|
Той бил всичко това, също така бил баща на птицата Гаруда, „цар на пернатото племе“, която произлиза от влечугите Наги и принадлежи към тях, но впоследствие става техен смъртен враг – тъй като тя олицетворява и цикъла, период от време, когато птиците, развиващи се в течение на еволюцията от влечугите, в своята „борба за съществуване“ и „преживяване на най-приспособения“ и т.н., се обърнали предимно срещу тези, от които са произлезли, за да ги изядат, може би подбуждани от естествения закон за предоставяне място на други и по-съвършени видове. В превъзходния труд „Съвременната наука и съвременната Мисъл“ на Гладстон се предлага урок по естествена история, който показва пълно разногласие на Библията с нея. Авторът отбелязва, че геологията е напипала „зората на творението“, следвайки линиите на научните издирвания. „Като започнем от най-ранното известно ни изкопаемо Eozoon Canadense om Лаврентиевите слоеве и като следваме непрекъснатата верига, всяко звено от която е здраво споено през периодите – Силурския, с изобилие от мекотели, раковини, червеоподобни животи до първия намек за рибите; Девонския, преобладаване на риби и първото появяване на влечугите; Мезозойския, с батрахити; Вторичния период, с образувания, в които преобладават влечугите на моретата, сушата и въздуха, а започнали да се появяват и първите слаби опити за земноводни гръбначни; и накрая Третичния Период, в който видовете млекопитаещите са се увеличавали и са следвали тип след тип и видове след видове, постепенно диференцирайки се и обособявайки се в течение на Еоценския, Миоценския и Плиоценския период – стигаме но Ледниковия и доисторическия период и до сигурни доказателства за съществуването на човека.“1 1 Op. cit., стр. 335. В Коментарите на Пураните и особено в Книгата Дзиан се среща в общи черти същият ред, с допълнението за неизвестни на съвременната наука животни. Ще изясним единствената разлика – несъмнено голяма, тъй като предполага, че духовната и божествената природа на човека е независима от неговото физическо тяло в този илюзорен свят, в който на ортодоксалната психология са известни само лъжливата личност и нейната мозъчна основа. Като преминава всички т. нар. „седем творения“, алегорично изобразяващи седем еволюционни смени, или както ние можем да ги наречем седем подраси на първата коренна раса на Човечеството, човекът в този Кръг се е появил на Земята от самото начало. Преминавайки през всички царства на Природата в предишните три Кръга,2 неговата физическа форма, приспособена към атмосферните условия на тези ранни периоди, била готова да получи Божествения Странник при първата зора на човешкия живот, т.е. преди 18 000 000 години. И едва в средната точка на третата коренна раса Човекът е бил дарен с Манас. Създадените Два, а след това Три, станали Един, понеже, въпреки че низшите животни от амебата до човека, получили своите Мoнади, в които всички висши качества са потенциални, тези свойства трябвало да останат спящи, докато животното не достигне своята човешка форма; преди този стадий Манас (умът) не можел да получи развитие в тях. В животните всеки принцип е парализиран и се намира в състояние, подобно на утробния плод, с изключение на втория принцип – принципът на жизнеспособност, третия – Астралният, и зачатьци на четвъртия – Кама, което е желание, инстинкт, чието напрежение и развитие се изменя според видовете. За проникнатия от дарвиновата теория материалист това ще бъде приказка, измислица; за вярващия във вътрешния, духовен човек, това твърдение няма да съдържа нищо свръхестествено. 2 „Следвайте закона на аналогиите“ – казва Махатма. Атма-Буддхи е двойнствен, а Манас троичен, доколкото първият има два аспекта, а вторият три, т.е. като принцип per se, който натежава в своя висш аспект към Атма-Буддхи, в низшата си природа следва Кама, центъра на земните и животинските желания и страсти. Сега сравнете еволюцията на расите; първата и втората от тях принадлежат към природата на Атма-Буддхи и са нейно пасивно Духовно порождение, докато третата коренна раса показва три различни деления или аспекта, физиологически и физически – първите представители са безгрешни, средната част се събужда за разумност, а третата и последна част е определено животинска, т. е. Манас попада под изкушението на Кама. Както гласи Коментар IX: „Човекът бил завършен едва по времето на своя Трети Цикъл на Раса, придвижвайки се към Четвъртия. Хората станали „Богове“ в доброто и злото и отговорни, чак когато двете дъги се срещнали (след изтичането на три и половина Кръга, приближавайки към Петата Раса). Те били направени такива благодарение на Нирманакаям (Духовните или Астралншпе останки) на Рудра-Кумарите, осъдени отново да се родят на Земята“ – което означава, че по силата на настъпилия за тях естествен ред, те били осъдени да се въплътят на висшата, възходяща дъга на Земния Цикъл. Авторката е убедена, че ще Ј се наложи да се срещне с възражения, които ще бъдат смятани за необорими. Ще ни кажат, че ако се проследи линията на ембриологията – постепенното развитие на всеки индивидуален живот в процеса на това, което, както е известно, става в реда на стадиите на прогреса към обособяването – всичко това ще противоречи на представата, че човекът е предшествал млекопитаещите. Човекът започва като най-скромна и най-примитивна червеоподобна твар: „От примитивния зародиш на протоплазмата и от клетката на ядрото, от която се заражда ирлият живот... и се развива, преминавайки през фази, които не се различават от фазите на рибите, влечугите и млекопитаещите, докато клетката не достигне накрая висше обособено развитие на quadrumanous (четириръко) и в края на краищата – човешкия тип.“1 1 Ленг, op. cit., ibid. |
