|
Така той „векове“ е „създавал“ насекомите, влечугите, птиците и животните, несъзнателно за самия себе си, от своите останки в Трети и Четвърти Кръг. Същата мисъл и учение определено са изложени във Вендидад на маздеите, както в халдейската и в Мойсеевата алегория за Ковчега; всички те са многобройни изрази у различните народи на първоначалната легенда, приведена в индуските Писания. Това учение се среща в алегорията за Вайвасвата Ману и неговия Ковчег със седемте Риши, всеки от които е показан като Отец и Прародител на определени животни, влечуги и даже чудовища, както виждаме във Вшину и други Пурани. Отворете Вендидад на маздеите и прочетете заповедта на Ахура Мазда към Иима, Духа на Земята, символизиращ три раси, след като му е било казано да не строи Вара – „оградено място“, Аргха или Вместилище. „Там (във Вара) ти ще донесеш семена на мъже и жени, избрани от родовете на най-великите, добрите и най-прекрасните на тази земя; там ти ще занесеш семена на всякакъв род добитък и т. н... Ти ще занесеш там всички тези семена, по две от всеки вид, за да се пазят там и да не свършват дотогава, докато тези хора пребъдват във Вара.“1 Тези „хора“ във „Вара“ са „Прародителите“, Небесните Хора или Дхиани, бъдещите Ego, на които е поръчано да одушевят човечеството. Тъй като Вара или Ковчег, или Вместилище просто означава Човека.2 „Ти ще запечаташ Вара (след като е напълнено със семена) и ще направиш врата и прозорец, самосветещи вътре (което е Дута).“3 И когато Иима пита Ахура Мазда как да пристъпи към създаването на Вара, той получава следния отговор: „Разори земята... и я меси с ръце, както прави грънчарят, когато меси грънчарската глина.“4 1 „Свещените книги на Изтока“, том. IV; Вендидад, Дж. Дармастетер; Фаргард, II, w. 27, (70) и 28 (74). 2 Такъв е смисълът, когато алегориите и символите са разкрити и прочетени чрез човешкия ключ или ключа на земната антропософия. Това обяснение на символизма на „Ковчега“ въобще не пречи на неговия астрономичен и даже теогоничен ключ, точно както и на другите шест значения. То не изглежда и по-малко научно, отколкото съвременната теория за произхода на човека. Казано е, че то има седем ключа, както и всичко останало. 3 Пак там, стр. 30 (87). 4 Пак там, стр. 31 (93). Египетският Бог с глава на Овен прави човека от глина на грънчарското колело, в Книгата Битие Елохимите го създават от същия материал. Когато след това попитали „Твореца на Материалния Свят“ Ахура Мазда какво ще даде светлина на „Вара, който е направен от Иима“, той отговорил: „Съществуват несъздадени светилници и светилници създадени. Там (в Аиряна Ваеджо, където се строи Вара) звездите, луната и слънцето се издигат и залязват едва един път (в годината) и годината изглежда като един ден (u нощ).“1 Това е ясен намек за „Страната на боговете“ или за (днес) полярните Области. Освен това в този стих има още един намек, а именно определено указание за „несъздадените светилници“, осветяващи човека отвътре – неговите „принципи“. Иначе би било невъзможно да се намери някакъв смисъл в отговора на Ахура Мазда, който завършва с думите: „Всяка четирийсета година, на всяка двойка (хермафродити) се раждат двама, един от мъжки, друг от женски пол.“2 Последните думи са определен отзвук от Тайната Доктрина в Стансата, която гласи: „След изтичането на срока на всяко от четирийсетте (ежегодни) Слънца, в края на всеки четирийсети ден, двоеродното става четирима; мъж и жена в едно, в първото, и второто, и третото...“ Това е ясно, тъй като всяко „Слънце“ е означавало цяла година, състояща се тогава от един Ден, както сега в арктическия пояс той се състои от шест месеца. По древното учение оста на земята постепенно изменя своя наклон по отношение на еклиптиката и в посочения период този наклон е бил такъв, че Полярният Ден е продължавал по време на пълното завъртане на Земята около Слънцето, след което настъпвало нещо подобно на здрач с твърде кратка продължителност; а след това полярната страна приемала своето положение пряко под слънчевите лъчи. Това може и да противоречи на астрономията, каквато сега се преподава и разбира, но кой може да каже, че измененията и Движенията на Земята, които не се извършват днес, не са ставали преди милиони години? Връщайки се още веднъж към твърдението, че Вара е означавало Човека на Четвъртия Кръг, също така и Земята на онова време, Луната и даже Ноевия Ковчег, ако щете – това още веднъж е показано в диалога между Ахура Мазда и Заратустра, когато вторият пита: „О, Творец на материалния свят, Ти, Пресвети! Кой е този, който донесе закона на Мазда във Вара, направен от Иима?“ Ахура Мазда отговорил: „Това беше птицата Каршипта, о, пресвети Заратустра!“3 1 Пак там, стр. 40 (131). 2 Вж. също „Bund.“, XV. 3 Пак там, стр. 42 (137). И забележката пояснява: „Птицата Каршипта пребивава в небесата, ако тя живееше на Земята, би била царят на птиците. Тя донесла закона във Вара на Иима и възгласила Авеста на езика на птиците.“1 |
