|
Първоначално всеки вид и семейство на съществуващите видове били хермафродити и обективно еднооки. В животното, чиято форма била също така ефирна (астрална), както и формата на човека, преди телата и на двамата да започнат за развиват своите „кожени обвивки“, т.е. да развиват отвътре навън плътно покритие от физическо вещество или материя с негов вътрешен, физиологически механизъм – в това животно Третото Око, както и у човека, отначало било единен орган на зрението. Двете предни физически очи се развили2 едва по-късно, както при животното, така и у човека; в началото на Третата Раса органът на физическото зрение бил в същото положение, както при някои слепи гръбначни в наше време, т. е. намирал се е под непрозрачна кожа.3 Само че стадиите на това нечифтно или първично око при човека и животното са представени сега в обратен ред, тъй като човекът вече е преминал този животински, неразумен стадий в Трети кръг и е изпреварил простото животинско творение с цел план на съзнателност. Поради това, докато окото но Циклопа е било и все още е орган на духовното зрение у човека, при животното то е било око но обективното зрение. И това око, изпълнявайки своята функция, в течение на физическата еволюция, било заменено от простото към сложното с две очи и така било скрито и оставено от Природата за следващо ползване в бъдещите векове. Това обяснява защо шишарковидната жлеза е постигнала своето висше развитие пропорционално с низшето физическо развитие. Именно сред гръбначните тя е най-изтъкната и обективна, докато у човека е добре скрита и недостъпна, освен за анатома. Въпреки това се хвърля немалко светлина върху бъдещото физическо, духовно и интелектуално състояние на човечеството в периоди, които ще съответстват паралелно на други минали периоди и винаги по линията на възходяща и низходяща циклична еволюция и развитие. По този начин, за времето няколко столетия преди Кали Юга – започналият преди 5 000 години век – в Коментар 20 с удобни за разбиране думи е казано: 2 Но по твърде различен начин от това, което е описано от Хекел като „Еволюция чрез природен подбор в борбата за съществуване“ („Pedigree of Man“, „Органи на чувствата“, стр. 343; прев. Авелинг). Простата „термична чувствителност на кожата“ към хипотетичните светлинни вълни е до нелепост несъстоятелна за обясняването на изумителната приспособимост на окото. Ние показахме, че „естественият подбор“ е просто мит, когато му приписват произход на разновидностите, тъй като „преживяването на най-приспособения“ може да има място едва след като полезните изменения възникват заедно с подобрените организми. Откъде са възникнали „полезните изменения“, които развили очите? Само от „слепи сили... без цел, без план“? Това е детински довод – истинското разрешение на тайната се намира в безличната Божествена Мъдрост, в нейната Идеация – отразена чрез материята. 3 Палеонтологията е доказала, че сред животните от Мезозойския период – специално сред породите на гущеровите, подобно на допотопния лабиринтодон, чийто изкопаем череп има отвор, необясним по друг начин – третото или нечетното око трябва да е било силно развито. Някои естественици, сред които и Е. Коршелт, са убедени, че докато такова око при влечугите на сегашното време, независимо от плътната кожа, която го покрива, може да различи само светлината от тъмнината (както и човешките очи, когато са завързани с кърпа или дори просто плътно затворени), при измрелите животни това око е функционирало и е било истински орган на зрението. „Ние (петата коренна раса) в нашата първа половина (по продължителност) на възхода (на днес възходящата дъга на Цикъла) се намираме в средната точка (или между) на първа и втора раса – низходящи (т. е. тогава расите са били на низходящата дъга на цикъла)... Изчисли сам, Лану и виж.“ Изчислявайки според съвета, ние получаваме, че по времето на този преходен период – а именно във втората половина на първа, духовна, ефироастрална раса – зараждащото се човечество е било лишено от елемента на мозъчен интелект, тъй като тогава то е било на своя низходящ път. И понеже ние се намираме на успоредната линия на възходящата дъга, сме лишени от духовния елемент, който сега е заменен от разсъдъка. Тъй като, запомнете добре, сега се намираме в Манасичния период на нашия Цикъл на расите, или в пета раса, следователно сме преминали средната точка на пълното уравновесяване на Духа и Материята, или равновесието между мозъчния разсъдък и духовното разбиране. Трябва обаче да се има предвид един важен пункт. Ние се намираме едва в Четвъртия Кръг, но чак в Петия ще бъде достигнато накрая пълното развитие на Манаса, като пряк Лъч от Всемирния Махат, незадържан вече от Материята Лъч. Но тъй като всяка субраса и народност имат своите цикли и стадии в еволюционното развитие, повтарящи се в по-малки размери, това още повече се отнася към Коренната Раса. Преди това нашата Раса, като Коренна Раса, вече е преминала екваториалната линия и се издига на духовната страна; но някои от нашите субраси все още се намират на сенчестата, низходяща дъга на техните съответни национални цикли; докато други (най-древните), преминавайки критичната точка – като само тя решава дали ще загине, или ще живее една или друга раса, народ или племе – се намират на върха на духовното развитие като субраси. |
