|
СТАНСА XI ЦИВИЛИЗАЦИЯТА И УНИЩОЖЕНИЕТО НА ЧЕТВЪРТАТА И ПЕТАТА РАСА 43. Лемуро-Атлантите строели градове и разпространявали цивилизацията. Начален стадий на антропоморфизма. 44. Статуите свидетелстват за размерите на Лемуро-Атлантите. 45. Лемурия е унищожена от огъня, Атлантида от водата. Наводнение. 46. Унищожение на четвъртата раса и последните допотопни чудовищни животни. 43. ТЕ1 ПОСТРОИЛИ ОГРОМНИ ГРАДОВЕ. ТЕ СТРОИЛИ ОТ РЕДКИ ПОЧВИ И МЕТАЛИ, ОТ ИЗРИГНАЛИТЕ ОГНЬОВЕ,2 ОТ БЕЛИЯ3 КАМЪК НА ПЛАНИНИТЕ И ЧЕРНИЯ КАМЪК4, ТЕ ИЗСИЧАЛИ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ, ПО СВОЙ РАЗМЕР И ПОДОБИЕ, И ИМ СЕ ПОКЛАНЯЛИ. 1 Лемурийците. 2 Лава. 3 Мрамор. 4 Подземните огньове. Предвид на това, че историята на двете първи човешки раси – последните лемурийци и първата раса на бъдещите атланти – продължава, ние сме длъжни, започвайки от тази глава, да ги съединим в едно и известно време да говорим за тях заедно. Тук ще бъдат споменати и Божествените Династии, които по традициите на египтяните, халдейците, гърците и пр. предшествали техните човешки Царе. Съвременните индуси и досега вярват в тях и те са изброени в свещените им Книги. Но за тях ще говорим на съответното място. Сега остава да се покаже, че нашите съвременни геолози са принудени да допуснат възможността за доказателства за съществуването на потънали материци. Но едно е да се признае съществуването на такива материци, и съвършено друго е да се допусне, че по време на ранните геоложки периоди5 те са били населени от хора и цивилизовани народи, а не само от диваците на Палеолита, народи, които под ръководството на своите Божествени Управници построили обширни градове, утвърждавали изкуствата и науките и владеели до съвършенство астрономията, архитектурата и математиката. Първоначалната цивилизация на лемурийците не е последвала, както може да се предположи, веднага след тяхното физиологично превръщане. Между окончателната физиологична еволюция и първия построен град изминали много стотици хилядолетия. Въпреки това виждаме, че в своята шеста субраса лемурийците строят първите си скалоподобни градове от камък и лава.1 Един от тези обширни градове с примитивен вид бил построен изцяло от лава, на около трийсет мили западно от мястото, където остров Пасха се простира сега като тясна ивица безплодна почва; впоследствие този град е бил напълно разрушен от поредица вулканични изригвания. Най-древните останки на развалини от циклопски постройки са били произведения от ръцете на последните субраси на лемурийците; и поради това окултистът не се учудва, научавайки, че каменните останки, намерени от Капитан Кук на неголям участък земя, наречен остров Пасха, 5 Може би тук се съдържа причината за това, че даже и остров Пасха, с неговите изумителни гигантски статуи – ярки и красноречиви свидетели за загиналия материк с цивилизовано население на него – почти никъде да не се споменава в съвременните енциклопедии. Неговото споменаване предпазливо се избягва, като се изключат няколко книги за пътешествия. Съвременната наука несъмнено предпочита да налага на културното общество като установени факти хипотези, основани на лични любими представи, и вместо знание предлага своите собствени догадки, като ги нарича „научни изводи“. Учените специалисти по-скоро ще измислят хиляда и една противоречиви теории, отколкото да признаят неудобния за тях очевиден факт. Начело на такива специалисти стоят Хекел и неговите английски поклонници и единомишленици. Въпреки това са „авторитети“ – така сурово те ни напомнят за себе си. Но какво от това? Римският Папа е също авторитет и даже непогрешим – за неговите последователи, – докато забележителната погрешност на научните теории се доказва периодично, с всяко изменение на луната. 1 Нашите най-добри съвременни новелисти, макар и да не са нито теософи, нито спиритуалисти, започват да виждат твърде психологични сънища, с много показателен окултен характер. Така например Робърт Л. Стивънсън и неговият „Странен случай с доктор Джекил и г-н Хайд“ – най-забележителният от съществуващите досега психологични разкази от областта на Окултното. Също така, многообещаващият романист Райдер Хагард не е ли виждал пророчески, или по-точно ретроспективен сън в дълбините на миналото, преди да напише своята книга „Тя“? Неговият имперски Кор, великият град на мъртвите, чиито оцелели обитатели отплавали на север, след като чумата отнесла почти целия народ, с общите си линии изглежда като излязъл от нерушимите страници на древните, архаични писания. Айеша предполага, „че хората, които отплавали на север, е можело да са бащите на първите египтяни и след това сякаш се опитва да даде обзор от няколко писма на Един от Махатмите, приведени в „Езотеричен Буддизъм“, тъй като казва: „Много пъти народите, богати и силни, изтънчени в изкуствата, живели, изчезнали и били така забравени, че за тях не е останал даже и спомен. Този народ на Кор е само един от многото: понеже времената изяждат труда на човека, ако той не изсече пещери, като народите на Кор, но и тогава може да се случи хората да бъдат погълнати от морето или погребани от земетресение... Но аз не мисля, че този народ е бил напълно унищожен. Някои са останали в други градове, тъй като градовете им са били многобройни. Но варварите... ги нападнали и взели жените им за свои; расата Амахагер, която днес съществува, е само странична, незаконна клонка от потомството на мощните синове на народа от Кор, и сега, погледни, тя обитава гробовете с костите на своите бащи.“ (Стр. 180, 181.) Тук талантливият новелист като че повтаря историята на всички днес измрели и паднали раси на човечеството. Геолозите и антрополозите биха искали да поставят начело на човечеството – като потомство на Homo Primigenius – човека-маймуна, „чиито изкопаеми останки още не са намерени“, макар че „те вероятно са били родствени с горилата и орангутана на днешното време“ (Хекел). В отговор на неговото „вероятно“ окултистът сочи друга, още по-голяма вероятност – тази, която разглеждаме в текста. „много приличали на стените на храма Пачакамак или на развалините на Тиа-Хуанако в Перу“,1 също така, че те били от Циклопски характер. Но първите големи градове били построени в тази част от материка, която днес е известна като остров Мадагаскар. В онези дни, както днес, съществували цивилизовани народи и диваци. Еволюцията извършила своята работа по усъвършенстването сред първите, а Кармата – разрушителната си дейност сред вторите. Австралийците и подобните им племена са потомци на тези, които вместо да засилят Искрата, хвърлена сред тях от „Пламъците“, я загасили с ред поколения, предали се на животински страсти.2 Арийските народи са можели да проследят своя произход чрез атлантите, в които се въплътили самите „Синове на Мъдростта.“3 1 Робърт Браун, „Страните на Света“, том IV, стр. 43. 2 Вж. Станса II. Това обяснява огромната разлика, която съществува в интелектуалните способности на расите, народите и отделните индивиди. Въплътявайки се, или в друг случай само одухотворявайки човешките вместилища, които били развити от първата („от разума лишена“) Раса, въплъщаващите се сили и Начала е трябвало да имат предвид и да направят своя избор сред миналата Карма на Монадите, между които и техните тела те е трябвало да станат свързващо звено. Освен това, както правилно е казано в „Езотеричен Буддизъм“ (стр. 30), „петият Принцип или човешката (интелектуална) Душа в повечето случаи и досега още не е напълно развита.“ 3 Въплътеният Логос, Кришна, казва в Бхагават Гита: „Седем велики Риши, четирима предишни Ману, разделящи моята природа, били родени от разума ми; от тях произлязла (еманирала или била родена) човешката раса и светът“ (X, 6).* Тук под седемте велики Риши се подразбират седемте велики Рупа-Йерархии или Категории на Дхиан-Коганите. Да запомним, че седемте Риши, Саптарши, по същество са Регенти на седемте звезди на Голямата Мечка и поради това те са от една природа с Ангелите на Планетите или със седемте Велики Планетни Духове. Всички те са се въплътявали като хора на Земята в различни Калпи и Раси. Освен това „четиримата предшестващи Ману“ представляват четири категории на първоначалните Арупа Богове – Кумари, Рудри, Асури и т. н., които, както е казано, също са се въплъщавали. Те не са Праджапати, каквито са първите, а техни одушевяващи „принципи“, някои от които се въплътили в хора, а други направили хора-носители на своите „отражения“. Както правилно казва Кришна – тези думи по-късно се повтарят от друг носител на Логоса: „Аз съм един и същ за всички същества... тези, които ме почитат (шести принцип или божествената разумна душа Буддхи, която става съзнателна в съчетание с висшите способности на Манас), са същности в Мене и аз в Тях.“ (Пак там, X, 29.) Логосът, понеже не е „личност“, а Всемирен Принцип, представен от всички божествени Сили, родени от неговия Разум – чисти Пламъци или както ги наричат в Окултизма Дихания на Разума, – са тези Ангели, които, както е казано, направили себе си независими, т. е. преминали от пасивното състояние и покой към активното състояние на Самосъзнание. Когато това бъде възприето, истинското значение на Кришна ще стане разбираемо. Но прочетете прекрасната лекция на Суба Роу за Бхагават Гита („Theosophist“, април 1887 г., стр. 444). * Бълг. прев. на Бхагават Гита, прев. Вл. Левчев и досл. прев на Йорд. Пейчинова, изд. 1989 г. – там посоченият стих гласи: „Седмината мъдри велики риши, четиримата древни и всички Ману в мен бяха – моят ум ги създаде, а те родиха в света съществата.“ – Бел. прев. С идването на Божествените Династии било заложено началото на първите цивилизации. И докато в някои области на земята част от човечеството е предпочитало да води номаден или патриархален живот, а в други дивакът едва се учел да строи огнище и да се защитава от стихиите, неговите братя, по-облагодетелствани по силата на своята Карма и с помощта на божествения разум, който ги одушевявал, строили градове и се занимавали с изкуства и науки. Въпреки това, докато техните братя-овчари се ползвали по рожденото си право от чудесни сили, „строителите“, независимо от цивилизацията, можели да овладяват своите сили само постепенно; а овладените обикновено се използвали за покоряване на физическите сили на природата и за користни и нечисти цели. Цивилизацията винаги развивала физическата и интелектуалната страна за сметка на психическата и духовната природа. Овладяването и управлението на своята собствена психическа природа, която безумците днес съединяват със свръхестественото, сред ранното човечество били вродени свойства, толкова естествени, като ходенето и мисленето. „Не съществува такова нещо – магия“ – философства „Тя“, като при това авторът забравя, че „магията“ в ранните дни все още е означавала велика Наука на Мъдростта и че Айеша не е можела да знае за съвременното изопачаване на мисълта – „въпреки че“, добавя тя, „съществува знание за Тайните на Природата.“1 Те са станали „тайни“ едва в нашата раса, а в третата са били общо достояние. 1 Op. cit., стр. 152. |
