|
„Въздигане и слизане“ означава безпрепятствено контактуване между два Свята. Тъй като не можем да издадем пълната и подробна история на третата и четвъртата раса, ние сме длъжни, доколкото това е разрешено, да съберем възможно най-много отделни факти, отнасящи се до тях, и особено тези, които се потвърждават от непосредствени доказателства, както и онези, които се основават на данни от древната литература и история. Тъй като „кожените покрития“ на хората се уплътнили и те все повече и повече падали във физическия грях, контактуването между физическия и ефирния Божествен Човек се прекъснало. Покривалото на Материята между двата плана станало твърде плътно, за да може даже и Вътрешният Човек да премине през него. Тайните на Небесата и Земята, открити на третата раса от техните Небесни Учители в дните на чистотата им, станали велик център на светлината, чиито лъчи по силата на необходимостта отслабнали, тъй като се разсеяли и паднали на несвойствена почва, понеже била твърде материална. Сред масата от Тайни или Мистерии те се изродили в пълно със суеверие вещарство и впоследствие се излели в екзотерични религии, идолопоклонничество и култ към човека или героя. Само шепата първи хора – в които искрата на Божествената Мъдрост горяла ярко и укрепвала в своето напрежение, докато с всеки век ставала все по-слаба и слаба в онези, които я използвали за злобни цели – само тя останала избран страж на Тайните, открити на човека от Божествените Учители. Сред тях били тези, които пребивавали в своето състояние на Кумари от самото начало; и преданията нашепват, че Съкровените Учения определят тези избраници като зародишна Йерархия, която оттогава не е преставала да съществува. Както гласи Катехизиса на Езотеричните Школи: „Вътрешният човек на първата само сменя от време на време своето тяло; той е винаги един и същ, без да знае нито почивка, нито Нирвана, пренебрегва Девачана и остава постоянно на Земята, заради спасението на човечеството... От седемте Девственика (Кумари)1 четирима пожертвали себе си заради греховете на света и за обучението на невежите и ще пребъдат до края на сегашната Манвантара. Макар и невидими, винаги ги има. Когато хората казват за някой от тях: „Той Умря“, погледни и ще видиш, че е жив, само че в друга форма. Това е същността на Главата, Сърцето, Душата и Семето на безсмъртното Знание (Джнана). Ти никога няма да говориш, о, Лану, за тези велики (Маха)... пред множествата, наричайки Ги по имена. Само мъдрият ще разбере.“2 1 Вж. Коментарите за четирите раси и за „Синовете на Волята и Йога“, непорочното потомство на Андрогинната трета раса. 2 В Кабала произнасянето на четирибуквеното неизречено Име е „най-съкровената тайна“ – „тайната на тайните“. Именно тези свещени „Четирима“ са представени в алегориите и в символите в Линга Пурана, която твърди, че Вамадева (Шива) като Кумар се ражда във всяка Калпа (в дадения случай – в Раса) във вид на четирима юноши – четирима бели, четирима червени, четирима жълти и четирима тъмни или кафяви. Да си спомним, че Шива преди всичко и основно е аскет, покровител на всички Йоги и Адепти, и алегорията става напълно разбираема. Именно духът на Божествената Мъдрост и непорочният Аскетизъм се въплъщава в тези избраници. И Рудра, едва след като е встъпил в брак, вече откъснат от Боговете от своя ужасен аскетичен живот, става Шива, Бога на индуския Пантеон – и то не от твърде милосърден и добродетелен тип. По-високо от тези „Четирима“ е само ЕДИН, както на Земята, така и на Небесата – още по-тайнствено и самотно Същество, описано в първия том. Сега ние трябва да разгледаме природата на „Синовете на Пламъка“ и „Тъмната Мъдрост“, както и всички за и против Сатанинската теория. Онези части от изречения, които беше възможно да бъдат събрани от парчетата на плочките и които Джордж Смит отнася към описанието „Проклятие след Падението“,1 разбира се са алегорични; но те потвърждават това, което се предполага за истинската природа на Падението на Ангелите в нашите Книги. Казано е, че „Властелинът на Земята го нарекъл по име, Отец Елу (Елохим) и произнесъл своето „проклятие“, което „чул Бог Хеа и черният му дроб се разгневил, тъй като неговият човек (Човекът-Ангел) извратил своята чистота“, поради това Хеа изразил желание „мъдростта и знанието да му станат враждебни и да му вредят (на човека).“2 1 „The Chaldean Account of Genesis“, стр. 81. 2 Пак там, стр. 84, редове 12, 14, 15. Последното изречение сочи пряката връзка между халдейското и библейското изложение. Хеа (Еа) се старае да доведе до нула мъдростта и знанието, завоювани от човека чрез неговите отново придобити умствени и съзнателни способности да създава на свой ред, вземайки по този начин монопола на творчеството от ръцете на Бога; Елохимите постъпват по същия начин в третата глава на Книгата Битие. Поради това Елохим го изгонил от Едем. Но от това нямало полза. Тъй като Духът на божествената Мъдрост, бидейки над и вътре в Човека – Змеят на Вечността и Цялото Знание, този Манасичен Дух, който дал възможност на човека да познае тайната на „творението“ на плана на Крияшакти и тайната на размножаването на Земен план – довел по естествен начин до намиране на пътя към безсмъртието, независимо от ревността на всички Богове. Най-първите атланти-лемурийци се обвиняват в това, че те (божествени въплъщения) са взели жени от най-ниската раса на хора, които не притежавали до този момент разум. Всяко древно Писание съдържа тази легенда в повече или по-малко изопачен вид. Преди всичко „Падението на Ангелите“ превърнало „Първородените“ от Бога в Асури или Аримана, или Тифон на „езичниците“ – т.е. ако преданията в Книгата на Енох3 и в Хермес, в Пураншпе и в Библията са приети буквално – но ако се прочетат езотерически, ще имат следното просто значение: ще отбележим, че даже в северните легенди, в свещените свитъци на Богинята Сага, срещаме Локи, кръвен брат на Один – подобно на това, както Тифон, Ариман и пр. са съответно братя на Озирис и Ормазд, – ставащ зъл едва по-късно, след като твърде дълго общувал с човечеството. Както всички други Богове на Огъня и Светлината – изгарящият и унищожаващият, както и даващият живот огън, – той свършил с това, че започнали да го разглеждат в смисъла на Унищожаващ „Огън“. Както научаваме от „Асгард и Боговете“ (стр. 250), името Локи е производно от древната дума liuhan, „да просвещаваш“. Поради това то има същия произход, както и латинското lux, Светлина. Следователно Локи е тъждествен на Луцифер или Светоносителя. Това название, дадено на Княза на Мрака, е твърде образно и само по себе си е опровержение срещу теологичната клевета. Но Локи е още по-тясно свързан с Прометей, тъй като се изобразява като прикован към остра скала, докато Луцифер, също тъждествен със Сатаната, е бил прикован долу в Ада; това обстоятелство обаче не е попречило на нито един от тях да действа с пълна свобода на Земята, ако приемем теологичния парадокс в цялата му пълнота. В ранната скандинавска теогония от началото на времената Локи е благ, милосърден и мощен Бог и принц на Доброто, а не на Злото. |
