|
1 „Introduction to the Study of the Foraminifera“, стр. XI. Както шуплестите, протозойните от най-нисък тип на живот, без уста и без очи, не проявяват признаци на изменение, като се изключи нарастващият брой на разновидностите, така и човекът, който се намира на горното стъпало на стълбата на битието, дава още по-малко признаци на изменение, което вече видяхме; тъй като твърдят, че скелетът на неговия палеолитен прародител в някакво отношение даже превъзхожда сегашния му строеж. Къде тогава е това еднообразие на закона, за което настояват – това абсолютно правило, по което един вид преминава в друг и по този начин с неусетна градация се постигат висшите типове? Ние виждаме как сър Уилям Томсън допуска, че са минали 100000 000 години от момента, когато повърхността на нашето кълбо е станала достатъчно студена, за да позволи присъствието на живи същности,1 и в огромен промеждутък от време, само в Оолитната ера, така наречения „Век на Влечугите“, намираме съвършено необикновена разновидност и изобилие от гущерови форми, като при това типът на земноводните достига своето висше развитие. Ние научаваме за ихтиозаврите и плезиозаврите в езерата и реките и за крилатите крокодили и летящите гущери, след които в третичния Период: „Срещаме типове на млекопитаещите, отбелязващи забележително отклонение от съществуващите преди това форми.., мастодонти, мегатериуми и други тежки обитатели на древните гори и равнини.“ По-нататък ни съобщават за: „Постепенното изменение на едно от разклоненията на разреда на четириръките сред тези същества, от които самият човек би могъл да твърди, че произлиза.“2 1 „Transactions of the Geological Society of Glasgow“, том III. Ho колкото и да е странно, неотдавна той отново промени своето мнение. Той казва, че Слънцето съществува 15 000000 години. 2 Bastion, „Beginnings of Life“, II, 622. Той може, но никой, освен материалиста, не би могъл да знае защо, тъй като не съществува ни най-малка необходимост от това и фактите не установяват подобна еволюция, понеже най-заинтересованите това да се докаже признават пълния си неуспех да открият поне един факт в потвърждение на своята теория. Не съществува необходимост безбройните типове на живот да са членове на един прогресиращ вид. Те са „резултат или продукт на разнообразни и различни еволюционни отклонения, случващи се ту в едната, ту в другата посока“. Поради това е много по-справедливо да се каже, че маймуната се е развила в четириръкия вид, отколкото, че първобитният човек – който оставал неизменен в своята човешка обособеност от времето на откриването в най-древния слой на първия скелет сред изкопаемите, и чиято разновидност, с изключение на цвета и типа на лицето, никъде не е била намерена – е произлязъл и се е родил от един общ с маймуната прародител. Окултна аксиома с хилядолетна давност е, че човекът, както и другите животни, се заражда в клетка и се развива „през фази, неотличаващи се от стадиите на рибата, влечугото и млекопитаещото дотогава, докато клетката не достигне високото обособено развитие на четириръкото и накрая човешкия тип“. Кабалистичната аксиома: „Камъкът става растение, растението животно; животното човек, човекът Бог“ се държи непоклатимо в течение на векове. В своя труд „Schцpfungsgeschichte“ Хекел сравнява рисунки на два ембриона – на шестмесечно кученце и на осеммесечен човек. Двата не се различават един от друг, като се изключи малка разлика в строежа на главата, която при човека е по-широка и по-голяма около мозъка. „Действително можем да кажем, че всяко човешко същество преминава през стадия на риба и влечуго, преди да достигне стадия на млекопитаещо и накрая – на човек. Ако го разгледаме в no-развит стадий, когато ембрионът вече е преминал през формата на влечугото, ние ще видим, че за продължително време линията остава същата както и при другите млекопитаещи. Рудиментарните телесни органи са напълно еднакви, петте пръста на ръцете и краката се развиват също еднакво и сходството между ембриона на човека и кучето след четириседмичен растеж е такова, че е почти невъзможно да бъдат различени. Даже и на осемседмична възраст ембрионът на човека представлява животно с опашка, едва отличим от ембриона на кученцето.“1 Защо тогава човекът и кучето да не бъдат произведени от един и същи прародител, или от влечугите – нага, вместо да съчетаваме човека с четириръките? Това би било повече от логично! Формата и стадиите на човешкия ембрион не са се изменили от исторически времена и тези метаморфози са били известни на Ескулап и Хипократ, също както и на Хъксли. След като кабалистите са го отбелязали от доисторически времена, това откритие не е ново.2 1 Ленг, „Съвременната наука и съвременната мисъл“, стр. 171. 2 Това е отбелязано и наполовина обяснено в „Разбулената Изида“, том I, стр. 389. Тъй като човешкият ембрион не е заимствал повече от маймуната, отколкото от което и да е друго животно, а съдържа в себе си съвкупност от царството на природата, и тъй като той явно представлява много „по-устойчив тип живот“, отколкото са даже шуплестите, ще бъде нелогично да се твърди и че произходът му е от маймуната, както и да се проследява зараждането от жабата или кучето. Както Окултната, така и Източната Философия вярват в еволюцията, която Ману и Капила1 излагат с много по-голяма яснота от който и да е учен на нашето време. Няма нужда да се повтаря това, което вече беше изчерпателно обсъдено „Pазбулената Изида“, тъй като читателят може да намери в нашите ранни томове2 всички тези доводи и основи, на които стоят източните доктрини за Еволюцията. Но нито един окултист не може да приеме безразсъдните предположения, че всички съществуващи днес форми, от „нямащата строеж амеба до човека“, са потомство по права линия на организми, живели преди милиони и милиони години преди раждането на човека, в досилурските периоди в моретата или в земната тиня. Окултистите вярват във вродения Закон за прогресивното развитие.3 Дарвин никога не е вярвал в него и сам казва това, тъй като намираме неговото твърдение, че понеже не може да бъде предимство „за микроскопичните инфузории или за глиста да станат високоорганизирани“, а „естественият подбор“, не включва непременно прогресивно развитие – той оставя на мира микроскопичното животно и червея, и глиста в тяхното качество на „устойчиви видове“.4 1 Оттук е и философията в алегорията за 7, 10 и накрая 21 Праджапати, Риши, Муни и т.н., които са представени като „Бащи“ на различни същества и неща. Редът на седемте класа или видове растения, животни и даже неодушевени предмети, приведен случайно в Пураните, се среща в няколко Коментара в правилна последователност. Така Притху е баща на Земята. Той я „дои“ и я заставя да донася всевъзможни треви и растения, като всички те подробно са изобразени и описани. Кашияпа е „баща“ на всички влечуги, змии, демони и пр. 2 Вж. том I, стр. 151 et seq., „Дървото на Еволюцията“ – „Световното Дърво“. 3 Но контролируем и изменяем обаче от Закона за забавянето, който при появата на по-висок тип налага ограничения върху прогреса на всички видове. 4 Вж. „Произход на видовете“, стр. 145. |
