|
Както е забелязал това, ако не грешим, полковник Ванс Кенеди, „първият принцип в индуската религиозна философия е единството и многообразието“. Ако всички тези Ману и Риши се наричат с едно събирателно име, то е защото всички те са проявени енергии на един и същи Логос, небесни и земни Вестоносци и Пермутации на същия Принцип, който винаги се е намирал в състояние на дейност – съзнателно, по време на космическата Еволюция, безсъзнателно (от наша гледна точка) в периода на Космически Покой, – тъй като Логосът спи в Лоното на ТОВА, което „не спи“ и никога не се събужда, понеже то е Сат или „Битийност“, а не Същество. От ТОВА произлиза Великият Невидим Логос, който проявява всички останали Логоси; Първичният Ману, даващ битие на всички други Ману, които колективно еманират Вселената и всичко, което се съдържа в нея, и в своята съвкупност представляват Проявеният Логос.1 Поради това ние научаваме от Коментарите, че докато нито един Дхиан-Коган, даже и най-Висшият, не може напълно да осъзнае „условието на предишната Космическа Еволюция... Ману запазват знанието от своя опит от всички космически Еволюции в течение на Вечността.“ Това е много ясно: Първият Ману се нарича Сваямбхува, „Самопроявен“, Син на Непроявения Отец. Ману са Създатели на Създателите на нашата първа раса – те са Духът на човечеството, – което въобще на пречи на това, че тези седем Ману са били първите „Пред-Адамични“ хора на Земята. Ману заявява, че е бил създаден от самия Вирадж1 или Вайшванара, Духа на Човечеството,2 което означава, че неговата Монада излиза от никога непочиващия Принцип в началото на всяка нова Космическа Дейност, че Логосът или Всемирната Монада (колективният Елохим) излъчва от самия себе си всички тези Космически Монади, които стават център на дейност – прародители на Безкрайните Слънчеви Системи и на все още недиференцираните човешки Монади на Планетните Вериги и всичко съществуващо на тях. Сваямбхува, или Самороденият, е име, присъщо на всяка космическа Монада, която става Център на Сила, от чиято вътрешност възниква Планетната Верига (такива вериги в нашата система са седем). И излъчванията на този Център стават след това също толкова Ману Сваямбхува (тайнствено събирателно име, означаващо много повече, отколкото изглежда) и всеки от тях става като Войнство, Творец на своето собствено Човечество. 1 Вж. превъзходните определения на Парабраман и Логоса в лекциите на Суба Роу за Бхагават Гита в ранните броеве на „Theosophist“ от 1887 година. 1 Вж. предната бележка. 2 Вж. Ману, I, 32, 33. В друг смисъл Вайшванара е жив магнитен огън, изпълващ проявената Слънчева Система. Това е най-обективният (въпреки че за нас е обратното) и вечно съществуващ аспект на Единния Живот, тъй като той е Жизненият Принцип. (Вж. „Theosophist“, юли 1883 г., стр. 249.) Това е и едно от имената на Агни. Що се отнася до четирите определени раси на човечеството, предшествали нашата пета раса, в този въпрос няма нищо мистично, с изключение на ефирните тела на първите раси – легендарна и въпреки това твърде точна история. Тази легенда е универсална. И ако ученият на Запада иска да вижда в нея само мит, това нищо няма да промени. Мексиканците са имали и още имат предание за четири разрушения на Света с огън и вода, имали са го и египтяните, пазят го и до днес индусите. Като се старае да обясни общността на легендите, срещани в Китай, Халдея, Индия и Гърция в най-далечна древност и при отсъствие на някакъв определен признак на цивилизация, отнасяща се към време по-древно отпреди 5 000 години, авторът на труда „Митични чудовища“ отбелязва, че: „Ние не трябва... да се учудваме, ако веднага не открием следи от хора, живели преди десет, петнайсет или двайсет хиляди години. При ефимерната архитектура (подобно на китайската)... местоположенията на обширни градове са можели след няколко хилядолетия напълно да изчезнат от паметта, като следствие на естественото разложение и въпреки това..., ако... при това са вземали участие неголеми катаклизми, като местни наводнения, земетресения, отлагания на вулканична пепел..., разпространение на пясъчни пустини, унищожаване на живота от смъртоносна чума или пробили серни пари.“1 Количеството на подобни катаклизми, изменили цялата повърхност на Земята, може да се изведе от следващите Станси, в Коментар 22. „По време на първите седем крори (70 000 000 години) на Калпата Земята и нейните Две Царства (минералното и растителното), едното от тях вече достигнало своя седми цикъл, другото още едва зародило се, били светещи и полуефирни, студени, безжизнени и прозрачни. В единайсетия крор2 Майката (Земята) става непрозрачна, а в четиринайсетия3 започват страданията на съзряването. Гърчовете на Природата (геоложките обрати) продължават непрекъснато до нейния двайсети крор, след което стават периодични и протичат през големи промеждутъци. 1 Op. cit., стр. 134, 135. 2 Това е било в периода на така нареченото Вторично Творение. За Първичното, когато Земята притежава три Елементални Царства, не можем да говорим по няколко причини, едната от които е в това, че никой, освен великия ясновидец или интуитивния по природа човек, няма да е в състояние да разбере това, което никога не може да бъде изразено чрез съществуващите термини. 3 Хипократ е казал, че числото седем „поради неговите окултни свойства се стреми към завършване на всичко съществуващо, да дава живот и да бъде източник на всичките му изменения“. Той разделял живота на човека на седем възрасти, и Шекспир също, тъй като „както Луната изменя своите фази на всеки седем дни, така и това число действа на всички подлунни същества“, и даже на Земята, което знаем. Зъбите на детето се появяват на седмия месец и то ги губи на седмата си година, на четиринайсетата година (два пъти по седем) започва възмъжаването, на двайсет и първата година (три пъти по седем) неговите умствени и физически сили са се развили, на двайсет и осмата година (четири пъти по седем) той е в най-голямата си сила, на трийсет и петата година (пет по седем) неговите страсти са най-развити и т. н. Същото е и със Земята. Сега тя е в своята средна възраст, но от това не е станала по-умна Тетраграматон, четирибуквеното свещено име на Божеството, може да се разреши на Земята едва след като се направи седмично чрез проявения Триъгълник, излизащ от скрития четириъгълник. Поради това на този план числото седем трябва да бъде прието. Както е написано в Кабала („Голямото Свещено Събрание“, V, 1161) : „Тъй като наистина няма устойчивост в тези шест, като се изключи това (което те получават) от седмия. Понеже всичко съществуващо зависи от седмия.“. |
