|
„Фрази като: „В своето (на Сатаната) честолюбие той вдигнал ръка против Светилището на Бога и Небесата“ и т. н. трябва да се четат така: Устремен от Закона на Вечната Еволюция и Карма, Ангелът се въпльтил на земята в човека; и тъй като неговите Мъдрост и Знание все пак били божествени, въпреки че тялото му е от Земята, той (алегорично) е обвинен в разкриването и издаването на Тайните на Небето. Той ги съчетава и се ползва от двете за целите на човешкото размножаване, вместо свръхчовешкото. Отсега „Човек ще се ражда, няма да създава.“1 Но тъй като, постъпвайки така, е необходимо той да използва своето слабо тяло като средство за размножаване, то трябва да понася наказание за тази Мъдрост, свалена от Небето на Земята; следователно нарушаването и развращаването на физическата чистота става временно проклятие.“ 1 Гръцкият мит, на който се позовахме в предишните страници, митът за обезобразяването на Уран от сина му Кронос, е намек за това „похишаване“ на божествения творчески Огън от сина на Земята и Небето. Ако Уран, олицетворение на Небесните Сили, трябвало да престане да твори (той бил кастриран от Кронос, Бог на Времето), в египетската космогония именно Тот, Бог на Мъдростта, прекратил борбата между Хор и Сет, като при това Сет пострадал от Хор така, както Уран от Кронос. (Вж. Книга на Мъртвите, XVII, ред 26.) Във вавилонските предания именно Бог Зу лишава Бащата на Боговете от органа „umsimi“ – идеален творчески орган, а не „венеца“ (!), както предполага Джордж Смит (op. cit., стр. 115 и 116). Тъй като на фрагмент К. 3454 (Британския Музей) ясно е показано, че лишавайки „почтения в небесата“ от неговото желание, Зу е отнесъл „umsimi на боговете“ и по този начин изгорил tereti (мощта) на „всички богове“ и „овладял семето на всички ангели“. Тъй като umsimi ce e намирал „на седалището“ на Бел, едва ли то би могло да е „венец“. Четвъртата версия на това се среща в Библията. Хам е Зу на халдейците и двамата са прокълнати за едно и също престъпление, алегорично описано. Кабалистите на средновековието са знаели това добре, тъй като един от тях не се е побоял да напише: „Отначало Кабала била преподавана от самия Бог на група от избрани Ангели, които образували богословска школа в Рая. След падението Ангелите твърде милостиво предали тази небесна доктрина на непокорните деца на земята, за да снабдят протопластите със средства за връщане към тяхното първоначално благородство и блаженство.“1 1 Приведено от Кабала от Християн Гинсбург. Това показва как е било изтълкувано от християнските кабалисти съпружеството между Синовете на Бога и дъщерите на хората и предаването на божествените Тайни – както това алегорично е разказано от Енох, а също така и в шеста глава на Книгата Битие. Целият този период може да се разглежда като пред-човешки, период на Божествения Човек, или по израза на съвременното протестантско богословие – Яред-Адамически. Но даже и Книгата Битие започва своята истинска история (гл. 6) с великаните на „онези дни“ и „Синовете на Бога“, взели за жени „дъщери на хората“ и поучаващи ги. Именно този период е описан в Пураните; и тъй като той се отнася към дни, загубили се в далечните векове, следователно доисторически, как може някой антрополог да е убеден, в онова време човечеството било ли е, или не такова, каквото е сега? Всички Личности в Брахмана и Пураните – Риши, Праджапати, Ману, техните жени и потомства – принадлежат на същия този доисторически период. Всички те са така наречените „Семена на Човечеството“. Именно около тези „Божии Синове“, „родени от разума“, астрални деца на Брама, е расло и се е развивало нашето физическо телосложение до достигнатата сега точка. Тъй като легендите за всички тези хора в Пураните по същество са легенди за нашите Монади в техните различни и безкрайни въплъщения в тази и други Сфери, това са събития, видени от „Окото на Шива“ на древните ясновидци – „Третото око“ в нашите Станси – и алегорично описани. По-късно те били извратени за сектантски цели; макар и така изопачени, все пак в тях е останала значителна част от основната истина. Също и философията, съдържаща се в тези алегории, е не по-малко дълбока, независимо от плътното покривало, създадено от допълненията на по-късните фантазии. Но с четвърта раса достигаме чисто човешкия период. Тези, които са били досега полубожествени Същества, самозаключени в човешки единствено по външността си тела, се изменили физиологически и се съчетали с жени, които били напълно човешки и с прекрасен вид, но в които се въплътили низшите, no-материалните, макар и небесни същества. Тези Същества в женски форми – Лилит е техният прототип в еврейските предания – в Езотеричните изложения се наричат Кхадо (на санскритски Дакини). Алегоричните легенди наричат главата на тези Лилит – Сангие Кхадо (на санскритски Будда Дакини); на всички тях се приписва способността „да летят във въздуха“ и „велика доброта към смъртните“; но те не притежавали разум, а само животински инстинкт.1 1 Шлагинтвайт, „Буддизма в Тибет“, стр. 248. Легендарното съществуване на тези същества послужило като основа на сказанията за Лилит на равините; предания за същества, които вярващите в Библията биха нарекли допотопни жени, а кабалистите – пред-адамични раси. Несъмнено е, че те не са измислица, независимо от цялата по-късно развила се фантастичност. |
