|
За по-голяма яснота привеждаме имената на 14 Ману в техния съответен ред и отношението им към всеки Кръг. I Кръг Първи (Кор.) Ману на планетата А – Сваямбхува Първи (Сем.) Ману на планетата G – Сварочи или Сварочиша II Кръг Втори (К.) Ману на планетата А – Аутами Втори (С.) Ману на планетата G – Тамаса III Кръг Трети (К.) Ману на планетата А – Раивата Трети (С.) Ману на планетата G – Чакшуша V Кръг Четвърти (К.) Ману на планетата А – Вайвасвата (Наш Прародител) Четвърти (С.) Ману на планетата G – Саварна V Кръг Пети (К.) Ману на планетата А – Дакша-саварна Пети (С.) Ману на планетата G – Брама-саварна VI Кръг Шести (К.) Ману на планетата А – Дхарма-саварна Шести (С.) Ману на планетата G – Рудра-саварна VII Кръг Седми (К.) Ману на планетата А – Раучя Седми (С.) Ману на планетата G – Бхаутя Така Вайвасвата, макар и да е седми в дадения ред, е първоначален Коренен Ману на нашата Човешка вълна на Четвъртия Кръг (читателят трябва винаги да помни, че Ману не е човек, а колективното човечество), нашият Вайвасвата е бил само един от седемте малки Ману, които господстват над седемте Раси на тази наша планета (глобус). Всеки от тях трябва да стане свидетел на един от периодичните, вечно повтарящи се катаклизми (огън и вода), с които завършва цикълът на всяка Коренна Раса. Именно този Вайвасвата – идеалното индуско олицетворение, наричан съответно Ксисурф, Девкалион, Ной и с други имена – е алегоричният „Човек“, спасил нашата Раса, когато почти цялото население на едното полукълбо загинало под водата, а другото се събуждало от своята временна обскурация.1 По този начин е показано, че няма действително разногласие, когато се говори за Вайвасвата Манвантара (Мануантара буквално означава „между двама Ману“) като имаща място преди 18 000 000 години, когато физическият, или човекът в пълния смисъл на тази дума за първи път се е появил в своя Четвърти Кръг на тази Земя и за другия Вайвасвата, т. е. Ману на Великото Космическо или Небесно Наводнение – Тайна – или за Ману Вайвасвата на потъналата Атлантида, когато расовият Вайвасвата спасил от пълно унищожение избраните от човечеството, петата раса. Тъй като тези няколко напълно различни събития са нарочно объркани в един разказ във Вишну и другите Пурани, все пак в ума на читателя може да останат много недоумения. Предвид необходимостта от постоянно поясняване, молим да бъдем извинени за неизбежните повторения. Покривалата, които скриват истинските тайни на Езотеричната Философия, са големи и даже сега не може да бъде представена последната дума. Но покривалото може още малко да се повдигне и да бъдат предложени на сериозния читател някои обяснения, които досега са били отказвани. 1 Думите „Творение“, „Разпадане“ и т. н. не предават съвсем правилно значението както на Манвантарата, така и на Пралайа. Вишну Пураните преброяват няколко от тях: „Разпадането на всичко съществуващо бива четири рода“, казва Парашара: Наймитика (извънобичайна), когато Брама дреме (Неговата Нощ, когато „при завършека на този Ден става възсъединяване на Вселената, наричано предполагаемо възсъединяване на Брама“, тъй като Брама е самата тази Вселена); Пракритика (Елементално), когато възвръщането на тази Вселена към нейната първоначална Природа става частично и физически; Атянтика (Абсолютно), отъждествяване на въплътения с безтелесния превисш Дух – Махатмично Състояние, независимо дали е временно, или до следващата Маха-Калпа; също така Абсолютната Обскурация – като на цяла Планетна Верига и т. н.; и Нитя (Постоянна), Маха Пралайа за Вселената, Смърт за човека. Нитя е прекъсване на живота, подобно на „загасването на светилник, както и по време на „нощен сън“. Нитя Capra e „постоянно или вечно творение“, също както Нитя Пралайа е „постоянно и вечно унищожение на всичко, което се ражда“. „Това, което възниква след малкото разпадане, се нарича мимолетно творение.“ (Вишну Пурана, прев. Уилсън, 8, 113, 114.) Тази тема е толкова трудна, че ни се налага да повтаряме нашите твърдения. |
