|
Някои теософи, разбрали от малко думи в „Езотеричен Буддизъм“, че потъналите „древни материци“ отново ще се издигнат, зададоха въпроса: „На какво ще прилича Атлантида, когато се издигне?“ Тук се съдържа известно заблуждение. Ако тъждествено същите потънали земи на Атлантида се издигнат, действително те ще се окажат безплодни в течение на векове. Но тъй като Атлантическото дъно на океана в днешно време е покрито на 5000 ф. дълбочина с варовикови наслоения и това наслояване продължава – фактически наслоение от ново „варовиково образуване“ – няма причина, при настъпването на времето за появата на Новия Материк, геоложките трусове и издигането на морското дъно да не използват тези 5000 фута варовик за образуването на някакви планини, а други 5000 фута да не се появят на повърхността. Расовите катаклизми не са Потопът на Ной, продължавал четирийсет дни, нещо като бомбайски мусон. Че периодичното потъване и появяване на нови Материци, наричани от съвременните автори Атлантида или Лемурия, не е измислица, ще бъде доказано в раздел, в който са събрани заедно всички доказателства. Най-древните, архаични тамилски и санскритски трудове са изпълнени с позоваване на тези два Материка. Седем свещени острова (Двипа) са споменати в Суря Сидханта, в най-древния астрономически труд на целия свят и в трудовете на Асурамая, атлантския астроном, чието „въплътяване“ проф. Вебер е открил в Птоломей! Въпреки това, погрешно е тези „Свещени Острови“ да се наричат Атлантически – както ние правим това; тъй като, както и всичко останало в индуските Свещени Книги, те се отнасят към много неща. Наследството, оставено от Прияврата, син на Сваямбхува Ману, на неговите седмина синове не е било Атлантида, даже и ако един или два от тези острови да са преживели потъването на свои съседи и в следващите векове да са били убежище на атлантите, чийто материк на свой ред е бил потопен. Споменати за първи път от Парашара във Вишну Пурана, тези седем острова се отнасят към Езотеричната Доктрина, която ще бъде обяснена по-нататък. Във връзка с това, от всичките седем острова, Джамбу Двипа (нашият Глобус) е единственият земен. В Пураните всяко споменаване на северната област от Меру е свързано с това Първоначално Елдорадо, сега област на Северния Полюс, което тогава е било Материк с цъфтящи магнолии, там, където днес виждаме неизследвана безкрайна пустиня от лед. Науката говори за „древен Материк“, простиращ се от Шпицберген надолу до пролива Дувър. Съкровеното Учение твърди, че в най-ранните геоложки периоди тези области са влизали в състава на материк с форма на конска подкова, единият край на която, източният, лежал много по на север от Северния Корнвалис и включвал Гренландия, а другият съдържал Беринговия Пролив, като парче вътрешна земя, и в своето естествено разпространение се спускал на юг към Британските Острови, които в онези дни е трябвало да се намират точно под долната извивка на полукръга. Този материк се издигнал едновременно с потъването на екваториалните части на Лемурия. Векове по-късно някои останки на Лемурия отново са се появили на повърхността на океаните. Поради това – макар и да може да се каже, без да се отклоняваме от истината, че Атлантида е била част от седем велики Острова на Материци, тъй като четвъртата раса е встъпила във владение на онова, което е останало от Лемурия, и утвърдила се на островите, ги включила в своите земи и материци, – разликата трябва да се посочи и да се даде пояснение, щом се прави опит в този труд да се представи по-пълно и точно изложение. По този начин остров Пасха също е бил завладян от някои атланти, които спасявайки се от катаклизма в тяхната страна, се спрели на тези останки от Лемурия, но само за да загинат на тях, когато впоследствие островът бил унищожен от вулканичните изригвания и лавата. За някои географи и геолози това може да изглежда като мит, но за окултиста е история. Какво знае науката, за да докаже обратното? „Преди появата на картата, публикувана в Базел през 1522 г., в която названието на Америка се е появило за първи път, се предполагало, че тя е била част от Индия... Науката също отказва да утвърди дивата хипотеза, че някога полуостров Индостан – в единия край на линията, и Южна Америка – на другия, са се съединявали чрез пояс от острови и материци. От доисторическите времена Индия... била двойно свързана с двете Америки. Земите на предците на тези, които Амиан Марцелин нарича „Брамини на Горна Индия“, са се простирали от Кашмир далеч навътре в (днешната) пустинята Шамо. Тогава пешеходец от север е можел да достигне – едва намокряйки краката си – полуостров Аляска през Манджурия, през бъдещия Татарски пролив, Курилските и Алеутските острови; докато друг пътник, отправяйки се с кану от юг, е можел да премине Сиам, да пресече Полинезийските острови и да достигне всяка част на Материка Южна Америка.“1 1 „Пет Години Теософия“, стр. 339–340. Това е било записано по думите на един Учител – доста съмнителен авторитет в очите на материалистите и скептиците. Но тук срещаме един от тяхното ято, птица със същата окраска – Ернст Хекел, който в своето разпределение на Расите почти дословно потвърждава горното твърдение: „Явно областта от повърхността на земята, където е станала еволюцията на тези примитивни хора от близко родствени им маймуни от вида catarrhine (!!), трябва да се търси или в Южна Азия, или в Източна Африка (която впрочем даже и не е съществувала по време на разцвета на Третата Раса), или в Лемурия. Лемурия, древен материк, намиращ се днес под водите на Индийския Океан, който е лежал на юг от съвременна Азия, се е простирал в източна посока към Горна Индия и остров Сунд, а на запад – чак до Мадагаскар и Африка.“1 1 „Pedigree of Man“ – прев. на Авелинг, стр. 80–81. В епохата, за която говорим, Материкът на Лемурия вече се е разкъсал на много места и е образувал нови отделни Материци. Въпреки това нито Африка, нито двете Америки, а още по-малко Европа, са съществували в онези времена; всички те още са почивали на дъното на океана. Също така малко е съществувало и от днешна Азия, тъй като Предхималайските области били покрити с морета, а зад границите им са се простирали „листата на лотоса“, страни принадлежали към Швета-Двипа и наричани днес Гренландия, Източен и Западен Сибир и т. н. Огромният Материк, който веднъж вече царствал и се възвишавал над Индийския, Атлантическия и Тихия Океан, вече се състоял от огромни острови, които изчезвали един след друг, докато крайният трус не погълнал и последните му останки. Остров Пасха например принадлежи на най-ранната цивилизация на Третата Раса. Внезапното вулканично изригване и издигането на океанското дъно по времето на Чемпленовата епоха на севернополярното затопляне повдигнали тази малка реликва от Архаичните векове – след като тя потънала заедно с другите – недокосната, с всичките Ј статуи и вулканът я оставил като свидетел за съществуването на Лемурия. Казват, че някои австралийски племена са последните представители на последните потомци на Третата Раса. Ние отново разполагаме до известна степен с потвърждение на това, от страна на материалистическата наука. Като говори за кафявата или малайската раса и за австралийците и папуасите, Хекел отбелязва: „Съществуват много прилики между тях и аборигените на Полинезия, това Австралийско струпване на острови, които в някакви епохи явно са изграждали един огромен и неразделен материк.“1 Разбира се, това е бил „гигантски и неразделен материк“, тъй като по времето на третата раса се е простирал на изток и запад до места, където днес лежат двете Америки. Истинската Австралия е била само част от него, и като нейно допълнение има няколко оцелели острова, разпръснати тук и там по повърхността на Тихия Океан и широката ивица на Калифорния, също принадлежаща към нея. Нещо доста забавно: в своя фантастичен труд „Pedigree of Man“ Хекел смята, че: „Австралийците на нашето време, като преки потомци, почти неизменили се (?!) на това второ разклонение на примитивната човешка раса... разпространило се от тази люлка на човешкото детство на север, отначало главно в Азия, явно са прародители на всички други човешки раси с прави коси... Другата, която е със ситно накъдрени коси, се преселила частично на запад (т. е. в Африка, и на изток – в Нова Гвинея, страни, които, както е казано, още не са съществували тогава)... Други с прави коси са се разпространили по-нататък на север, в Азия и... населили Австралия.“2 Както пише един от Учителите: „Можете да видите останки от този някога велик народ (Лемурия на третата раса) в някои плоскоглави аборигени на вашата Австралия.“3 1 Пак там, стр. 82. 2 Op. cit., стр. 81. 3 „Езотеричен Буддизъм“, стр. 65. |
