|
„Многобройни постепенно преминаващи едно в друго разклонения, но крайните типове повече се отличават помежду си, отколкото човекът от висшия тип на антропоидите.“ Например горилата и шимпанзето. По този начин забележката на Дарвин – или дали да не кажем, на Лини? – natura non facit saltum, не само се потвърждава от Езотеричната Наука, но даже – ако се появи някаква възможност за приемането на истинската доктрина и от други, освен от нейните преки последователи – тя в много случаи, ако не и напълно, би примирила съвременната еволюционна наука с фактите, както и с абсолютния неуспех на антрополозите да намерят в геоложките образувания на нашия четвърти кръг „липсващото звено“. На друго място ще докажем, че съвременната наука, макар и несъзнателно за самата себе си, потвърждава нашия случай със своите собствени допускания и че Катрефаж е напълно прав, предполагайки в последния си научен труд, че е много по-правдоподобно, което и ще бъде доказано, антропоидната маймуна да е произлязла от човека, отколкото тези два типа да са имали един общ, фантастичен и никъде ненамерен прародител. По този начин мъдростта на съставителите на древните Станси е оправдана поне от един известен учен и окултистът предпочита да вярва, което е правил винаги, че както гласи Коментарът: „Човекът е бил първо и висше (млекопитаещо) животно, появило се в този (Четвърти Кръг) на творението. След това се появили животните с още no-големи размери; и последен сред всички немият човек, ходещ на четири крака; (Тъй като) Ракшаса (великани, демони) и Даитя (титани) на Белия Двипа (материк) осквернили неговите (на немия човек) предци.“ Както виждаме, съществуват антрополози, проследили човека далеч в епохата, която вече унищожава видимите прегради между хронологиите на съвременната наука и най-древното Учение. Наистина, английските мъже въобще са се отклонили от допускането даже и на хипотеза за Третичния Човек. Всички те и всеки поотделно измерват древността на Homo Primigenius в светлината на своите предразсъдъци. Наистина Хъксли се е осмелил да обсъжда възможността за Плиоценски и Миоценски човек. Проф. Зиман и Грант Алън отнесли появата му към Еоценския период, но общо английските учени смятат, че не можем да се насочим безопасно зад границите на Четвъртичния Период. За съжаление фактите не се съгласуват с твърде предпазливите твърдения на тези учени. Френската школа по антропология, основавайки своите възгледи на откритията на абат Буржуа, Капелини и др., признала почти без изключения доктрината, че следите на нашите предци без съмнение трябва да се срещат в Миоценския век, докато Катрефаж е склонен да допусне съществуването на човек във Вторичния век. По-нататьк ще сравним подробно подобни изводи с данните на браминските екзотерични книги, приближаващи се към Езотеричното учение. d) „Тогава Третото Око престанало да действа“ – гласи Стихът – тъй като човекът се потопил твърде дълбоко в блатото на Материята. Какво означава странното заявление в Стих 42, отнасящо се до Третото Око на третата раса, което атрофирало и повече не действало? Тук по този въпрос трябва да бъдат представени още няколко Окултни Учения, както и други. Историята на третата и четвъртата раса трябва да бъде разширена, за да може да се хвърли повече светлина върху развитието на нашето съвременно човечество; и да се покаже по какъв начин способностите, предизвикани за дейност чрез окултната дисциплина, връщат човека до положението, което първоначално е заемал, в смисъла на духовното познание и съзнание. Но отначало трябва да се обясни феноменът на Третото Око. |
