|
Наистина, иска се стабилна „вяра“, за да се повярва, че „самонадеяност“ е съмнение в справедливостта на този, който създава безпомощния малък човек само за да го „обърка“ и да изпита „вярата“, с която тази „Мощ“ може би е забравила, ако не е пренебрегнала, да го дари, както се случва понякога. Сравнете тази сляпа вяра с философската вяра в Карма-Немезида или в Закона за Въздаването, основана на разумни доказателства и на жизнения опит. Този Закон – съзнателен или несъзнателен – нищо и никому не предопределя. Той съществува от Вечността и във Вечността, тъй като самият той е Вечност; и понеже нито едно действие не може да бъде съизмеримо с вечността, не може да се каже, че тя действа, тъй като самата тя е действие. Не вълната дави човека, а личното действие на нещастния, който сам поставя себе си под безличното действие на законите, управляващи движението на океана. Кармата нищо не създава и не предначертава. Именно човекът планира и създава причините, а Кармичният Закон приравнява следствията. Това приравняване не е действие, а всемирна хармония, която вечно се стреми да се върне към своето първоначално състояние, подобно на лък, който изхвърля със силата, с която е опънат. Ако при това стане изкълчване на ръката, която се опитва да го изведе от неговото естествено положение, ще кажем ли, че лъкът е счупил ръката, или че нашата собствена глупост ни е донесла страданието? Кармата никога не е търсела да разруши умствената и личната свобода, подобно на Бога, измислен от монотеистите. Не Кармата е обвила в тъмнина своите напътствия с намерението да предизвика смут у човека; тя не наказва този, който се осмелява да изследва нейните тайни. Напротив – който чрез изучаване и съзерцания открие нейните объркани пътища и хвърли светлина върху тези тъмни пътеки, в чиито завои загиват толкова хора поради непознаване на лабиринтите на живота, – той се труди за благото на своите ближни. Кармата е абсолютен и вечен закон в проявения свят; и тъй като може да има само Абсолют, като eдна вечна, винаги съществуваща Причина, вярващите в Карма не могат да се разглеждат като атеисти и материалисти – още по-малко като фаталисти,1 понеже Кармата е единна с Непознаваемото, тя е един от неговите аспекти в следствията му във феноменалния свят. 1 За да стане Кармата по-ясна за объркания ум, запознат повече с гръцката, отколкото с арийската философия, някои от теософите са направили опит да я въведат като Немезида. Ако Немезида е била известна на непосветените в древността така, както е била разбирана от посветените, преводът на този термин не би предизвикал възражения. Но при това положение на нещата Немезида е била твърде антропоморфизирана от гръцката фантазия, за да може да се възползваме от този термин без обстойно обяснение. При древните гърци „от Омир до Херодот тя не е била богиня, а no-скоро морално чувство“, както казва Дешарм; препятствие за злото и аморалността. Който го пристъпвал, е извършвал светотатство в очите на Боговете и се подлагал на преследване от Немезида. Но с течение на времето това „чувство“ започнало да се обожествява и неговото олицетворение станало вечно-съдбовната и наказваща Богиня. Поради това, ако искаме да свържем Кармата с Немезида, трябва да направим това в нейния троичен аспект – като Немезида, Адрастея и Темис. Понеже, докато последната е Богиня на Всемирния Ред и Хармония, която подобно на Немезида има мисия да прекрати всяка крайност и да държи човека в границите на Природата и праведността под заплахата от страшно наказание, Адрастея, „неизбежната“, представлява Немезида, като дъщеря на Дике, и е безпристрастна, справедлива Богиня, запазваща гнева си само за онези, които са обезумели от гордост, егоизъм и нечестивост. (Вж. Mesomed., „Himn. Nemes.“, v. 2, от Brunch, „Analecta“, II, стр. 292, извадките са приведени в „Митология на Древна Гърция“, стр. 304). Казано накратко, докато Немезида е митологична, екзотерическа Богиня или Мощ, олицетворена и антропоморфизирана в своите разнообразни аспекти, Кармата е високофилософска божествена истина и най-благороден израз на примитивната интуиция на човека по отношение на Божеството. Това е доктрина, която обяснява произхода на злото. Тя облагородява нашите представи за това, какво точно би трябвало да е неизменната божествена Справедливост, вместо да бъде деградирано неизвестното и непознаваемото Божество чрез превръщането му в своеволен жесток тиранин, когото наричаме „Провидение“. По този начин Кармата се намира в най-тясна, или по-точно неразрушима връзка със закона за Превъплътяването на една и съща духовна Индивидуалност в дълъг, почти безкраен ред от личности. Те приличат на различните образи, представени от един и същ актьор, с всеки от които той отъждествява себе си и е отъждествяван от публиката в течение на няколко часа. Вътрешният или Истински Човек, олицетворяващ тези характери, знае през цялото време, че той е Хамлет само в течение на няколко акта, които въпреки това на плана на човешката илюзия представляват целия живот на датския принц. Също така той знае, че предната вечер е бил Крал Лир, който пък е превъплъщение след Отело от още по-предната вечер. И въпреки предположението, че външният, видим характер не знае за този факт и в сегашния живот това незнание за нещастие е твърде реално, постоянната Индивидуалност напълно го съзнава и само по силата на атрофията на „Духовното Око“ във физическото тяло това знание не може да бъде запечатано в съзнанието на лъжливата Личност. Казват ни, че притежаването на физическо Трето Око е било част от човека на третата корена раса почти до средния период на третата субраса на четвърта коренна раса, когато уплътняването и усъвършенстването на човешкия строеж е станало причина за изчезването му от външната анатомия. Психически и духовно обаче неговото ментално и зрително познание е продължавало почти до края на четвъртата раса, когато, поради материалността и развращаването на човечеството, функциите му напълно замрели. Това станало преди потъването на основната част от Материка Атлантида. А сега ние можем да преминем към Потопите и техните многобройни „Ноевци“. Изучаващият трябва да има предвид, че е имало много Потопи, като изложения в Книгата Битие, и още три, много по-значителни, които ще бъдат споменати и описани в Раздела на третата част, посветен на темата „Потъналите Материци“ на доисторическата епоха. Но за да се избегнат погрешни предположения по повод направеното твърдение – че Езотеричната Доктрина има много общо с легендите в индуските писания, че хронологията на Доктрината и Писанията е почти еднаква, но първата е с повече пояснения и накрая, че Вайвасвата Ману (наистина събирателно име!) бил Ной на арийците и прототип на библейския патриарх – всичко това, принадлежащо и на вярванията на окултистите, изисква тук ново обяснение. |
