|
В подобно поведение на Природата не се забелязва действие на еднообразния закон и то no-скоро прилича на разпознавателно действие на някакъв свръхфизически подбор; може би към това има някакво отношение онзи аспект на Карма, който източните окултисти биха нарекли „Закон за забавянето“. Но съществуват много причини да се съмняваме, че Дарвин е придавал някога такова значение на своя закон, каквото му се приписва сега от неговите атеистични последователи. Твърде нищожно е знанието за разнообразните форми на живота, съществували в отминали геоложки периоди. Причините за това, приведени от д-р Бастиен, са много показателни: „Първо, поради несъвършенството на вида, в който някои форми могат да са представени в слоевете на даден период; второ, поради извънредно ограничения характер на изследванията, направени в тези твърде слабо представени слоеве; и трето, защото толкова части от тези фактически доказателства са напълно недостижими за нас – почти всички, намиращи се под слоевете на Силурската Система, са били унищожени от времето, а две трети от земната повърхност, в които са намират останалите, днес са покрити с морета. Поради това Дарвин казва: „Приемайки метафората на Лайел, аз разглеждам геоложките находки като история на света, недостатъчно запазила се и записана на сменящи се наречия; от тази история ние имаме единствено последния том, който се отнася само за две или три страни. От този том тук-таме се е запазила по някоя кратка глава и на всяка страница тук-таме по няколко изречения.“1 1 Bastian, „Beginnings of Life“, II, стр. 622–623. Разбира се, не на основата на такива оскъдни данни науката може да каже последната си дума. Също така, не по силата на човешката гордост или неразумното убеждение, че човек представлява даже тук, на Земята – може би в наше време – висш тип на живота, не по тази причина Окултизмът отрича, че всички предишни форми на човешкия живот са принадлежали на по-низши типове, отколкото са нашите собствени. А просто защото „недостигащото звено“, което неоспоримо би доказало съществуващата теория, никога няма да бъде намерено от палеонтолозите. Вярвайки, както правим ние, че в течение на предишните Кръгове човек се е развил и преминал през най-низшата форма на всеки живот на Земята, растителен и животински, няма нищо унизително в представата за орангутана като прародител на нашата физическа форма. Точно обратното, тъй като това неоспоримо би подкрепило Окултната Доктрина, що се отнася до крайната еволюция в човека на всичко, което се намира в земната Природа. Дори може да се попита по какъв начин биолозите и антрополозите, приемайки твърдо произхода на човека от маймуната, са оставили досега незасегнат въпроса за бъдещата еволюция до човек на днес съществуващите маймуни? Това е само логично следствие от предишната теория, стига науката да не иска да направи от човека привилегировано същество, а от неговата еволюция – нещо, което няма подобно на себе си в Природата, съвършено специален и единствен случай. И така, това е всичко, което ни довежда физическата наука. Но причината Окултистите да отхвърлят хипотезите на Дарвин и особено на Хъксли се съдържа в това, че не човекът, а именно маймуната е случайно творение, насилствено появила се в резултат от неестествен процес. Окултната Доктрина ни изглежда по-логична. Тя учи на вечния и неизменен Закон за Циклите в Природата, като при това той, без да има лично „специално изобразяване“, действа по еднообразен план, който преобладава по време на целия Манвантарен период и се отнася до червея точно така, както и до човека. Нито едното, нито другият са търсели живот, поради това и двете се намират под същия този Еволюционен Закон, и двете са длъжни да напредват според Кармичния Закон. И двете са започнали от един и същи Неутрален Център на Живота, и двете са длъжни отново да се потапят в него при завършването на Цикъла. Не се отрича, че в предишния Кръг човекът е бил гигантска маймуноподобна твар; и когато казваме „човек“, ние трябва може би да кажем – грубата форма, която се е развивала, за да бъде използвана от човека едва в този Кръг, средната или преходната точка, която едва сме достигнали. Също така, в течение на първите две и половина Коренни Раси, човекът не е бил това, което е сега. Както вече беше казано, той е достигнал тази точка едва преди 18 000 000 години, по времето на Вторичния Период, както ние твърдим. Според преданията и Окултното Учение, преди това той е бил „Бог на Земята, паднал в Материята“, или зараждане. Това може да бъде прието или отхвърлено, тъй като Тайната Доктрина не се натрапва като непогрешима догма и приемането или отричането на нейните исторически доказателства и писания нямат никакво отношение към въпроса за действителния Човек и неговата Вътрешна Природа; понеже споменатото Падение не е оставило „първородния грях“ върху Човечеството. Но всичко това беше достатъчно обсъждано. По-нататък, нас ни учат, че превръщанията, през които е преминал човекът по низходящата дъга – центробежна за Духа и центростремителна за Материята – и тези, през които се подготвя да премине в бъдеще по своята възходяща дъга, които ще обърнат посоката на двете сили – Материята ще стане Центробежна, а Духът центростремителен – всички подобни преобразувания предстоят и за антропоидната маймуна; със сигурност, за всички онези, които стигат най-близкото до човека стъпало в този Кръг – тъй като в Пети Кръг те няма да са хора, точно така, както днешните хора са имали маймуноподобни форми в предишния Трети Кръг. Поради това в съвременните обитатели на горските шубраци на Суматра виждаме унизени и изопачени образци – „размазани копия“, както ги нарича Хъксли – на нас самите, каквито (мнозинството от човечеството) сме били в ранните субраси на четвъртата коренна раса, през периода, който се нарича „Падение в Зараждане“. Познатата ни човекоподобна маймуна не е продукт на естественото развитие, а случайност, порождение от кръстосването на животинска твар, или форма, с човека. Както беше показано в настоящия том, именно безсловесното животно първо поставило началото на половото съчетание, тъй като то първо се разделило на самци и самки. Също така Природата не била предназначила човек да следва този животински пример, което е показано днес в сравнително безболезненото размножаване на животните и техните видове и в страшните страдания и опасности в същия този процес при жената. Както е отбелязано в „Разбудената Изида“, човекоподобната маймуна е: „Превръщане на вида, твърде непосредствено свързан с човешкото семейство – незаконородено разклонение, прикрепено към неговия собствен ствол (род) до крайното усъвършенстване на последния.“1 |
