Доколко нашите числа се съгласуват, или по-точно – не се съгласуват със съвременната наука, ще се види занапред в Addenda към този том, където съвременната геология и антропология подробно са съпоставени с ученията на Архаичната Наука. Във всеки случай периодът, определян от Тайната Доктрина за потъването на Атлантида, явно не се различава твърде много от изчисленията на съвременната наука, която обаче нарича Атлантида „Лемурия“ всеки път, когато допуска хипотезата за потъването на този Материк. Що се отнася до предчовешкия период, всичко, което може да се каже в днешно време, е, че дори до появата на „Нямащите Разум“ на първата раса Земята не е била без обитатели. Ние обаче бихме могли да добавим, че периодът, който признаващата само физическия човек наука има право да смята за дочовешки, може да се разглежда като продължаващ от първата раса до първата половина на расата на Атлантите, тъй като едва тогава човекът е станал „завършеното органично същество, каквото е и сега“. Това дава на Адамичния Човек давност едва от няколко милиона години.1 Авторът на Кабала правилно отбелязва, че: „Като индивид човекът на нашето време е само непрекъснат ред от съществувания на предишен човешки живот“, или по-точно – животи. „Според Кабала искрите на душата, съдържащи се в Адам, влезли в три главни класа, съответстващи на неговите трима Сина, а именно: ‘Hesed, Habel, Ge’burah, Quai-yin, Ra’h-min, Seth. Тези трима били разделени на... 70 рода, наричани: главните корени на човешката раса.2 1 Хъксли дели тези раси на петорна група: на австралоиди, негроиди, монголоиди, Xanthochroic u Melanochroic, като ги произвежда от въображаеми антропоиди. И въпреки това – когато възразява на тези, които казват, „че разликата в строежа на човека и човекоподобните маймуни е малка и незначителна“, като при това добавят, „че всяка кост на горилата носи признак, по който тя може да бъде отличена от съответната човешка кост, и че поне в сегашния стадий на творението няма междинно същество, което да запълни пропастта между човека и троглодита“, – великият анатом продължава да говори за маймунските признаци в човека: (Вж. Дьо Катрефаж, „Les Espиces Humaines“, стр. 113.) 2 Op. cit., Исак Майер, стр. 422. Равинът Яхуда казал: „Колко са дрехите (на безплътния човек), които са увенчани (от времето на сътворението на човека)?“ Р. Ел’азар казал: „Планините на Света (великите хора на поколението) обсъждат този въпрос, но има три: една,, за да се облече Руах-духа, който се намира в градината (Едем) на Земята; друга, най-скъпоценна от всички, в която се облича Нешама в това Снопче Живот сред Ангелите на Царете; и една, външна, която съществува и не съществува, видима е и невидима. В тази дреха се облича Нефеш и с нея тя ходи и лети във всички посоки из целия свят.“1 1 Зохар, I, 119b, колонка 475; пак там, стр. 412. Това се отнася до Расите, техните „Дрехи“, или степен на материалност, и до трите „принципа“ на човека в техните три носителя. |