|
Това отново е алегория и символ, неразбираеми само за изтоковедите, които виждат в тази птица „въплъщение на мълниите“ и отбелязват, че „нейната песен често се приемала за казаното от някой бог и като откровение“ и още много друго. Каршипта е човешката разумна Душа и нейната божественост била символизирана в древната религия на магьосниците във вид на птица, а при гърците се е изобразявала като пеперуда. Веднага когато Каршипта влязла във Вара или Човека, той разбрал закона на Мазда или Божествената Мъдрост. В „Книга на Съкровената Тайна“ е казано за Дървото на доброто и злото: „В неговите клони птиците живеят и строят своите гнезда (душите и ангелите имат своите места).“2 Поради това у кабалистите има подобен символ. „Птицата“ е била халдейски синоним и символ и станала еврейски – за Ангела, Душата, Духа или Дева. „Гнездото на Птицата“ и при едните, и при другите е било Небето, в Зохар – Божие Лоно. Съвършеният Месия влиза в Едем „на това място, което се нарича Гнездо на Птицата“.3 „Като птица, излитаща от своето гнездо“ – това е Душата, която Шекина (божествената Мъдрост или Благодат) не напуска.“4 1 „Bund.“, XIX и XXIV. 2 С. Л. Макгрегор Матърс, „Разбулената Кабала“, стр. 104. 3 Зохар, II, 8b. 4 Зохар, III, 278а; „Кабала“ на Ис. Майер, стр. 217. „Гнездото на Вечната Птица, чийто размах на крилете поражда Живота, е Пространството“ – гласят Коментарите, подразбирайки Хамса, Птицата на Мъдростта. Именно Адам Кадмон е дървото на Сефиротите и езотерично той става „дърво на познанието на доброто и злото“. „И това дърво има около себе си седем колони (седем стълба) на света, или Управници (отново Прародители или Сефироти), действащи чрез съответните степени на Ангелите в сферите на седемте планети“ и т. н., една от чиито степени породила великаните (Нефилими) на Земята. Всички древни езичници и християни са вярвали, че най-ранното човечество е било раса на гиганти. Разкопки на някои гробници и пещери в Америка вече са разкрили в отделни случаи групи от скелети с ръст девет и дванайсет фута.1 Тези скелети принадлежат на племена на ранната пета раса, днес изродили се до средното равнище, между пет и шест фута. Но лесно може да се повярва, че Титаните и Циклопите на древността действително са принадлежали на четвъртата (на атлантите) раса и че всички следващи легенди и алегории, срещани в индуските Пурани и в гръцките поеми на Хезиод и Омир, са били основани на смътни спомени за действително съществуващи Титани – хора със страшна, свръхчовешка сила, даваща им възможност да се защитават и да държат на разстояние гигантските чудовища на Мезозойския и ранния Ксенозойски период – както и за истинските Циклопи, „Три-Оките“ смъртни. Често наблюдателните автори са забелязвали, че „произходът почти на всички народни митове и легенди би могъл неизменно да се проследи до някой определен факт, имащ място в Природата“. В тези фантастични творения на плодовития субективизъм винаги има елементи на обективност и реалност. Колкото и да е безредно и неуравновесено, въображението на масите никога не би могло да си представи и да създаде ех nihilo такова количество чудовища, такова богатство от необикновени приказки, ако нямаше за свое централно ядро пренасящите се спомени, смътни и неясни, които свързват разкъсаните звена на веригата на времето, за да създадат от тях тайнствената тъкан на мечтанията на нашето колективно съзнание.2 1 Еволюционистите от школата на Дарвин, които са толкова склонни да се базират на очевидността за възвръщането на първоначалния тип – чието пълно значение, що се отнася до човешките чудовища, се обхваща изцяло при Езотеричното разрешение на ембриологичния проблем, – за доказателство на основателността на своите аргументи би трябвало да изследват въпроса за съвременните великани, често достигащи ръст от 8, 9 и даже 11 фута. Подобни възстановявания са несъвършени, но въпреки това са неоспорими възпроизвеждания на първоначалния човек, гиганта на първичните времена. 2 Вж. „Митични чудовища“, Ч. Гулд; от този интересен научен труд по-нататък са приведени няколко места. А в труда на А. П. Синет „Окултен свят“ обърнете внимание на описанието на една пещера в Хималаите, пълна с останките на кости на хора-великани и също такива животни. В следващите раздели, за доказателство на съществуването на Циклопите – раси на Гиганти – ще бъдат споменати развалините на циклопски строежи, наричани така и до днес. Белезите за това, че ранната четвърта раса – в течение на нейната еволюция чак до окончателното приспособяване на човешкия организъм, станал съвършен и симетричен едва в пета раса – е можела да има три очи, без необходимост от трето око в средата на челото, подобно на легендарните Циклопи, също се потвърждават от науката. За окултистите – вярващи, че духовната и психическа инволюция следва успоредно физическата еволюция, че вътрешните чувства, вродени в първите човешки раси, са атрофирали по време на растежа на расата и материалното развитие на външните чувства, за изучаващите Езотеричния Символизъм горното твърдение не е загадка или вероятност, а просто фаза от закона за растежа, казано накратко – факт. Те разбират смисъла на следното място в Коментарите: „В онези далечни дни на мъже-женствените (хермафродитите) съществували четириръки човешки същества; с една глава, но с три очи. Те можели да виждат пред себе си и зад себе си.1 След изтичането на една Калпа (след разделянето на половете) духовното зрение на хората станало замъглено, вследствие на тяхното падение в Материята, и съответно Третото Око започнало да губи своята мощ... Когато Четвъртата (Раса) достигнала своята средна възраст, дошло време да се събуди Вътрешното Зрение и то да се придобие чрез изкуствен стимул, този процес е бил известен на древните Мъдреци2... На свой ред Третото Око започнало постепенно да се вкаменява3 и скоро изчезнало... Двуликите станали еднолики, окото влязло дълбоко в главата и сега то е погребано под косите. По време на дейност на Вътрешния Човек (по време на транс и духовни видения) окото набъбва и се разширява, Архатът вижда и го чувства и съобразно с това регулира своите действия... Непорочният Лану (ученик, чела) не бива да се страхува; който не пази своята чистота (който не е целомъдрен), няма да получи помощ от „Окото на Дева“. 1 Третото око се е намирало на задната страна на главата. Твърдението, че по-късно човечеството на хермафродитите е било „четириръко“, обяснява вероятно тайната на всички изображения и идоли на екзотеричните Богове на Индия. На Акропола в Аргос се намирало ??????, дървена статуя с груба резба, която е била приписвана на Дедал; тя изобразявала триок колос и била посветена на Zeus Triфpфs – Триокия. Главата на „бога“ е имала две очи на лицето и едно на челото. Тази статуя е била смятана за най-древна от всички древни статуи. („Schol. Vatic, ad Eurip. Troad.“, 14.) 2 От този момент вътрешното зрение можело да се получи само по пътя на упражнения и посвещение, като се изключат случаите на „природно родени магьосници“, „сензитиви и медиуми“, както ги наричат сега. 3 Изразът „вкаменяване“, вместо „вкостяване“, е много интересен. „Задното око“, разбира се, е така наречената шишарковидна жлеза, неголяма, подобна на грахово зърно, от маса сива материя и нерви, прикрепени зад третото мозъчно стомахче. Както казват, тя почти неизменно съдържа минерални отлагания, пясък и „нищо повече“. |
