|
Постепенно човечеството станало по-дребно, тъй като даже преди истинското идване на четвъртата, или расата на атлантите, мнозинството от човечеството паднало в извращение и грях, с изключение само на Йерархията на „Избраните“, последователи и ученици на „синовете на Волята и Йога“ – наричани по-късно „Синове на Огнената Мъгла“. След това дошли атлантите, чиято сила и физическа красота в средния период на тяхната четвърта субраса достигнали своя апогей в съответствие със закона за еволюцията. Както е казано в Коментарите: „Последните от останалите живи представители на прекрасните деца на Белия Остров (Първоначалния Швета-Двипа) загинали преди векове. Техните Избрани (от Лемурия) се спасили на Свещения Остров (днес „митичната“ Шамбала в пустинята Гоби), а някои от техните проклети раси, отделили се от главната маса, живели в горите и подземията („пещерните жители“), когато златисто-жълтата Раса (Четвъртата) на свой ред станала „черна от греха“. От полюс до полюс Земята за трети път изменила повърхността си и вече не била населена със синове на Швета-Двипа, благословена Адбхитания (?); на изток и запад първата, единна и чиста, паднала в извращение... Полу-Боговете на Третата Раса отстъпили място на Полу-Демоните на Четвъртата Раса. Швета-Двипа,1 Белият Остров скрил лика си. Неговите деца живеели сега на Черната Земя, където по-късно Даитя от седмия Двипа (Пушкара) и Ракшаса се явили заместници на Садху и Аскетите на Третия Век, които се спуснали при тях от други, висши области...“ 1 Това били северните части на Тоямбудхи или морето с прясна вода в Швета-Двипа, които според екзотеричното предание са се посещавали от Кумарите – Санака, Сананда, Санатана, Джата, Санаткумара, Водху и Панчашика. (Вж. Утара Кханда в Падма Пурана – „Asiatic Researhces“, том XI, стр. 99, 100.) В своята мъртва буква Пураните представляват само нелепа бъркотия от вълшебни приказки. И ако някой би прочел първите три глави на втората книга на Вишну Пурана и би приел дословно географията, геодезията и етнологията в алегориите за седемте сили на Прияврата, между които техният баща поделил седемте Двипа (Острови или Материци), а след това би проследил как неговият най-голям син Агнидхра – цар на Джамбу-Двипа – поделил Джамбу-Двипа между своите девет сина; и по-нататък, как неговият син Набхи имал сто сина и на свой ред всички дарил със земи, – най-вероятно той би хвърлил книгата, обявявайки я за бъркотия от всякакви нелепости. Но ученикът на Езотеризма ще разбере, че когато са били писани Пураните, това е било с намерение истинският им смисъл да е ясен само за посветените брамини и поради това съставителите на тези трудове са писали алегорично, понеже не желаели да издават на масите цялата истина. Освен това той ще обясни на изтоковедите – които, започвайки с полковник Уилфорд и завършвайки с проф. Вебер, от всичко това са направили и продължават да правят голяма бъркотия – че първите три глави нарочно объркват следващите теми и събития. I. Последователността на Калпите или Вековете, както и на расите, никога не се взема под внимание; и събитията, които са станали в една от тях, се групират с други, имащи място в друга. Напълно се пренебрегва хронологичният ред. Това е доказано от няколко санскритолози-коментатори, които обясняват несъответствията между събитията и изчисленията, казвайки: „Всеки път, когато се забелязва противоречие в Пураните, те се отнасят... към разликата в Калпите и други подобни причини.“ II. Много значения на думата „Манвантара“ и „Калпа“ не са издадени, даден е само общият смисъл. III. В генеалогията на царете и в географията на техните владения всички Варша (страни) и Двипа се разглеждат като земни области. Истината е в това, че без да навлизаме в подробности, може да се докаже: a) Седем Двипа, представляващи части от седмичното потомство на Прияврата, се отнасят към няколко местности – преди всичко към нашата Планетна Верига. Така само Джамбу-Двипа представлява нашия земен Глобус, докато останалите шест са (за нас) невидими спътници – Глобуси на Веригата. Това се доказва от самия характер на алегоричните и символичните описания. Джабму-Двипа „се намира в центъра на всички останали“ – така наречените „Острови на материците“ – и е заобиколен от море от солена вода (Лавана), докато Плакша, Шалмалия, Куша, Кроунча, Шака и Пушкара са заобиколени, всеки поотделно, от „велики морета“... от сок на захарна тръстика, вино, чисто масло, извара, мляко и т.н. и подобни метафорични наименования.1 1 Вишну Пурана, прев. Уилсън, II, 109. b) Бхаскара Ачария, който в описанията си за небесното положение на тези Двипа употребява изрази от книгите на Съкровеното Учение, говори за „Море от мляко и млечни съсиреци“ и т.н., подразбирайки Млечния Път и различните натрупвания на мъглявини; още повече, че той нарича „страната на юг от екватора“ Бхур-Лока, а страната на север – Бхува, Свар, Махар, Джана, Тапо и Сатя-Лока, и добавя: „Тези Лока се достигат постепенно, с увеличаването на религиозните заслуги“, т. е. те са различни видове на Рая.1 c) Че това географско разпределение на седемте алегорични материка, острова и планини, морета и страни не принадлежи само на нашия Кръг или даже на нашите Раси – независимо от названието на Индия Бхарата-Варша – е обяснено от разказвача на Вишну Пурана, който ни съобщава, че: „Бхарат (син на Набхи, дал своето име на Бхарата-Варша или Индия)... завещал своето царство на сина си Сумати... и напуснал живота в... Шалаграма. След това той бил отново роден като брамин в изтъкнато семейство на отшелници... Под управлението на тези царе (потомството на Бхарата) Бхарата-Варша била разделена на девет части; и техните потомци последователно владеели тази страна в течение на седемдесет и един периода от съвкупността на четири века, или царстването на един Ману (което съставлява Махаюга от 4 320 000 години).“2 Но като казва всичко това, Парашара внезапно пояснява, че „това било творение на Сваямбхува (Ману), с тях Земята била населена, когато той оглавявал първата Манвантара в Калпата Вараха (т.е. въплъщение на Глигана или Аватара)“. Днес всеки брамин знае, че нашето Човечество е започнало на тази Земя (или Кръг) едва от времето на Вайвасвата Ману. И ако западният читател се обърне към подраздела „Първоначалните Ману на Човечеството“,3 той ще види, че Вайвасвата е седми от четиринайсетте Ману, стоящи начело на нашата Планетна Верига в течение на нейния Жизнен Цикъл; но тъй като всеки Кръг има двама Ману (Коренен и Ману на Семето), той е коренен Ману на Четвърти Кръг, следователно седми. Но Уилсън вижда в това само непоследователност и твърди, че: 1 Вж. „Bibliotheca Indica“, Превод на Golвdhyвya Siddhвnta-shiromani, III, 21–44. 2 Пак там, стр. 106, 107. 3 Стр. 395. |
