|
Тъй като тези думи все пак могат да изглеждат неразбираеми, по-добре е да бъдат обяснени за улеснение на онези, които не са запознати с Теософското Учение. Въпросите, които се отнасят до кармата и превъплътяванията, се изтъкват постоянно и явно съществува голямо объркване около тях. Родените и възпитани в християнската вяра и в представата, че новата Душа се създава от Бога за всеки новороден младенец, са сред най-недоумяващите. Те питат – не е ли ограничен броят на Монадите, които се въплътяват на тази земя? На това им се отговаря утвърдително. Тъй като, колкото и да е безкраен в нашите представи броят на въплътяващите се Монади, все пак трябва да съществува граница. И това е така, даже ако се вземе под внимание фактът, че от времето но втората раса, когато нейните съответни Седем Групи били снабдени с тела, за всяка секунда трябва да бъдат допуснати по няколко раждания и умирания по време на вече изминалите еони. Беше казано, че Карма-Немезида, чиято робиня е Природата, уравновесява всичко по най-хармоничен начин и следователно е бил прекратен новият приток или пристигането на нови Монади веднага когато човечеството е достигнало своето пълно физическо развитие. Нито една нова Монада вече не се е въплъщавала от времето на достигане от атлантите на тяхната средна точка. Да запомним, че като се изключат случаите с малките деца и с хората, чийто живот е бил насилствено прекратен от някакъв нещастен случай, нито едно Духовно Същество не е можело да се въплъти в онези времена, преди да изтекат много столетия и вече дори само тези празнини би трябвало да свидетелстват, че броят на Монадите е краен и ограничен. Освен това, на другите животни е трябвало да се отдели достатъчно време за техния еволюционен прогрес. Оттук е и твърдението, че много от нас жънат последствията на лоши кармични причини, породени от нас, когато сме били атланти. Законът за Кармата е неразривно свързан със Закона за Превъплътяването. Само знанието за постоянните въплътявания на една и съща Индивидуалност в течение на целия Жизнен Цикъл, убеждението, че същите тези Монади – сред които има много Дхиан-Когани или самите „Богове“ – трябва да преминат през „Цикъла на Необходимостта“ и да бъдат възнаградени или наказани в новите въплътявания за страданията, които са понесли, или за престъпленията, извършени в предишния им живот; че тези Монади, влезли в празни, лишени от разум обвивки, в астралните форми на първата раса, отделени от Питри, са същите, които сега се намират сред нас, не, може би даже това сме ние самите – ние твърдим, че само тази доктрина може да обясни тайнствения проблем за Доброто и Злото и да примири човека с ужасната и привидна несправедливост на живота. Нищо, освен убеденост, не може да успокои нашето възмутено чувство за справедливост. Когато някой незапознат с тази благородна доктрина вижда около себе си неравенството в рождението, в съдбата, в интелекта и способностите, когато вижда признанието, оказано на глупците и разпътните, докато техният най-близък съсед, при целия си интелект и благородни добродетели – много по-достоен във всички отношения – загива от нужда и от недостатък на съчувствие, когато вижда всичко това и когато е безсилен да помогне на незаслуженото страдание, му се налага да се извръща със сърце, обливащо се в кръв от пронизващите ушите вопли – именно само благословеното познание за Кармата го спира да не прокълне живота и хората, както и техния предполагаем Създател.1 1 Тези, които възразяват срещу доктрината за Кармата, трябва да си спомнят факта, че е напълно невъзможно да се опитваме да отговорим на песимистите по друг начин. Ясното, твърдо разбиране на принципите на Закона за Кармата разрушава цялата основа, на която почива внушителното съоръжение на учениците на Шопенхауер и фон Хартман. От всички ужасни кощунства, които в действителност са обвинения, хвърлени от монотеистите към техния Бог, най-голямото и непростимо ще бъде (почти винаги) лъжливото смирение, каращо така наречения „благочестив“ християнин да твърди пред лицето на всякакво зло и незаслужени удари, че „такава е волята Господня“. Глупаци и лицемери! Богохулници и нечестиви фарисеи, говорещи едновременно за безкрайната и милосърдна любов и грижа на своя Бог и Създател към безпомощния човек, и за същия Бог като бичуващ добрите, най-добрите от своите създания, проливайки тяхната кръв, подобно на ненаситния Молох! Дали да отговорим на това с думите на Конгрейв: „Но кой ли ще се осмели да осъди Вечната Справедливост?“ Логиката и здравият смисъл, отговаряме ние. Ако ни молят да повярваме в „първородния грях“ и само в един живот на тази Земя за всяка Душа, и в атропоморфното Божество, което явно е създало няколко човека само заради удоволствието да ги осъди на вечен адов огън – при това независимо дали са добри, или лоши, както твърди вярващият в Предопределението2 – защо всеки от нас, надарен със способността да разсъждава, не осъди на свой ред такова злокобно Божество? Животът би станал непоносим, ако трябваше да се вярва в Бог, създаден от чистото въображение на хората. За щастие той съществува само в човешките догми и в нездравото въображение на някои поети, които мислят, че са разрешили задачата, обръщайки се към: „Ти, велика Тайнствена мощ, заченала Гордостта на мъдростта на човека, за да смесиш Дръзновеното Проникновение, да изпиташ вярата на Твоите самонадеяни твари!“ 2 Доктрина и теология на калвинистите. „Целта на Бога от вечността е установена по отношение на всички събития“ – става фатализъм и убива свободната воля и всякакъв опит да бъде използвана за благо. „Това е предназначение на хората за вечно щастие или нещастие“ (Катехизис). Няма какво да се каже – благородна и ободряваща доктрина! |
