайки от точката на равноденствие и със завъртането на екватора през съзвездията на Зодиака. Всеки астроном знае, че в днешно време тропикът лежи само на двайсет и три градуса и нещо (по-малко от половин градус) от екватора. Следователно той трябва да измине още два и половина градуса до края на Сидералната Година. Това дава на човечеството като цяло, и в частност на нашите цивилизовани раси, отсрочка от около 16 000 години. 1 Разбира се, има и други цикли – цикли вътре в цикъла – и именно това създава такава трудност при изчисляването на расовите събития. Завъртането на Еклиптиката се извършва на 25 868 години и за нашата Земя е изчислено, че точката на равноденствие се отмества всяка година с 50,1”. Но има и друг цикъл вътре в този. Казано е, че: „тъй като абсидата се движи насреща Ј със скорост 11,24” ежегодно, това завършва кръговрата за сто и петнайсет хиляди триста и две години (115 302). Сближаването на равноденствието и апсидата е сума от тези движения – 61,34” и следователно равноденствието се връща в същото положение по отношение на апсидата през 21 128 години.“ (Вж. статията „Астрономия“ в „Encyclopaedia Britannica“.) Ние споменаваме този цикъл в „Разбулената Изида“ (том I) във връзка с други цикли. Всеки цикъл има значително влияние върху съвременната му раса. След Великото наводнение на третата раса (лемурийците), както ни казва Коментар 33: „Хората значително намалели на ръст и продължителността на живота им се съкратила. От гледна точка на божествеността те паднали, започнали да се смесват с животинските раси и встъпили в брак с великаните и пигмеите (раса на джуджета от полярните области)... Придобили много божествено, не – по-скоро незаконно знание и доброволно стъпили на Лявата Пътека.“ Така атлантите започнали да се приближават към унищожение, към гибел. Кой може да каже колко геологични периоди са изминали, за да се извърши това четвърто разрушение! Но ни казват, че: |
