|
„Следващите раси, изтребени и заменени с други без всякакъв преходен период, се обозначават в Гърция с названието на метали, за да се изрази тяхното все no-намаляващо значение. Златото, най-блестящият и скъпоценен от металите, символ на светлината... характеризира първата раса... Хората на Втората Раса, Века на Среброто, вече са много no-ниско от първата. Инертни и слаби създания и целият им живот е дълго и глупаво детство... Те изчезват... Хората на Бронзовия Век са силни и груби (Третата Раса).., силата им е огромна. Те имали оръжие, направено от бронз, и жилищата им били от бронз; те не употребявали нищо друго освен бронза; желязото, черен метал, още не било известно.1 Според Хезиод Четвъртата Раса е раса на герои, които паднали пред тиванците2 или пред стените на Троя.“3 Така нашите доктрини още веднъж са потвърдени в класическите трудове, тъй като всички четири раси са споменати от най-древните гръцки поети, макар и много объркано и анахронично. Но всичко това е само „митология“ и поезия. Какво може да каже съвременната наука по повод на такава евхемеризация на древните измислици? Не е трудно да се отгатне присъдата. Поради това, като предвиждане, следва да се направи опит да се отговори и докаже, че някоя област на същата тази наука дотолкова е пълна с измислици, та нито един учен няма ни най-малко право, с голяма греда в своето око, да показва сламката в окото на окултиста, даже и ако се предположи, че тази сламка не е измислица на собственото им въображение. 40. ТОГАВА ТРЕТАТА И ЧЕТВЪРТАТА4 СЕ ВЪЗГОРДЕЛИ. „НИЕ СМЕ ЦАРЕ;5 НИЕ СМЕ БОГОВЕ“ (а). 41. ТЕ ВЗЕЛИ ЖЕНИ С ПРЕКРАСЕН ВИД. ЖЕНИ, ЛИШЕНИ ОТ РАЗУМ, ТЕСНОГЛАВИ. ТЕ РОДИЛИ ЧУДОВИЩА, ЗЛОБНИ ДЕМОНИ, САМЦИ И САМКИ, СЪЩО И КХАДО6 С МАЛКО РАЗУМ (b). 1 Хезиод, „Opera et Dies“, 143–155. 2 Вж. „Septem contra Thebas“ на Есхил. 3 Дешарм, пак там, стр. 289, 290. 4 Раси. 5 Било казано. 6 На санскритски Дакини. 42. ТЕ ПОСТРОИЛИ ХРАМОВЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. МЪЖЕ И ЖЕНИ ЗАПОЧНАЛИ ДА БОГОТВОРЯТ ТЕ. (с) ТОГАВА ТРЕТОТО ОКО ПРЕСТАНАЛО ДА ДЕЙСТВА (d). а) Такива били първите истински физически хора и тяхното първо характерно свойство била гордостта! Именно споменът за тази трета раса и за гигантите, и за Атлантида се предавал от раса на раса, от едно поколение на друго, до самите дни на Мойсей, и е намерил обективна форма в онези допотопни гиганти, онези вещари и магьосници, за които римската църква е запазила такива ярки и същевременно толкова изопачени легенди. Всеки, който е чел и изучавал Коментарите на Архаичната Доктрина, лесно ще познае в някои атланти прообразите на Нимвродите, строителите на Вавилонската кула, хамитите и всички онези „tutti quanti“, „самата памет за които е проклета“, както се изразява теологичната литература; с една дума, всички онези, които снабдили потомството с ортодоксалните типове на Сатаната. Това, разбира се, съвсем естествено ни води до желанието да се запознаем с религиозната етика на тези ранни раси, независимо от цялата им митичност. Каква е била религията на третата и четвъртата раса? В обикновения смисъл на думата нито лемурийците, нито тяхното потомство, лемуро-атлантите, са имали религия; тъй като те не познавали догмите, нямали убежденията, основани на вярата. Веднага щом менталното око на човека се отворило за познание, третата раса почувствала своето единство с вечно-същното, но също и с вечно-непостижимото и невидимо Всичко, Единното Всемирно Божество. Понеже бил надарен с божествени сили и чувствал в самия себе си своя вътрешен Бог, всеки е съзнавал, че по природа е Богочовек, макар и животно във физическия си облик. Борбата между тези две естества е започнала от първия ден, когато вкусили плода на Дървото на Мъдростта; борбата за живот между духовното и психическото, психическото и физическото. Тези, които победили низшите „принципи“, усмирявайки своята плът, се присъединили към „Синовете на Светлината“; онези, които паднали жертва на низшите си природи, станали роби на Материята. От „Синове на Светлината и Разума“ те свършили с това, че станали „Синове на Мрака“. Те паднали в борбата на смъртния с Безсмъртния Живот и всички, които паднали така, станали семето на бъдещите поколения на атлантите.1 1 Тук това наименование е употребено в смисъл и като синоним на „вещари“. Расите на атлантите били многобройни и тяхната еволюция продължила милиони години. Не всички сред тях били лоши, но станали такива към края на своя цикъл, такива бързо ставаме и ние, петата раса. По този начин, в зората на своето съзнание човекът на третата коренна Раса не е имал вярвания, които биха могли да се нарекат религия. Т. е. той не само нищо не знаел „за пищните религии, пълни с блясък и злато“, а въобще за каквато и да е система на вяра или външно поклонение. Но ако се вземе този термин в значението му на нещо, което обединява масите в една форма на почитание към тези, които чувстваме по-високо от себе си, на благоговейно чувство – подобно на чувството, изразено от детето към любимия баща – даже и най-ранните лемурийци, от самото начало на своя разумен живот, имали религия, и то твърде прекрасна. Нямали ли са те около себе си своите светли Богове на Стихиите, и то даже сред самите себе си?1 Не е ли протекло детството им край тези, които им дали рождение и които ги заобиколили с грижи и ги призовали към съзнателен и разумен живот? Казват ни, че именно така е било, и ние вярваме в това. Тъй като еволюцията на Духа и Материята никога не би могла да бъде достигната, тя не би получила и своя първи импулс, ако тези светли Духове не са пожертвали своите свръхефирни естества, за да оживят човека от прахта, дарявайки всеки от неговите вътрешни „принципи“ с част, или по-точно с отражение на това естество. Дхианите на Седемте Небеса – седем плана на Битието – са Ноумени на сегашни и бъдещи Елементи точно така, както Ангелите на Седемте Сили на Природата – чиито най-груби прояви наблюдаваме в това, което науката иска да нарече „начини на движението“, безтегловни сили и т.н. — са по същество още по-високи Ноумени на още по-високи Йерархии. 1 „Богове на Стихиите“ в никакъв случай не са елементалите. Последните в най-добрия случай се употребяват от тях като проводници или материал, в който се обличат. |
