РАСИТЕ, ПРИТЕЖАВАЩИ „ТРЕТОТО ОКО“ Тази тема е толкова необичайна и пътищата, които трябва да следваме, са така объркани и пълни с опасни капани, приготвени от враждебните теории и критиката, че за всяка предприета крачка трябва да привеждаме основателни причини. Като устремяваме светлината на Езотеризма почти върху всеки дюйм от преминатата Окултна почва, трябва да ползваме и неговите увеличителни стъкла, за да проявим по-голяма обективност в изследваните от точната наука области; и това не само заради съпоставянето им, а и за да защитим нашата позиция.1 1 Ние препоръчваме кратката, но много показателна статия на Висконде де Фиганиер, чл. на Теос. Общ., в „Theosophist“, озаглавена „Езотерични търсения“. В нея авторът излага напълно окултната теория, макар и съвършено нова за света – „Прогрес на Монадата, вървяща в крак с обратното движение на Формите, т. е. с намаляване via formativa“ (том VIII, стр. 666). Той казва: „Кой знае какви форми са служели за вместилище на Ego в далечните Пръстени (Кръгове или Раси?)... Не би ли могъл типът на човека да бъде... тип на разновидностите на маймуните? Славата на маймунското царство в Рамаяна не е ли имала основание в древната традиция, отнасяща се до периода, в който това е било обща част, или по-точно вид на човека?“ И авторът ни дава много изкусно, но твърде кратко обяснение на своята теория, като твърди това, което ще бъде одобрено от всеки окултист: „В бъдещото съществуване на физико-ефирния човек трябва да стане инволюция на половете. Също както физико-астралният човек за своето превъплътяване е зависел от същности, принадлежащи на субчовешки клас (развил се от прототипи на животните), така и физико-ефирният човек ще намери сред стройните, пълни с грация категории, родени на плана на въздуха, една или няколко форми, които ще се развият за неговите следващи въплътявания, когато тези въплътени форми бъдат дадени – процес, който ще включи цялото човечество, само че твърде бавно. Расите (Пред-?) Адамични и После-адамични – били раси на великани; техните ефирни двойници е можело да бъдат лилипути – блажени, блестящи и прозрачни, – но несъмнено са станали гиганти на ума“ (стр. 671). Някой може да съжали, че в историята на развитието и еволюцията на изчезналите раси е казано твърде малко за тяхната физическа, човешка страна. Несъмнено би могло да се каже много повече, ако елементарната предпазливост не ни караше да размисляме на прага на всяко ново откровение. Представя се всичко, което е станало възможно, всичко, което е отбелязано от жалоните на откритията на съвременната наука; но това, за което точното знание не знае нищо, и това, което то не е в състояние да обсъжда и затова го отхвърля като факт в Природата – всичко това не може да бъде издадено. Но даже и твърдения, като например, че от всички млекопитаещи човекът е бил пръв, че именно той е косвен прародител на антропоидната маймуна и че в далечни времена е бил нещо като Циклоп – всички те ще бъдат оспорвани; въпреки това учените никога няма да са в състояние да докажат напълно задоволително, с изключение на самите себе си, че това не е било така. Те не могат да допуснат и това, че първите две раси от хора по своя строеж, организъм, даже и по форма са били твърде ефирни и призракоподобни, за да бъдат наричани физически хора. Понеже ако те допуснат това, ще стане ясно, че то е една от причините, поради които не бива да се надяваме останките на такива хора да могат да бъдат изкопани сред другите вкаменелости. Но ние твърдим всичко това. Човекът е бил, така да се каже, склад на всички семена на живота за този Кръг, както на растителния, така и на животинския.1 Както Ейн-Соф е един, независимо от многобройните форми, съдържащи се в него,2 така и човекът на земята е микрокосмос на макрокосмоса. 1 Могат да възразят, че тук има противоречие. Тъй като първата коренна раса се е появила 300 000 000 години след като се е развило растителното царство, Семето на растителния живот не е можело да се намира в първата раса. Ние казваме – можело е, понеже преди появата на човека в този Кръг растителността е била от съвършено различен вид от сегашната и е била напълно ефирна; и това е поради простата причина, че никакви треви и растения не са можели да станат физически, преди да се появят животински или други организми за издишването на въглероден двуокис, който растителността трябва да поглъща за своето развитие, хранене и растеж. Те зависели едно от друго в своите физически и крайни форми. 2 Зохар, I, 21а. „Щом се появил човекът, всичко било завършено.., тъй като всичко се съдържа у човека. Той съединява в себе си всички форми.1 Тайната на земния човек отговаря на Тайната на Небесния Човек.“2 Човешката форма – наричана така, тъй като е вместилище (във всякаква форма) на Божествения Човек – е нов тип в началото на всеки Кръг, както интуитивно забелязва авторът на „Esoteric Studies“. „Човек никога не може да бъде, както и никога не е бил показван във форма, принадлежаща на животинското царство in esse, т.е. той никога не е представлявал част от това царство. Новата човешка форма, произлязла, но само произлязла, от най-завършения вид на последното царство, винаги трябва да представлява нов тип на Цикъла. Човешката форма в един пръстен (?), както аз си представям, става отхвърлена дреха в следващия; и тогава тя се присвоява от висшата категория в подчиненото низше царство.“3 Ако тази мисъл има същия смисъл, както ние я разбираме – тъй като споменаването на „пръстените“ донякъде обърква въпроса, – това е точното Езотерично Учение. Като се появил в самото начало и начело на чувстващия и съзнателен живот, Човекът – астралният или „душа“, тъй като Зохар, повтаряйки най-древното Учение определено говори, че „истинският човек е душа, а неговото материално изграждане не е част от него“, – останал жива и животинска Единица, чиито „отхвърлени дрехи“ определили строежа на всеки живот и животно в този кръг.4 1 Пак там, III, 48а. 2 Пак там, II, 76а. 3 Op. cit, стр. 666. 4 В Зохар е казано, че „първоизградените светове“ (искрите) не са можели да продължават, тъй като не го е имало още човекът. „Човешката форма съдържа в себе си всичко: и понеже тя още не е съществувала, световете били разрушени.“ |