|
ПАНОРАМЕН ПРЕГЛЕД НА РАННИТЕ РАСИ От времето на първата раса, „нямаща разум“, до появяването на високоразумната и интелектуална раса на по-късните лемурийци са изтекли няколко милиона години; също както и при другия период – между най-ранната цивилизация на атлантите и историческия. Единствените останали свидетели за съществуването на лемурийците са няколко мълчаливи находки във вид на половин дузина разбити каменни колоси и древни циклопски развалини. Тези свидетелства не се вземат предвид, тъй като, както твърдят някои, те са резултат от „слепи сили“; или са „напълно съвременни“, според други. Скептиците и материалистите с презрение отхвърлят преданието, но в ръцете на твърде усърдния свещеник то във всеки случай служи в полза на Библията. Но когато някоя легенда не се съгласува с теорията за Ноевия Потоп, веднага християнското духовенство я обявява за „безумни бълнувания на старото суеверие“. Атлантида се отрича, когато не се смесва с Лемурия и други изчезнали материци, може би защото Лемурия е наполовина създадена от съвременната наука и поради това в нея може да се вярва; докато Атлантида на Платон се разглежда от мнозинството учени като сън. Тези, които вярват в Платон, често описват Атлантида като продължение на Африка. Също така се предполага минало съществуване на стар материк край източното крайбрежие. Но Африка като Материк, никога не е била част от Лемурия или Атлантида, както се съгласихме да наричаме Третия и Четвъртия Материк. Техните архаични наименования никъде не се споменават – нито в Пураните, нито в други трудове. Но като имаме в ръцете си поне един от езотеричните ключове, става лесна задачата да се отъждествят тези изчезнали земи с безкрайните „Земи на Боговете“, Девите и Муните, описани в Пураните, в техните Варши, Двипи и Зони. Тяхната Швета-Двипа по време на първите дни на Лемурия се е издигала като гигантски връх от дълбините на морето; разстоянието между Атлас и Мадагаскар е било наводнено до най-ранния период на Атлантида, след изчезването на Лемурия, когато Африка се издигнала от дъното на океана и Атлас наполовина потънал. Разбира се, невъзможно е да се опитваме, дори в няколко тома, да дадем последователно и подробно изложение на еволюцията и прогреса на първите три раси – изключвайки общия преглед, който ще бъде направен сега. Първата раса не е имала своя история. Същото може да се каже и за втората раса. По тази причина ние трябва внимателно да изучим само това, което се отнася до лемурийците и атлантите, преди да можем да пристъпим към историята на нашата собствена пета раса. Какво именно е известно за другите материци, освен за нашия собствен, и какво знае или допуска историята за ранните раси? Всичко, което се намира извън отблъскващата теория на материалистичната наука, всичко е заклеймено с презрителния термин суеверие“. Съвременните мъдреци в нищо не искат да вярват: „крилатите“ раси и расите на „хермафродитите“ на Платон и неговият „Златен Век“, под управлението на Сатурн и Боговете, спокойно са възстановени от Хекел на своите нови места в Природата; нашите Божествени раси са показани като потомство на катарински човекоподобни маймуни, а нашият прародител – като частица „морска слуз“! Въпреки това, както се изразява Фабер: „Ще бъде установено, че измислиците на древната поезия... съдържат част от историческата истина.“ Колкото и да са едностранни усилията на учения автор на „А Dissertation on the Mysteries of the Cabiri“, насочени и в двата му тома към това, да бъдат заставени класическите митове и символи на древното езичество да „свидетелстват за истината, съдържаща се в св. Писания“, времето и по-нататъшните изследвания отмъстиха поне частично на тази „истина“, сваляйки покривалото от нея. Така протекло обратното явление, а именно – изкусните приспособявания на Писанията станали свидетели на великата мъдрост на архаичното езичество. И това, независимо от цялата обърканост около истината за Кабирите – най-тайнствените богове на древността, – която била създадена от дивите и противоречиви теории на епископ Кумберландски, д-р Шукфорд, Кудуърт, Баланси и т.н., и накрая Фабер. Въпреки това, всички тези учени, от първия до последния, е трябвало да стигнат до определено заключение, изразено от Фабер със следните думи: „Ние нямаме никакво основание да предполагаме, че идолопоклонничеството на езическия свят е било само символическа измислица; напротив, почти в целия свят то явно е било основано на традиционни спомени за някои действителни събития. Аз предполагам, че тези събития са били именно унищожаването от водите на Потопа на първата (Четвърта по Езотеричното Учение) раса на човечеството.“ 1 Към това Фабер добавя: „Аз съм убеден, че преданието за потъването на остров Флеги е тъждествено с преданието за потъването на остров Атлантида. Струва ми се, че и двете намекват за едно велико събитие, за потъването на цял свят под водите на Потопа, или ако ние предположим, че повърхността на земята е запазила своето първоначално положение, на издигането на централните води над нейното равнище. Наистина Байи, в своя труд за Атлантида на Платон, явно с цел да омаловажи авторитета на хронологията на Писанията, се старае да докаже, че атлантите са били твърде древен северен народ, много преди индусите, финикийците и египтяните.“2 В това Фабер е съгласен с Байи, който се проявява като по-просветен и интуитивен от приемащите библейската хронология. Байи не греши и като казва, че атлантите са били същите титани и великани.3 С още по-голямо желание Фабер приема мнението на своя френски колега, тъй като Байи споменава Козма Индикопловт, пазещ древното предание за Ной – за това, че той „първоначално е обитавал остров Атлантида“. Няма голямо значение дали този остров е бил „Посейдонис“-ът, споменат в „Езотеричен Буддизъм“, или Материкът Атлантида. Но такова е преданието, написано от християнина. 1 Op. cit, I, 9. 2 Пак там, II, 283, 284. 3 Вж. неговите „Писма за Атлантида“. Никой окултист няма да помисли да лиши Ной от неговите прерогативи, ако той бъде представен като атлант, тъй като това само ще покаже, че израилтяните са повтаряли преданието за Вайвасвата Ману, Ксисуфр и много други и че те само са заменили името, на което са имали същото право, както и всяка друга народност или племе. Но ако ние възразяваме, то е против буквалното разбиране на библейската хронология, тъй като тя е нелепа и не се съгласува нито с геоложките данни, нито с разума. Още повече, ако Ной е бил атлант, той е бил титан, великан, както доказва това Фабер; а ако той е бил великан, защо не е показан като такъв в Книгата Битие?1 1 Това е показано от Фабер, също благочестив християнин, който твърди, че: „Семейството на Ной... е носело наименованията на атлантите и титаните; и самият Велик Патриарх се е наричал в знак на почит Атлас или Титан“ (пак там, II, 285). И ако това е така, Ной от Библията би трябвало да е потомък на Синовете на Бога, Падналите Ангели, и според същия авторитет, и на „дъщерите на хората, които били прекрасни“. (Вж. Книгата Битие, VI.) И защо не, след като неговият баща Ламех убил човека и бил толкова лош с всичките си синове и дъщери, колкото и с останалото човечество? |
