|
„Видимите неща са само сянка и очертания на нещата, които не можем да видим.“ Това е постоянно съчетаване и образите се повтарят от висшето стъпало на стълбата на Битието до най-ниското. „Падението на Ангелите“ и „Войната в Небесата“ се повтарят на всеки план, като при това низшето „огледало“ изкривява изображението на висшето „огледало“ и всеки повтаря това по своему. Следователно християнските догми са само спомени от парадигмите на Платон, изказващ се много предпазливо за тези неща, както би постъпил всеки Посветен, но това е изградено с няколко изречения на Дезатир: „Всичко, което съществува на Земята, казал Господ (Ормазд), е сянка на онова, което съществува във висшите сфери. Този светоносен предмет (Светлината, Огънят и т.н.) е сянка на друг, още по-светоносен от него, и така нататък, дотогава, докато той не достигне Мене, който съм Светлина на Светлината.“ В кабалистичните книги, предимно в Зохар, мисълта, че всеки предмет на Земята или в тази Вселена е „Сянка“ (Dyuknah) на Вечната Светлина или Божеството, е изразена много силно. Третата раса отначало била предимно светла „Сянка“ на Боговете, които преданието изгонило на Земята след алегоричната Война в Небесата. Тя станала още по-алегорична на Земята, тъй като това била война между Духа и Материята. Тя ще продължава, докато Вътрешният и Божествен Човек не уравновеси своя външен земен еготизъм с духовната си природа. Дотогава тъмните и свирепи страсти на този еготизъм ще се намират във вечна борба със своя Повелител, Божествения Човек. Но някога животното ще бъде усмирено, тъй като природата му ще бъде променена, и още веднъж ще царства хармонията между двете, както е било преди „падението“, когато даже и смъртният човек е бил „създаван“ чрез стихии и не е бил раждан. Това е ясно изложено във всички велики Теогонии, предимно в гръцката, като например в теогонията на Хезиод. Обезобразяването на Уран от неговия син Кронос, който по този начин го осъжда на импотентност, досега не е било разбрано от съвременните митолози. Въпреки това смисълът е много ясен; и тъй като този мит е бил универсален,1 несъмнено той е трябвало да съдържа в себе си великата абстрактна и философска мисъл, изгубена сега за нашите съвременни мъдреци. В алегорията това наказание отбелязва действително „нов период, втората фаза в развитието на творението“, както справедливо е забелязал Де-шарм,2 без обаче да се опита да го обясни. Уран се стараел да попречи на това развитие, или на естествената еволюция, унищожавайки всичките си деца веднага след като се раждали. Олицетворяващ всички творчески сили на Хаоса и в Хаоса – Пространството и Непроявеното Божество, Уран по този начин търпи наказание; тъй като именно благодарение на тези сили, Питри могат да проявят първите „хора“ от самите себе си – както по-късно същите тези хора на свой ред проявяват свое потомство, – без всякакво разбиране или желание за размножаване. Прекъсната за миг, работата по размножаването преминава в ръцете на Кронос, Времето,3 който се съчетава с Рея (Земята – езотерично, Материята – въобще), и по този начин произвежда небесните и земните Титани. Целият този символизъм се отнася към тайните на еволюцията. 1 Уран е променен Варуна, той е „обхващащ целия свят“, „всепобиращ“ и едно от най-старите ведийски Божества – Пространството, създател на Небето и Земята, тъй като и едното, и другото са проявени от неговото (или Пространството) семе. Едва по-късно Варуна станал глава на Адитите и нещо като Нептун, яздещ „Левиатана“ – Макара, сега най-тайнственият и свещен знак на Зодиака. Варуна, „без който нито една твар не може даже и да мигне“, бил разжалван, подобно на Уран и като него паднал в зараждане; неговите функции – „най-великите космически функции“, както ги нарича Мюир – били унижени и свалени от Небето на Земята от екзотеричния антропоморфизъм. Както казва същият този изтоковед: „Приписваните на Варуна (във Ведите) атрибути и функции дават на неговия характер морална висота и святост, далеч превъзхождащи тези, които се приписват на което и да е Ведическо Божество.“ Но за да бъде правилно разбрана причината за неговото падение, както и падението на Уран, във всяка екзотерична религия трябва да се забелязва несъвършената и греховна работа на човешкото въображение и да се изучават тайните, които, както е казано, Варуна е предал на Васишта. „Само неговите тайни, както и тайната на Митра, не могат да бъдат разбулени от глупаците.“ 2 „Митология на Древна Гърция“, стр. 7. 3 Кронос не означава само ??????, Време, а както е доказал това Бреал в своя труд „Херкулес и Какус“ (стр. 57), тази дума произлиза и от корена „kar“ – „да правиш, да създаваш.“ Прави ли са Бреал и Дешарм, който го цитира, твърдейки, че във Ведите Кранан (sic) e творящ Бог? В това ние се съмняваме. Бреал вероятно е предполагал Карма или по-точно Висвакарман, Творящия Бог, „всемогъщия“ и „великия архитект на вселената“. Тази алегория е екзотерично тълкуване на Езотеричната Доктрина, представена в тази част на нашия труд, тъй като в Кронос виждаме повторение на същото предание. Както Уран е унищожил своите деца от Рея (тъждествена с проявения свят на Адити или Великата Космическа Бездна), затваряйки ги в лоното на Земята, Титея, така и Кронос по времето на своя втори стадий на творението унищожил своите деца от Рея, като ги изяждал. Това е намек за безплодните усилия на Земята, или Природата, да създаде със собствени сили истински човекоподобни „хора“.1 Времето поглъща своя безплоден труд. Тогава се появява Зевс, Юпитер, който на свой ред сваля баща си.2 Юпитер, в определен смисъл3 Титан, е Прометей и се различава от Зевс, великия „Баща на Боговете“. У Хезиод той е показан като „непочтителен“ син. В Пемандър Хермес го нарича „Небесен Човек“; и даже в Библията го срещаме отново под името Адам, а по-късно – чрез превръщане – под името Хам. Въпреки това, всички те са олицетворение на „Синовете на Мъдростта“. Необходимото потвърждение, че Юпитер принадлежи на чисто човешкия Атлантски цикъл – ако предшестващите го Уран и Кронос се оказват недостатъчни, – може да се намери у Хезиод, който ни казва: „Безсмъртните създали расите на Златния и Сребърния Век (Първа и Втора Раси); Юпитер създал поколението на Бронзовия Век (примеса на двата елемента), век на Герои и Железен век.“4 След това той изпраща на Епиметей5 своя съдбоносен дар Пандора. Хезиод нарича този дар – първата жена – „съдбоносен дар“. Той обяснява, че това било наказание, изпратено на човека „заради похищението на (божествения, творческия) огъня“. Появяването Ј на Земята е сигнал за започването на някакво зло. Преди нейното появяване човешките раси живеели щастливо, без да познават нито болести, нито страдания – точно както е протичал животът на тези раси от времето на царстването на Иима по Вендидад на маздеите. 1 Станси III–Х et seq., също така изложението на първичното творение от Бероз. 2 Поне в теогонията борбата на Титаните е битка за първенството между децата на Уран и Гея (или Небето и Земята в техния абстрактен смисъл), Титаните против децата на Кронос, чиято глава бил Зевс. В определен смисъл това е вечната борба, протичаща и в днешно време между Духовния Вътрешен Човек и човека на плътта. 3 Точно както „Господ Бог“ или Йехова езотерично е Каин и също „изкушаваща змия“; мъжката половина на андрогинната Ева – преди нейното „падение“, женската половина на Адам Кадмон – лявата страна или Бина, дясната страна – Хокма, в първата Триада на Сефиротите. 4 Дешарм, op. cit., стр. 284. 5 B египетската легенда „Двамата братя“, преведена от М. Масперо (бивш директор на Музея в Булака), е показан образът на Пандора. Прославеният небесен артист Нум създава девойка с чудна красота и я изпраща на Бату, след което щастието на Бату се разрушава. Бату, разбира се, е човекът, а девойката – Ева. (Вж. „Revue archйologique“, март, 1878 и също Дешарм, пак там, стр. 285.) Също така в световното предание може да се намерят следите на два потопа, по пътя на старателно сравняване на Хезиод, Риг-Веда, Зенд Авеста и др., но в нито една теогония никъде не се споменава първият човек, като се изключи Библията.1 Навсякъде човекът на нашата раса се появява след водния катаклизъм, след който преданието споменава само няколко материка и острова, също потънали в своето време2 във вълните на океана. Но според Хезиод боговете и смъртните имат общ произход;3 и Пиндар потвърждава това твърдение.4 Девкалион и Пира построили Ковчег, подобно на Ной5 и като избегнали с това Потопа, молили Юпитер да оживи човешката раса, която той изтребил с наводнението. В митологията на славяните всички хора са били издавени, останали само двама старци – мъж и неговата жена. Тогава Прамзимас, „Властелин на Всичко“, ги съветвал да скочат седем пъти върху скалите на Земята, вследствие на което се родили седем нови Раси (двойки), от които произлезли девет литовски племена.6 Както правилно е разбрано от автора, в митологията на Древна Гърция Четири Века означават периоди от време, а също са алегоричен намек за расите. Така той казва: 1 Иима не е „първият човек“ във Вендидад, а само в теориите на ориенталистите. 2 Беотия потънала, а след това древната Атина и Елевзина. 3 Opera et Dies“, v., 108. 4 „Nem.“, VI, 1. 5 Вж. Apollod., I, 7, 2,; и „Метаморфози“, Овидий, I, 260, etsqe. 6 „Deutsche Mythol.“, I, 545, трето изд., и „Slawische Myth.“, стр. 235. Вж. Дешарм, ibid., стр. 288, той превежда „девет пъти“, а не седем. |
