|
За съжаление това е така. „Окото на Дева“ вече не съществува за мнозинството от човечеството. Третото око е мъртво и повече не действа; но то е оставило след себе си свидетелство за своето съществуване. Това е шишарковидната жлеза. Що се отнася до „четириръките“ хора, именно те са станали прообрази на индуските богове, както беше показано в предишната бележка. Тайната на човешкото око е такава, че някои учени са били принудени да прибягнат до Окултните обяснения в своите напразни опити да оправдаят всички трудности около неговото действие. Развитието на човешкото око no-скоро потвърждава Окултната антропология, отколкото антропологията на материалистичните физиолози. „В човешкия ембрион очите растат отвътре навън“ – от мозъка, вместо да са част от кожата, както при насекомите и морските мекотели. Предполагайки, че мозъкът е странно място за очите, и опитвайки се да обясни този феномен на основата на дарвиновата теория, професор Ланкастър изказал любопитното виждане, че „нашият“ първоначален гръбначен прародител е бил „прозрачно“ същество и поради това местонахождението на окото не е имало значение! И така, учат ни, че човекът някога е бил „прозрачно“ същество; следователно нашата теория има основание. Но как да се примири хипотезата на Ланкастър с теорията на Хекел, според която окото на гръбначните е произлязло вследствие на изменение на епидермиса? Ако то се е зародило вътре, тогава последната теория трябва да бъде отхвърлена поради непригодност. Това явно е доказано от ембриологията. И друго, необикновеното предположение на проф. Ланкастър – дали да не кажем допускане? – може би е необходимо по силата на еволюционните изисквания. Окултното учение за постепенното развитие на усещанията „отвън навътре“, от астралните прототипи, е много по-удовлетворително. Третото Око е отстъпило навътре, когато е завършило своя цикъл – още една точка в полза на Окултизма. Така получава своето обяснение и raison d’кtre алегоричният израз на индуските мистици, които говорят за „Окото на Шива“, за Три-Лочана или за „триокия“. Преместването на шишарковидната жлеза (която вече е била веднъж Трето Око) върху челото е екзотерична волност. Това също хвърля светлина върху тайната – неразбираема за мнозина – за връзката между анормалното или духовното ясновидство и физиологическата чистота на ясновидеца. Често се поставя въпросът: защо безбрачието и чистотата са sine qua поп за приемането на редовни ученици или за развитието на психически или окултни сили? Отговорът се съдържа в Коментарите. Когато разберем, че Третото Око е било вече някога физиологичен орган и че по-късно поради постепенното изчезване на духовността и засилване на материалността, тъй като духовната природа отстъпила мястото си на физическата, той станал атрофирал орган, толкова малко днес разбираем за физиолозите, колкото и далака – когато разберем това, връзката ще стане ясна. През човешкия живот най-голямото препятствие по пътя на духовното развитие и особено за придобиването на Йогийски сили е дейността на нашите физиологически чувства. Тъй като половото съвкупление е в тясно взаимодействие с гръбначния стълб и сивото мозъчно вещество, излишно е да навлизаме в по-нататъшни обяснения. Разбира се, нормалното и анормалното състояние на мозъка и степента на дейната работа в продълговатия мозък (Medulla Oblongata) мощно действа върху шишарковидната жлеза, тъй като благодарение на многобройни „центрове“ в тази област, която контролира голямата част от физиологическата дейност в животинската икономичност, а също така и поради тясното и близко съседство на тези два органа, чрез продълговатия мозък се извършва твърде мощно „индуктивно“ въздействие върху шишарковидната жлеза. Всичко това е напълно ясно за окултиста, но е много мъгляво от гледна точка на обикновения читател. Затова на втория трябва да се покаже възможността за съществуване в Природата на триокия човек в онези периоди, когато неговото оформяне се е намирало все още в много хаотично състояние. Такава възможност може да се изведе преди всичко от анатомичното и зоологично знание, а след това да намери основание и в предположенията на самата материалистична наука. На основата на авторитета на науката и на доказателство, което този път не е просто измислица на теоретични спекулации, се твърди, че много животни – особено сред низшите видове на гръбначните – имат трето око, днес атрофирало, но което несъмнено е действало при своето възникване.1 Видовете Hatоeria или гущерите от семейство Lacertitta, неотдавна открити в Нова Зеландия – част от така наречената древна Лемурия, забележете това добре – изразяват тази особеност по най-необикновен начин; и не само Hatteria punctata, а също и хамелеонът, и някои влечуги и даже риби. Отначало смятали, че това не е повече от продължение на мозъка, който завършва с неголяма подутина, наричана Epiphysis, малка костица, отделена от главната кост с хрущял, която се среща при всяко животно. Но скоро било открито, че това е нещо повече. Както показало неговото развитие и анатомичен строеж, то представлявало такава аналогия със строежа на окото, че било признато за невъзможно да се разглежда като нещо друго. Срещат се палеонтолози, които и до днес са убедени, че това Трето Око първоначално е действало и те несъмнено са прави. Тъй като ето какво се казва за шишарковидната жлеза в „Анатомия“ на Quain: 1 „При някои животни се срещат дълбоко посадени вътре в главата, покрити с дебел слой кожа и мускули, истински очи, които не могат да виждат“ – казва Хекел. – „Сред гръбначните съществуват слепи къртици и полски мишки, змии и гущери... Те избягват дневната светлина и живеят... под земята.. (Те) отначало не били слепи, а произлезли от предци, които живеели на светло и имали развити очи. При тези слепи същества под плътната кожа, във всяка фаза на тяхното възвратно развитие, може да се намери атрофиралото око“. („Pedigree of Man“, Хекел, „Органи на чувствата“, стр. 343; превод на Авелинг.) И ако при низшите животни са можели да атрофират две очи, защо да не е можело това да се случи с едно око – шишарковидната жлеза при човека, който в своя физически аспект е само едно висше животно? |
