|
„Генеалогиите на Патриарсите са по-стари, отколкото е хронологичната система на Манвантарите и Калпите, и (по този начин) те били доста непохватно разпределени между различните периоди.“ Нищо подобно; но тъй като изтоковедите нямат понятие от Тайното Учение, те са упорити при буквалното разбиране на всичко, а след това се обръщат към авторите и ги оскърбяват заради това, което самите не разбират! Тези генеалогии обхващат период от три и половина Кръга; те говорят за дочовешките периоди, обясняват слизането в зараждане на всеки Ману – първите проявени искри от Единството – и показват, че всяка от тези човешки искри се разделя (и размножава) отначало на Питри, човешките предци, а след това на Човешките Раси. Нито едно същество не може да стане Бог или Дева, ако не е преминало през човешките цикли. Затова Стихът гласи: „Щастливи са тези, които се раждат, даже от (латентното) състоянието на богове, като хора в Бхарата-Варша; понеже това е път към... крайното освобождение.“1 1 Уилсън, пак там, стр 137. Бхарата се смята за най-доброто от подразделенията на Джамбу-Двипа, тъй като това е страна на работата. Само в нея, „е имала място последователността от четири Юги, или века, Крита, Трета, Двапара и Кали.“ Затова, когато Парашара, когото Майтрея моли „да му даде описание на Земята“, отново се връща към изброяването на същите Двипа със същите морета и т. н., които вече е описал в Сваямбхува Манвантара – това е само „скриване“; но за този, който чете между редовете, тук отново се срещат Четирите Велики Раси и Петата, с всичките им подразделения, острови, материци, някои от които били наречени с имената на небесните Лока и други Глобуси (Сфери). Оттук е и цялото объркване. Изтоковедите наричат всички тези острови и земи „митични“ и „баснословни“.2 Напълно вярно е, че някои от тях не принадлежат на тази Земя, но въпреки всичко те съществуват. Но Белият Остров и Атала съвсем не са митове, тъй като Атала е било презрителното наименование, дадено от пионерите на петата раса на Земята на греха – Атлантида въобще, а не само на острова, споменаван от Платон; тъй като Белият Остров е бил (а) Швета-Двипа в теогонията и (b) Шака-Двипа или Атлантида (по-скоро най-ранните части на Материка) в самото Ј начало. Това е било, когато тази страна още е притежавала своите „седем свещени реки, които отмивали всички грехове“, и „седем области“, където не е имало нито сделки със съвестта, нито съревнования, нито отклонения от добродетелите, тъй като тогава тя е била населена от кастата на Магьосници – кастата, която даже и брамините са признали за не по-ниска от своята и която е въплътила първия Заратустра. Брамините са показани като съвещаващи се, по съвета на Нарада, с Гаурамукха, който им казва да поканят магьосниците за свещенослужители на Слънцето в храма, построен от Самба, предполагаемия син на Кришна, а в действителност последният не е имал потомство. В това Пураните са исторични, независимо от алегорията, и Окултизмът потвърждава фактите. 2 В една от своите лекции проф. Пенджели, чл. на Крал. Общ., като цитира думите на проф. Оливър относно това, че „истинската флора на атлантическите острови не дава съществени доказателства за предишна непосредствена връзка с главния материк на новия свят“, добавя, че „по някое време на Третичния период Сев.Изт. Азия е била съединена с Сев. Зап. Америка, може би по линията, където сега се простира веригата на Алеутските острови“. Така Окултната наука може да примири противоречията и съмненията на съвременната наука. Но все пак доказателствата в полза на съществуването на Атлантида несъмнено не могат да се основават само на ботаника. Целият този разказ е изложен в Бхавишия Пурана. Твърди се, че Самба, след излекуването си от Слънцето (Суря) от проказа, построил храм и го посветил на това Божество. Но когато поискал да намери благочестив брамин за изпълняването в храма на почетните ритуали и приемането на дарове за Бога, Нарада – девственият Аскет, срещан в Пураните във всички векове – го посъветвал да не прави това, тъй като Ману е забранил на брамините да получават заплащане за извършването на религиозни ритуали. Поради това той насочил Самба към Гаурамукха (Белия Лик), Пурохита или жреца на семейството Угразени, царя Матхура, който трябвало да му посочи кого е най-добре да покани. Жрецът посъветвал Самба да покани за изпълнение на това задължение магьосниците, почитатели на Суря. Но понеже той не знаел мястото, където те живеели, Суря, самото Слънце, насочил Самба в Шака-Двипа, зад границите на солената вода. Тогава Самба се отправил на път, възползвайки се от услугите на Гаруда – Великата Птица, носителката на Вишну и Кришна, – която го пренесла до магьосниците и т.н. 1 1 Вишну Пурана, Уилсън, V, стр. 381–382. И така, Кришна, живял преди 5 000 години, и Нарада, въплъщаващ се във всеки цикъл (или Раса), без да смятаме Гаруда – езотеричен символ на Великия Цикъл – дават ключа към тази алегория; въпреки това, Магьосниците са по същество Магьосниците на Халдея и техните каста и култ били родени в най-ранната Атлантида, в Шака-Двипа, безгрешната. Всички изтоковеди са съгласни с това, че магьосниците от Шака-Двипа са прародителите на парсите, огнепоклонници. Както обикновено, нашето разногласие с тях е основано на въпроса за намалявания на периоди от стотици хилядолетия; в дадения случай – само за няколко столетия; независимо от Нарада и Самба, те отнасят това събитие едва към деня на бягството на парсите в Гуджират. Това е просто нелепо, тъй като събитието е станало в осмото столетие на нашата ера. Наистина, според Бхавишия Пурана магьосниците са живели в Шака-Двипа по времето на „сина“ на Кришна, но въпреки това последната част на този Материк – „Атлантида“ на Платон – е загинала 6 000 години по-рано. Те били магьосници от „загиналия“ Шака-Двипа и в онези дни са живели в Халдея. Това отново е преднамерено объркване. Най-ранните пионери на четвъртата раса не са били атланти, както не са били и човешки Асури или Ракшаси, каквито станали впоследствие. В онези дни огромни части от бъдещия Материк на Атлантида все още прилежали към морското дъно. Лемурия, както нарекохме Материка на третата раса, била тогава гигантска страна.2 Тя покривала цялата област от подножието на Хималаите, отделящи я от вътрешното море, разплисквало вълните си през това, което ние знаем като днешния Тибет, Монголия и великата пустиня Шамо (Гоби); от Читагонг в западна посока към Хардвар и в източна – към Асама. Оттам тя се разпространявала на юг, през това, което сега ни е известно като Южна Индия, Цейлон и Суматра; след това, обхващайки с придвижването си на юг Мадагаскар – от дясната страна, и Тасмания – от лявата, тя се спускала, без да достига с няколко градуса, до Антарктическия Кръг; и от Австралия, която в онези времена е била вътрешна област на Главния Материк, тя навлизала далеч в Тихия океан, зад границите на Рапа-нуи (Теапи или остров Пасха), днес лежащ на 26o южна ширина и 110o западна дължина.1 Това твърдение явно се потвърждава от науката, дори и да е частично. При обсъждането на посоките на материците се оказва, че инфра-арктичните маси обикновено следват посоката на меридиана, като при това се споменават няколко древни материка, макар и само по пътя на изводите. Сред тях е „материкът Маскарен“, който включвал Мадагаскар, простиращ се на север и юг, и друг Материк, простиращ се от Шпицберген до пролива Дувър, когато множеството други части на Европа са били морско дъно.“2 Това потвърждава окултното учение, което казва, че днешните полярни области са били първоначално най-ранните от седемте люлки на Човечеството и гроб за мнозинството от него в тази област, по времето на третата раса, когато гигантският Материк на Лемурия започнал да се разделя на по-малки материци. Според обяснението в Коментарите, това станало вследствие на намаляването на бързината на земното въртене: 2 От само себе си се разбира, както е казано в „Предварителните Бележки“ към този том, че нито наименованието на Лемурия, нито даже на Атлантида, са истинските архаични имена на загиналите Материци. Те бяха приети от нас само за яснота. Наименованието Атлантида било дадено на тези части на потъналия Материк на четвъртата раса, които са се намирали зад границите на „Херкулесовите Стълбове“ и останали под водата след общ катаклизъм. Техният последен остатък – Атлантида на Платон, или „Посейдонис“, чието наименование също е замяна или по-точно превод на истинското – е представлявал последната част от Материка, останала над водата преди около 11 000 години. Множеството правилни имена на страните и островите и на двата Материка са дадени в Пураните; но да се споменават специално такива, каквито се срещат в други древни трудове, като „Суря Сиддханта“, би изисквало твърде пространни обяснения. Ако в по-ранните писания е изглеждало, че тези два материка са били твърде слабо разграничени, това трябва да се отнесе само към небрежно четене и недостатъчно обмисляне. Ако в течение на векове от онова време европейците се споменават като арийци, а читателят ги бърка с индусите, последните пък с четвъртата раса, само защото някои от тях са живели на Ланка – обвинението не пада върху авторката. 1 Вж. Част III, Раздел VI в този том. 2 Вж. в „American Journal of Science“, III, v. 442, 443; статията на проф. Уинчел „World-Life“, стр. 352. „Когато Колелото се върти с обичайната си скорост, неговите крайни точки (полюсите) се съгласуват със средния му кръг (екватора), когато то се върти по-бавно и се колебае във всички посоки, на повърхността на Земята стават велики сътресения. Водите са насочват към двата края и в средния Пояс (екваториалните земи) се издига нова суша, а намиращите се в краищата влизат в Пралайа, вследствие на потъването.“ И по-нататък: „По този начин Колелото (Земята) е подчинено и се управлява от Духа на Луната, свързано с диханието на нейните води (приливите). Към края на Века (Калпа) на Великата (Коренна) Раса Управниците на Луната (Отци или Питри) започват да дърпат по-силно и по този начин сплескват Колелото около неговия Пояс; когато то се спусне на едни места и се издигне на други и това издигане се устреми към крайните точки (полюси), ще се издигнат нови земи, а старите ще бъдат погълнати.“ Достатъчно е да се прочетат астрономичните и геоложки трудове и смисълът на казаното ще стане ясен. Учените – съвременните специалисти – установили влиянието на приливите върху геоложкото разпределение на сушата и водите върху планетата и отбелязали изместване на океаните, заедно със съответното потъване и издигане на материците и новите земи. Науката знае, или мисли, че знае, периодичността на това.1 Проф. Тод предполага, че може да проследи редица колебания назад във времето, чак до периода на образуването на първата кора на Земята.2 Поради това на науката изглежда лесно да провери Езотеричното твърдение. Ние смятаме да разгледаме този въпрос по-подробно в Addenda. 1 Като говори за периодичното потъване и издигане на екваториалните и полярните области, които произтичат от изменението в климата, д-р Уинчел, проф. по геология в Мичиганския Университет, казва: „Тъй като разглежданите тук движения се извършват циклично, същите тези условия отново и отново ще се повтарят; поради съответствието с това, същата тази фауна може отново и отново да се възвръща в същата област с междинни замени от друга фауна; прогресивните отлагания ще запазят следите от такива изменения на фауната и ние можем да проследим феномените на „колониите“, появата на същите „видове“ и други премествания на фауната във вертикалните и хоризонталните разпределения на вкаменените останки. Тези явления са добре известни на изучаващите геология.“ (Op. cit., стр. 281.) 2 Вж „American Naturalist“, XVIII, 15–26. |
