|
ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ МАНУ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Тези, които знаят, че „Великото Наводнение“, свързано с потъването на цял Материк (като се изключат няколко острова), не можело да стане в толкова далечна епоха – преди 18 000 000 години, и че Вайвасвата Ману е индуският Ной, свързан с Матся, или Рибата, Аватара на Вишну, може да са в недоумение при очевидното противоречие на фактите в по-рано дадената хронология. Но в действителност няма никакво противоречие. Молим читателя да насочи вниманието си към юлския брой на „Theosophist“, 1883 година, тъй като, ако изучи отпечатаната в него статия за „Седмичния принцип в езотеризма“, целият въпрос ще му стане ясен. Струва ми се, че именно обясненията в статията съдържат въпроса за разминаването между окултистите и брамините. Но за тези, които може би нямат подръка броя на „Theosophist“, тук ще посочим две или три места от статията: „Кой е бил Ману, син на Сваямбхува? Тайната Доктрина твърди, че този Ману не е бил човек, а нещо като представител на първите човешки раси, развили се с помощта на Дхиан-Коганите (Девите) в началото на Първи Кръг. Но в неговите Закони (1-80) се говори, че има четиринайсет Ману за всяка Калпа, или „промеждутък от време между две творения“ – разбирайте по-точно: промеждутък от една малка Пралайа до друга1 – и че „в истинския божествен век досега е имало само седем Ману“. Тези, които знаят, че има Седем Кръга, от тях сме преминали три и се намираме в Четвъртия; и на които е преподавано, че съществуват седем Зори и седем Здрача, или четиринайсет Манвантари, и че в началото и в края на всеки Кръг и на планетите (Глобуси или Сфери), и между тях съществува „пробуждане на илюзорен живот“ и „пробуждане на истински живот“; и че освен това има Коренни Ману и това, което трябва тромаво да превеждаме като Ману на Семето – семената за човешките раси на бъдещия Кръг или Шишта – преживели и най-приспособени,1 тайна, откривана само на преминалите трета степен на посвещение – тези, които са научили всичко това, ще бъдат по-добре подготвени да разберат смисъла на следното. В индуските Свещени Писания се говори, че „първият Ману породил Шест други Ману (общо седем първични Ману) и всеки от тях на свой ред породил седем други Ману2 (Бхригу, I, 61-63), създаването на последните е посочено в окултния трактат като 7X7. Така става ясно, че Ману – последният прародител на нашето човечество на четвъртия Кръг – трябва да е седми, тъй като ние сме в нашия Четвърти Кръг3 и има Коренен Ману на глобус А и Ману на Семето на Глобус G. Понеже всеки планетен Кръг започва с появата на Коренен Ману (Дхиан-Коган) и завършва с Ману на Семето, Коренният Ману и Ману на Семето се появяват в началото и завършека на човешкия период на някоя планета (Глобус).1 От предишното твърдение е лесно да се разбере, че Манвантарният Период (Ману-антара) означава, както самата дума предполага това, времето между появява-нията на двамата Ману или Дхиан-Когани, следователно Малката Манвантара е продължителността на Седемте Раси на една от Планетите (Глобус), а Голямата Манвантара е период на един човешки Кръг по Планетната Верига. Освен това, както е казано, всеки от седемте Ману поражда 7X7 Ману и има 49 Коренни Раси на седемте планети (Глобуси), в течение на всеки Кръг, както всяка коренна раса има своя Ману. Сегашният седми Ману се нарича „Вайвасвата Ману“ и в екзотеричните текстове той изобразява онзи Ману, който в Индия представлява вавилонския Ксисуфр и еврейския Ной. Но в Езотеричните Книги виждаме, че Вайвасвата Ману, прародител на нашата пета раса – спасил я от наводнението, почти унищожило четвъртата раса или атлантите – не е седмият Ману, споменат в номенклатурата на Коренните или Първите Ману, а един от 49-те Ману, произлезли от този Коренен Ману. 1 Пралайа – вече обяснена дума – не е термин, приложим само към всяка „Нощ на Брама, или разпадане на Вселената, което следва всяка Манвантара, равняваща се на 71 Махаюги. Тя се отнася и към всяка „обскурация“ и даже към всеки катаклизъм, завършващ всяка коренна раса чрез редуващи се Огън или Вода. Пралайа е общ термин, подобно на думата Ману – събирателното име на Шишта, които под наименованието „Царе“, както е казано в Пураните, се пазят „със семената на всички неща в човека, от водите на Потопа (или от огъня на всеобщ вулканичен пожар, чието начало за нашата пета раса виждаме в страшните земетресения и изригвания през последните години – и особено през тази, 1888), който по времето на Пралайа се разпространява по целия свят (Земята)“. (Вишну Пурана, прев. Уилсън, 1, XXXI.) Времето наистина е само аспект на Вишну, както казва Парашара във Вишну Пурана. В индуските Юги и Калпи намираме правилни низходящи серии 4, 3, 2 с нули, умножени във връзка с необходимостта на Езотеричните цели, но не за „сектантски разкрасявания“, както предполагат Уилсън и други изтоковеди. Калпата може да бъде Век или Ден на Брама, или звездната Калпа, астрономическа и земна. Тези изчисления се срещат във всички Пурани, но някои се различават, като например „Годината на седемте Риши“, 3030 смъртни години, и „Годината на Дхрува“, от 9090, в Линга Пурана, които също са Езотерични и представляват истинска (и тайнствена) хронология. Както е казано в Брама Вайварта: „Хронистите изчисляват Калпата на основата на живота на Брама. По-малките Калпи, „като Самварта и останалите, са многобройни“. „По-малките Калпи“ тук означава всеки период на разрушение, както отлично е било разбрано от самия Уилсън, който ги обяснява като „тези, в течение на които действа вятърът Самварта и други разрушителни фактори“ (пак там, стр. 54). 1 Интуитивното предчувствие за съществуването на тези Шишта може да бъде намерено в „Езотеричен Буддизъм“ на Синет. Вж. забележката „Теория на Ноевия Ковчег“, стр. 146, 147, пето издание. 2 Самият Ману обявява, че е бил създаден от Вирадж и след това е произвел десет Праджапати, които на свой ред създали седем други Ману (Ману, 1, 33-36). Този факт се отнася към други, още по-ранни тайни и в същото време е „скриване“ – във връзка с доктрината за Седмичната Верига и едновременната еволюция на седемте човечества или хора. Във всеки случай този труд, написан по документите на пред-Хималайските Тайни Учения и Браминската Езотерична Философия, както виждаме и в примера на Кабала, днес може да се различават по форма, но в далечната древност са били тъждествени. 3 Но съществува и още една Езотерична причина за това. Вайвасвата е седмият Ману, тъй като този наш Кръг, макар и Четвърти, се намира в председмичната Манвантара и самият Кръг е в седми стадий на материалността, или физичността. Завършването на неговата средна точка е станало по времето на четвъртата коренна раса, когато човекът и цялата Природа достигнали своето низше състояние на грубата Материя. Оттогава, т. е. от края на трите и половина раси, човечеството и Природата встъпили на възходящата дъга на своя расов цикъл. 1 Промеждутъкът, който предшества всяка Юга, се нарича Сандхя и се състои от такова множество стотици години, както и една Юга от хилядолетия, и периодът, следващ след последната, се нарича Сандхямша и има същата продължителност, както е казано и във Вишну Пурапа. Промеждутъкът между Сандхя и Сандхямша е Юга, наричана Крита, Трета и т. н.; (Четирите) Крита, Трета, Двапара и Кали съставят Великия Век, или съвкупността от четири периода; хиляда такива съвкупности съставят Деня на Брама; и в течение на този период царстват четиринайсет Ману (op. cit., ibid., стр. 49). Ако трябваше да приемаме това буквално, щяхме да имаме само един Ману на всеки 4 320 000 000 години. Тъй като ни учат, че са били нужни 300 милиона години, за да се развият двете низши царства и че възрастта на нашето човечество се изчислява едва на малко повече от 18 милиона години, къде са били всички подобни Ману, за които се говори, освен ако тази алегория не означава онова, на което ни учи Езотеричната Доктрина, а именно – че всяко 14 е умножено по 49. |
