За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 140

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Именно от тази част, която в началото е съставяла цялата предна, а след това и задната част на предишния първичен мозъчен мехур, се развили, в най-ранния период, оптичните мехурчета и предната част е тази, във връзка с която се образуват мозъчните полукълба, заедно с другите прилежащи части. Thalamus opticus от всяка страна се образува от страничното удебеление на медулата, а разстоянието между тях, спускащо се към основата, представлява кухината на третото стомахче, с неговото продължение във фуния (infundibulum). Сивата спойка, или шевът, продължава след това през стомашната кухина... Задната част на черепния купол се развива по специален процес, отбелязан по-нататък, в шишарковидна жлеза, която остава прикрепена от всяка страна към thalamus чрез своите крачета, а зад тях се образува напречна ивица, като по-късна спойка.

Lamina terminalis (lamina cinerea) продължава да затваря третото стомахче отпред; по-долу неговата оптична спойка образува основа на стомахчето и по-нататък зад фунията (infundibulum) се спуска, за да се съедини в sella turcica c тъканите, прилягащи към задната жилка на храчковата сливица.

И двата optic thalami, образували се от задната и външна част на предишното мехурче, се състоят отначало от една празна торбичка от нервна материя, чиято кухина контактува с всяка страна отпред и с кухината на започващите мозъчни полукълба, а отзад – с кухината на средното мозъчно мехурче (corpora quadrigemina). Скоро обаче, поради увеличаващите се отлагания, които се извършват вътре, отзад, долу и отстрани, thalami стават твърди и в същото време отгоре се появява цепнатина или пукнатина и прониква надолу във вътрешната кухина, която остава отворена в задната част срещу входа в Sylvian aqueduct. Тази цепнатина или пукнатина е третото стомахче. Отзад и двата thalami продължават, съединени с no-късна връзка, която става различима около края на третия месец, а също така чрез крачетата на шишарковидната сливица.

В ранния период зрителните канали могат да се разглеждат като кухи продължения от външната страна на стеничката на thalami, когато те все още са в състояние на мехурчета. В четвъртия месец тези канали вече са определено оформени. След това са продължени назад и се допират до quadrigemina.

Образуването на шишарковидната и храчковата жлеза представляват един от най-интересните феномени, свързани с развитието на thalamencephalon.“1

1 Op. cit, II, 830–831, девето издание: „The Thalamencephalon or Interbrain“.

Казаното горе е особено интересно, като си спомним, че ако не беше развитието на задната част на мозъчните полукълба, при отделянето на теменните кости шишарковидната жлеза би била напълно невидима. Също така е много интересно да се отбележи очевидната връзка, която може да се проследи между първоначално кухия оптичен канал (Optic trait) и очите в началото, и след това между тази област и шишарковидната жлеза с нейните крачета, а също така между всички тези части и Optic thalami. Така неотдавнашните открития във връзка с третото око на гущера Hatteria punctata имат твърде важно значение за историята на развитието на човешките чувства и за Окултното твърдение в този труд.

Добре е известно, че Декарт е виждал в шишарковидната жлеза местонахождението на Душата, въпреки че това сега се разглежда като измислица от тези, които са престанали да вярват в съществуването на безсмъртен принцип у човека. Въпреки че Душата е съединена с всяка част от тялото, твърдял той, има едно специално място, в което душата проявява своите функции с предимство пред другите. И тъй като нито сърцето, нито мозъкът могат да бъдат това „специално“ място, той заключил, че тя се намира в тази малка жлеза, която е привързана към мозъка, но въпреки това притежава независима от него действеност, тъй като лесно може да бъде приведена в своеобразно махалоподобно движение чрез „животински духове“ (animal spirits),1 пронизващи кухините на черепа във всички посоки.

1 „Ефир на Нервите“ на д-р Ричардсън, чл. на Кр. Общ.; нервната аура на окултистите. „Животински духове“ (?) са еквивалентни на токовете на сложната циркулация на нервната аура.

Независимо от цялата привидна ненаучност на тези възгледи в нашите дни на точното знание, Декарт все пак бил много по-близо до окултната истина, отколкото някакъв Хекел. Тъй като шишарковидната жлеза, както е показано, много по-тясно е свързана с Душата и Духа, отколкото с физиологичните чувства у човека. Ако елитните учени имаха поне проблясък на представа за действителните процеси, употребени от Еволюционния Импулс и за спиралното циклично действие на този Велик Закон, вместо да се губят в догадки, те щяха да знаят и да бъдат убедени в бъдещите физически превръщания, очакващи човешкия род, благодарение на познанието за неговите предишни форми. Тогава те щяха да видят заблудата и нелепостта на своите съвременни „слепи“ сили и „механични“ процеси в Природата; и вследствие от такова знание те биха разбрали, че споменатата шишарковидна жлеза например не би могла да е приспособена за физическо ползване в този стадий на нашия Цикъл. Ако нечифтното „трето“ око е атрофирало сега у човека, това е доказателство, че то, както и при низшето животно, някога е действало; тъй като Природата никога не създава ни най-малка, ни най-нищожна форма, без някаква определена цел и полза. Ние твърдим, че тази жлезичка е била действащ орган в онзи стадий на еволюцията, в който духовният елемент у човека е господствал над едва зараждащите се интелектуални и психически елементи. И както Цикълът е следвал своя низходящ бяг, устремявайки се към точката, в която физиологическите чувства са се развили и преминали pari passu с растежа и уплътняването на физическия човек – през безкрайни и сложни превратности и бедствия на зоологичното развитие, – в края на краищата това средно „око“ е атрофирало заедно с ранните духовни и чисто психически свойства на човека. „Окото е огледало, а също така и прозорец на Душата“ – гласи народната поговорка,1 a Vox populi, vox Dei.

1 Да си спомним, че в Окултизма Първата Раса е показана като духовна отвътре и ефирна по външност; Втората — психодуховна и ефирнофизическа телесно; Третата – отначало все още лишена от разум и астрофизическа отвън, живее вътрешен живот, при който психодуховният елемент с нищо още не е стеснен от едва зараждащите се физиологични чувства. Нейните две предни очи гледат направо пред себе си, без да виждат нито миналото, нито бъдещето. Но Третото Око „съдържа Вечността“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 140

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206

Направи своя избор
Напред