|
Това е напълно научно и ние не възразяваме срещу него, въпреки че то се отнася до обвивката на човека – неговото тяло, което в своя растеж, разбира се, като всяка единица, наречена някога морфологична, подлежи на такива превръщания. Не тези, които учат на трансформация на минералния атом по пътя на кристализацията – също такава функция, със същото отношение към своето т. нар. неорганично Упадхи или основа, както образуването на клетките към техните органични ядра през растението, насекомото и животното до човека – не те ще отхвърлят тази теория, тъй като в края на краищата тя ще доведе до признаването на Универсалното Божество в Природата, вечно съществуващо и вечно невидимо и недостигаемо, както и до признаването на интракосмическите Богове, които някога са били хора.1 1 Цялата трудност е в следното: нито физиолозите, нито патолозите някога ще признаят, че зараждащата субстанция на клетките, Cytoblastema, и алкалното ложе, от което се раждат кристалите, са една и съща субстанция, изключвайки тяхната диференциация за определени цели. Но ние ще попитаме: какво могат науката и нейните точни открития и теории, станали днес аксиомни, да възразят и да противопоставят на нашата Окултна Теория? Вярващите в закона за еволюцията и постепенното развитие от клетката – която от жизнена клетка станала морфологична, докато накрая не се пробудила чисто и просто протоплазма – несъмнено никога няма да успеят да ограничат своето убеждение само с линията на еволюцията! Типовете живот са безкрайни и освен това еволюционният процес не протича с еднаква скорост във всеки вид. Природата на първичната Материя в Силурския период – ние подразбираме „първичната“ материя на науката – във всички основни случаи била точно такава, каквато е и първичната жива материя на нашето време, като се изключи степента на нейната сегашна грубост. Също така ние не намираме това, което би трябвало да се открие, ако днешната ортодоксална теория на еволюцията е била съвършено правилна, а именно – постоянният непрекъснат прогрес във всички видове на битието. Какво виждаме вместо това? Докато всички междинни групи на животинските твари се стремят към по-висок тип и докато особеностите ту на един, ту на друг тип се развиват в течение на геоложки векове, изменят своите форми, приемат нови външности, появявайки се и изчезвайки с калейдоскопична бързина, преминавайки от един период в друг, по описанията на палеонтолозите, само две изключения от общото правило стоят на двата противоположни полюса на живота и типа – човекът и низшите видове същества! „Някои добре определили се форми на живи същности са съществували в течение на епохи с огромна продължителност, преживявайки не само промените на физическите условия, но запазвайки своите форми сравнително непроменени, докато други форми на живота са се появили и изчезнали. Такива форми могат да бъдат определени като „устойчиви типове“ на живота и техните примери са достатъчно многобройни, както в животинското, така и в растителното царство.“1 1 Huxley, „Proceedings of the Royal Institution“, III, 151. Не ни се представят обаче никакви основателни причини, поради които Дарвин разглежда влечугите, птиците, земноводните, рибите, мекотелите и т.н. като деца на единен прародител – монерата. Също така, не ни казват например влечугите пряко потомство ли са на земноводните, а те пък – потомство ли са на рибите, а рибите – на други низши форми, което е несъмнен факт. Тъй като Монадите са преминали през всички тези форми на съществуване, чак до човека, на всеки Глобус-Сфера в течение на трите предшестващи Кръга; всеки Кръг, както и всеки следващ Глобус от А до G, са били и още ще бъдат арена на такава еволюция, само че всеки път тя се повтаря на по-плътна от предишната материална основа. Поради това е лесно да се отговори на въпроса: „Какво отношение съществува между астралните прообрази на Третия Кръг и обикновеното физическо развитие в течение на зараждането на органичните видове, предшествали млекопитаещите?“ Едното е смътен прообраз на другото, предварителен, едва очертан, мимолетна скица на платното на предметите, на които е предначертано да получат своята крайна и ярка форма под четката на художника. Рибата се развила в земноводно – жаба – в сянката на вира, а човекът е преминал през всичките си метаморфози на този Глобус в Трети Кръг, както е направил това и онзи, в своя Четвърти Цикъл. Типовете на Третия Кръг са способствали за образуването на типовете в сегашния Кръг. На основата на най-фина аналогия на циклите от Седемте Кръга и тяхната работа над постепенното образуване на човека през всички царства на Природата, това се повтаря в микроскопичен вид в първите седем месеца на нарастването на бъдещото човешко същество. Нека изучаващият да се замисли над това и да разбере аналогията. Както седеммесечният нероден младенец, макар и съвсем завършен, се нуждае от още два месеца, за да получи сила и да се уплътни, така и човекът, усъвършенствайки своята еволюция в течение на Седемте Кръга, остава още два периода в утробата на Майката-Природа, преди да се роди, или по-точно – да се възроди като Дхиани, още по-съвършен, отколкото е бил, преди да се устреми като Монада към новата построена Верига от Светове. Нека изучаващият се замисли над тази тайна и лесно ще се убеди, че както съществуват физическите звена между многото класове, точно по същия начин има определени области, където астралната еволюция се слива с физическата. За това науката не е казала нито една дума. Човекът се развил с маймуните и произлиза от тях – казва науката. Сега ще разгледаме това противоречие. Хъксли ни демонстрира растения, папрати, плаващи мъхове, които са се срещали и във Въгления Период, и някои от тях са тъждествени с днес съществуващите, тъй като: „Шишарката на оолитната Араукария едва се отличава от съществуващите днес видове... Подцарствата на животните дават същите примери. Globigerina om дълбините на Атлантическия океан е тъждествена с кредовите видове на същата порода..., пластовете от корали на Силурския Период по странен начин приличат на коралите millepores в нашите морета... Ракообразните, сред които е висшата група на скорпионите, са представени във въглищните слоеве от вид, който се отличава от днес съществуващите еднородни животни само по... очите (и т. н.).“ Всичко това може да бъде завършено от авторитетното твърдение на д-р Карпентер относно шуплестите видове: „Няма доказателства за някакво основно изменение или прогрес сред шуплестите видове, започвайки от палеозойския период до днес... Но здравата фауна на нашите сегашни родове вероятно съдържа no-широка скала на разновидностите, отколкото който и да е от предишните периоди; нищо обаче не сочи някаква склонност към развитие в no-висок тип.“1 |
