|
ИЗМИСЛИЦА ЛИ СА ВЕЛИКАНИТЕ? Тук отново встъпваме в конфликт с науката, която засега отрича, че човек е бил някога по-висок от средното равнище на срещащите се днес високи и силни хор. Д-р Хенри Грегор обявява, че преданията за великаните са основани на лошо усвоени факти и като доказателство против подобни предания привежда примери на погрешни разсъждения. Така през 1613 година в местността, наричана от незапомнени времена „поле на великаните“ в Долен Дофин, Франция, на четири мили от St. Romans, били намерени огромни кости, дълбоко заровени в пясъчната почва. Те били отнесени към човешките останки и даже признати за принадлежали на Тевтобод, глава на тевтонците, убит от Марио. Но по-късните изследвания на Кювие доказали, че те са вкаменели останки на гигантски динотериум, дълъг 18 фута. Сочат ни древни постройки като доказателство, че ранните ни предци не са били чак толкова по-високи от нас, тъй като входните врати са били не по-високи от сегашните. Най-високият човек на древността от известните ни хора бил римският император Максим, на ръст само седем и половина фута. Но даже и в наше време виждаме непрекъснато хора, по-високи от него. Унгарецът, който се показва в Лондонския Павилион, е почти девет фута. В Америка се показвал великан, висок девет фута и шест дюйма. В Русия и Германия сред низшите класи често се срещат хора по-високи от седем фута. Сега, когато Дарвин заявява на всички последователи на маймунската теория, че видовете животни, произлезли от кръстосване, постоянно проявяват „склонност за връщане към първоначалния тип“, същият този закон трябва да е приложим и към човека. Ако в древни времена великаните не са съществували като тип, тях не би ги имало и сега. Всичко това се отнася до историческия период. И ако според науката скелетите от доисторическите времена не са успели да се превърнат в неоспоримо доказателство на твърдението, изтъквано на тези страници, това е само въпрос на време. Още повече, ние определено отричаме очевидността на този неуспех. При това, както вече е казано, от времето на последния Расов Цикъл ръстът на човека малко се е изменил. Всички великани на древността са погребани под океаните и стотици хиляди години са били отмивани от водите, което, разбира се, би протрило даже и бронзов скелет, а камо ли човешки. И откъде са свидетелствата на добре известни класически автори, философи и хора, които никога не са имали репутацията на лъжци? Да не забравяме, че преди 1847 година, когато Буше дьо Перт накарал науката да обърне внимание на това, за изкопаемия човек е било известно твърде малко, ако въобще нещо се знаело, тъй като археологията нямала представа за неговото съществуване. И само Библията е говорела на мъдрите хора от Запада за великаните, съществували в онези времена на Земята. Зодиакът е бил единственият свидетел, призован да потвърди това в лицето на Орион или Атлас, чиито мощни рамене според легендата са поддържали света. Въпреки това, даже и великаните не са останали без своите свидетели и затова следва да се разгледат и двете страни на този въпрос. Три науки – Геологията и науките за Светлината и Писмеността, последната в своята универсалност – могат да ни доставят нужните доказателства. Да започнем с геологията: вече беше признато, че колкото са по-древни изкопаемите кости, толкова по-голям, висок и мощен е техният строеж. Това вече е някакво очевидно доказателство. Фредерик дьо Ружемонт, макар и твърде набожно вярващ в Библията и Ноевия Ковчег, все пак е просветен свидетел, тъй като пише: „Всички кости, намерени в окръзите Гарда в Австрия, в Лиеж и т.н., всички тези черепи, напомнящи негърския тип.., които поради своя тип могат да се приемат за черепи на животни, всички те принадлежали на хора с висок ръст.“1 1 „История на Земята“, стр. 154. Същото повтаря и Ларте, чието авторитетно мнение приписва „висок ръст“ на онези, които са загинали при Потопа – не е нужно това непременно да е Ноевият Потоп – и по-малък ръст на живелите по-късно раси. Що се отнася до свидетелствата на древните автори, няма нужда да се грижим за аргументите от Тертулиан – който твърди, че по негово време в Картаген са били намерени няколко великана – тъй като преди свидетелството му да бъде прието, трябва да се докаже собствената му личност,1 ако не и действителното му съществуване. Ние можем обаче да се върнем към вестниците от 1858 година, които пишат за „гробница на великани“, намерена тогава в същия този град. Що се отнася до древните езически автори, разполагаме със свидетелството на Филострат, който говори за скелета на великан, дълъг 22 лакътя, както и на друг – 12 лакътя, видян от самия него на Сигейския Нос. Може би този скелет да не е принадлежал, както е вярвал Протезилий, на великан, убит от Аполон при обсадата на Троя, но въпреки това той е бил скелет на великан, точно както и другият, открит от Месекрат от Стир на Лемнос – „страшен на вид“, по твърденията на Филострат.2 Нима предразсъдъкът ще се окаже толкова силен, че ще накара науката да признае всички тези хора за безумци и лъжци? Плиний говори за великан, когото е смятал да признае за Орион или Отос, брат на Ефиалт.3 Плутарх заявява, че Сарторий видял гроба на великана Антей; а Павзаний се кълне в действителното съществуване на гроба на Астерий и Херион или Хилус, син на Херкулес – всички те били великани, титани и мощни хора. Накрая абат Pegues в своя любопитен труд „Вулканите на Гърция“ твърди, че: „В съседство с вулканите на остров Тера били намерени великани с огромни черепи, погребани под колосални камъни, чието подреждане във всеки случай е изисквало титанични сили, и преданията във всички страни ги свързват с представата за великаните, вулканите и магиите.“4 1 Като не намират доказателства за съществуването на Тертулиан, с изключение на споменаванията в писанията на Евсевий „истинния“, някои критици са склонни да се съмняват в това. 2 „Heroica“, стр. 35. 3 „Естествена История“, VII–XVI. 4 Вж. „Пневматология“ на Дьо Мирвил; „Des Esprits“, III, 46–48. |
