|
Грешката на Байи била в това, че той отричал потъването на Атлантида и е наричал атлантите просто северен и следпотопен народ, който обаче, според него, несъмнено е процъфтявал преди основаването на индуската, египетската и финикийската империя. Ако той само знаеше за съществуването на това, което се съгласихме да наричаме Лемурия, той отново би бил прав. Тъй като атлантите трябва да се разглеждат като следпотопни по отношение на лемурийците и Лемурия не е потънала като Атлантида, а се е потопила във вълните, вследствие на земетресение и подземни огньове, както някога ще стане с Великобритания и Европа. Главната причина за цялата бъркотия е именно невежеството на нашите учени, които не искат да признаят нито преданията за това, че вече няколко Материка са потънали, нито периодичния закон, действащ по време на целия Манвантарен цикъл. Също така Байи отново е прав, като твърди, че индусите, египтяните и финикийците са се появили след атлантите, понеже последните са принадлежали към четвъртата раса, докато арийците и тяхното семитско разклонение – към петата. Като повтаря разказа, предаден на Солон от жреците на Египет, Платон нарочно смесва – както би постъпил всеки посветен – двата Материка и приписва на неголям остров, който е потънал последен, всички събития, отнасящи се към двата огромни предисторически и традиционни Материка. Поради това той описва първата двойка хора, от които произлязло цялото население на острова, като сътворени на Земята. Казвайки това, той няма предвид нито Адам, нито Ева, нито пък своите предци елини. Неговото изложение просто е алегорично и като говори за „Земята“, той има предвид Материята, тъй като атлантите действително са били първата чисто човешка и земна Раса – понеже като тези, които са ги предшествали, са били повече божествени и ефирни, отколкото човекоподобни и плътни. Въпреки това Платон е трябвало да знае, както и всеки посветен Адепт, историята на третата раса след нейното „Падение“, въпреки че като произнесъл обета на мълчанието и тайната, той никога не е издавал с многословие своето знание. Все пак сега, след запознаването макар и с приблизителната хронология на източните народи – изцяло основана на ранните изчисления на арийците и ръководеща се от тях – може би ще е по-лесно да се разберат огромните периоди от време, които е трябвало да изминат от разделянето на половете, да не говорим за първата и даже втората раса. Понеже това, което се отнася до тези раси, трябва да остане извън границите на разбирането на умовете, възпитани от методите на западното мислене, ние смятаме за напълно безполезно да говорим подробно за първата и втората и даже за третата pаса в нейния ранен стадий.1 И започвайки едва от времето, когато последната е достигнала своя напълно човешки период, можем да пристъпим към изложението на нейната история, без да се страхуваме, че непосветеният читател ще се окаже в безнадеждно недоумение. 1 В прекрасния труд на Донели „Атлантида, допотопен свят“, говорейки за колоните на арийците в Атлантида и за изкуствата и науките – наследство на нашата четвърта раса – авторът храбро заявява, че „корените на учрежденията на нашето време идват от дълбините на Миоценския период“. Това е изключително допускане от страна на съвременен учен. Но все пак цивилизацията се простира още по-назад, отвъд границите на епохата на Миоценските атланти. Човекът на Вторичния Период ще бъде открит и заедно с него – отдавна забравената му цивилизация. Третата раса паднала и повече не творила, тя започнала да ражда своето потомство. Понеже в епохата на разделянето била все още лишена от разум, тя пораждала и анормални деца, докато физиологичната Ј природа не приспособила своите инстинкти в правилна посока. Подобно на „Господ Бог“ от Библията, „Синовете на Мъдростта“, Дхиан-Коганите я предупредили да не се докосва до плода, забранен от Природата, но предупреждението не било прието. Хората осъзнали непристойното – ние не трябва да казваме греха – направено от тях, чак когато вече било късно; след като Ангелските Монади от Висшите Сфери се въплътили в тях и ги дарили с разбиране. Дотогава те пребивавали просто физически, както и животните, породени от тях. В какво е разликата? Съкровеното Учение казва, че единствената разлика между одушевените и неодушевените предмети на Земята, между животинския и човешкия организъм, е в това, че в някои от тях различните „Огньове“ се намират в латентно състояние, а в други те действат. Жизнените огньове се съдържат във всичко съществуващо и нито един атом не е лишен от тях. Но нито едно животно няма пробудени в себе си трите висши „принципа“, те са само потенциални и латентни и следователно не съществуват. И ако бяха предоставени на самите себе си, животинските форми на хората биха останали до наши дни такива, каквито са излезли от телата на своите прародители и чиито отражения са били, за да растат, развивайки се само от мощта и силата, присъщи на Материята. Но както е казано в Пемандър: „Това е тайна, която до днес е била запечатана и скрита. Природата,1 съчетавайки се с човека,2 проявила забележително чудо; съгласуваното съчетаване на естеството на Седемте (Питри или Управници) с нейното собствено; Огън и Дух и Природа (Ноуменон на Материята); който (съчетавайки се) произвел седем човека от противоположни полове (отрицателен и положителен), в съответствие c естеството на Седемте Управници.“3 Така е казал Хермес, Трикратно Велик Посветен,4 „мощ на Божествената Мисъл“. Св. Павел, също Посветен, наричал нашия свят „загадъчно огледало на чистата истина“, а Св. Григорий Назиански потвърдил казаното от Хермес, заявявайки, че: 1 Природата тук е Естество на Тялото, Сянка на Прародителите. 2 Човекът е „Небесен Човек“, както вече беше казано. 3 „Божествения Пемандър“, I, 16. 4 В нашите музеи и библиотеки Пемандър е съкращение на една от книгите на Тот, направено от платоник от Александрия. В третото столетие този труд бил преправен от един еврейски кабалист, по стари еврейски и финикийски манускрипти, и наречен Генезис на Енох. Но даже и неговите изопачени фрагменти сочат колко близко се съгласува текста му с Архаичната Доктрина, както е показано в Творението на Седемте Създатели и Седемте Първоначални Хора. Що се отнася до Енох, Тот или Хермес, Орфей и Кадмус, всички те са събирателни имена, клонове и разклонения на седемте първоначални Мъдреци – въплътени Дхиан-Когани или Деви в илюзорни, несмъртни тела – наставлявали човечеството във всичко, което е знаело. Техните най-ранни ученици приели имената на своите Учители. Този обичай преминал от четвъртата раса в петата. Оттук е тъждествеността на преданията за Хермес – петима, наброявани от египтяните, – за Енох и т. н. Всички те са изобретатели на азбуката, никой от тях не умира, всички продължават да живеят и са първите Посветители в Мистериите и техни основатели. Едва много по-късно Генезисът на Енох изчезнал от обращение сред кабалистите. Вилхелм Постел го е виждал. Несъмнено този Генезис бил до голяма степен преписан от Книгите на Хермес и бил много по-стар от Книгите на Мойсей, както твърди Елифас Леви. |
