|
с) Това е началото на култа, който в по-късните векове бил осъден да се изроди във фалически и сексуален. Това започнало с култа към човешкото тяло – „чудо на чудесата“, както го нарича един английски автор – и свършило с култа към неговите съответни полове. Поклонниците били великани на ръст, но не великани в знанието и просветата, въпреки че са достигнали познанието по-лесно, отколкото хората на нашето време. Науката била вродена в тях. Лемуро-атлантьт не се нуждаел от откриване и закрепване в паметта си на това, което неговият насочващ принцип е знаел в момента на въплъщението му. Само времето и постоянната съпротива (тъпотията) на Материята, в която се обличали „принципите“, можели – първо, да намалят в тях спомена за знанията им преди рождението; второ, да намалят и даже да изгасят всякаква искра на духовното и божествеността в тях. Поради това, от самото начало те станали жертви на своята животинска природа и породили „чудовища“ – т. е. хора, определено отличаващи се от тях самите. Като говори за великаните, Кройцер добре ги описва: „При раждането си тези деца на Небето и Земята били надарени от Висши Сили, създатели на техните същности, с необикновени морални и физически способности. Те заповядвали на Стихиите, знаели тайните на Небето и Земята, моретата и целия свят и четели бъдещето по звездите... Действително, когато четем за тях, ни изглежда, че имаме работа не с хора като нас, а с Духове на Стихиите, възникнали от лоното на Природата и притежаващи всякаква власт над нея... Всички тези същества са белязани с печата на магията...“ Такива са били тези легендарни днес до-исторически герои, но все пак, от съществували раси. Кройцер е проявил мъдрост сред представителите на своето поколение, тъй като не е обвинил в умишлена лъжа, глупост и суеверие безкраен ред от признати философи, които споменават тези раси и твърдят, че даже в своето време са виждали техни вкаменели останки. Миналите времена наброяват стотици скептици и те са били така многобройни и упорити, както и съвременните. Но даже и Луций, Демокрит и Епикур са приемали свидетелствата на фактите и проявявали способността да разпознават, принадлежаща наистина на големите умове, които могат да отличават измислицата от факта и истината от преувеличението и лъжата. Древните автори не са били по-глупави от нашите съвременни мъдреци; тъй като, както прекрасно забелязва авторът на „Бележки за психологията на Аристотел във връзка със съвременната мисъл“ в главата за Ума: „Общоприетото подразделяне на историята на древна и съвременна... вкарва в заблуждение. В четвърти век пр. Хр. гърците в много отношения са били модернисти; можем да добавим специално – в техния скептицизъм. Не е много правдоподобно, че те с такава лекота са приемали митовете.“ Въпреки това лемурийците и атлантите, тези „Деца на Небето и Земята“, действително били белязани с печата на магьосничеството; понеже Езотеричното учение ги обвинява в нещо такова, ако то бъде прието, би поставило точка на всички затруднения на науката, що се отнася до произхода на човека, или по-точно – до неговата анатомична прилика с антропоидната маймуна. Съкровеното Учение ги обвинява в извършването на отвратително (за нас) престъпление, в съвкуплението с така наречените „животни“ и по този начин – в пораждането на истински, днес изчезнали питекоидни видове. Разбира се, възможността за такова кръстосване на човека с което и да е животно ще бъде отхвърлена, също както и въпросът за самопроизволното зараждане, в което Езотеричната Наука вярва и на което учи. Но освен съображенията, че в онези далечни времена, както беше казано, нито човешките атланти, нито „животните“ са били тези физиологически съвършени хора и млекопитаещи, каквито ги знаем сега, съвременните представи по този въпрос – включително и понятията на физиолозите – са твърде неопределени и нестабилни, за да им се позволи абсолютно априорно отрицание на подобен факт. Внимателното преразглеждане на Коментарите ще накара да се мисли, че Съществото, с което новият „Въплътен“ се съвкуплява, се е наричало „животно“ не защото не е било човешко същество, а no-скоро защото то толкова много се е отличавало, физически и умствено от по-съвършените раси, физиологически развили се в по-ранен период. Да си припомним Станса VII и това, което е казано в стих 24, а именно: когато „синовете на Мъдростта“ за първи път дошли да се въплъщават, някои от тях се въплътили напълно, други устремили във формите само искра, а останалите сенки били лишени от това изпълване и усъвършенстване до четвъртата раса. Поради това расите, които останали „лишени от знания“, или тези, които били оставени „без разум“, останали такива, каквито са били, даже и след естественото разделяне на половете. Именно те извършили първото кръстосване, така да се каже, и породили чудовища, именно от тяхното потомство атлантите си избрали жени. Предполагало се е, че Адам и Ева с Каин и Авел са били единственото човешко семейство на Земята. Но ние виждаме, че Каин се отправил в страната Нод и си взел жена оттам. Очевидно, само една раса се е предполагала за достатъчно съвършена, за да бъде наречена човешка; и даже в наше време, когато хората от племето веддха от джунглите се разглеждат от сингалците като не повече от говорещи животни, някои британци, в своята надменност твърдо вярват, че всички останали семейства на човечеството – особено тъмните индуси – са низша раса. Освен това съществуват натуралисти, които сериозно са повдигали въпроса, могат ли някои диви племена, подобни например на бушмените, да се смятат за хора? Описвайки този вид (или раса) на животни с „прекрасен вид“ като двуноги, Коментарите казват: „Те имат човешка форма, но долните им крайници, от кръста надолу, са покрити с косми.“ Може би оттук е произлязла расата на сатирите. Ако човек е съществувал преди два милиона години, хората би трябвало да са били – както и животните – напълно различни физически и анатомично от това, което са станали сега, и следователно те тогава са били по-близо до типа на чистото млекопитаещо животно, отколкото днес. Във всеки случай ние научаваме, че животинският свят се е кръстосвал строго inter se – т.е. според рода и вида – едва от времето на появяването на тази Земя на атлантите. Както е показано от автора на талантливия труд „Съвременната наука и съвременната мисъл“, мисълта за отказа от съвкупление с други видове или че безплодието е резултат от такова съвкупление, е no-скоро извод „prima facie“, отколкото абсолютен закон, даже и до днес. Той доказва, че: „Различните видове фактически често се кръстосват и ние виждаме това в познатия пример с коня и магарицата. Наистина в този случай мулето е безплодно.., но това правило не е общо и наскоро беше създадена кръстоска, раса на лепорид, или див заек с питомен заек, която притежава напълно способността да се размножава.“ Също така е даден пример с потомството на вълка и кучето и с още няколко други домашни животни; пример с лисица и куче, а съвременният швейцарски едър добитък, както е доказано от Рютимайер, произлиза от „три различни вида“ първобитни бикове: „Bos primigenius, Bos longifrons и Bos frontosus“.1 Обаче някои от тези видове, като например семейството на антропоидната маймуна, която така определено прилича на човека по своя физически строеж, имат, както ни казват: 1 Op. cit., стр. 101–102. |
