АРХАИЧНИТЕ УЧЕНИЯ В „ПУРАНИТЕ“ И В „ГЕНЕЗИСА“. ФИЗИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ Колкото и доказателства да приведе авторката за това, че системата на Космогонията и на описаната по-гope Антропология действително съществува, че нейните записи се пазят и че тя може да бъде открита даже в съвременните изложения на древните Писания, доказателствата няма да бъдат излишни. От една страна – Пураните и еврейските Писания, от друга – всички те са основани на същата тази схема на еволюцията и ако бъдат прочетени езотерично и предадени на съвременен език, ще се окажат толкова напълно научни, колкото и по-голямата част от това, което се разглежда сега като последна дума на скорошни открития. Единствената разлика между тези две схеми е в това, че Пураните, като отделят не по-малко, а може би дори повече внимание на причините, отколкото на следствията, намекват no-скоро за предкосмически и предгенетични периоди, отколкото за епохата на така нареченото „творение“; докато Библията, казвайки едва няколко думи за предишния период, се потапя веднага в материалното зараждане, едва докосвайки се до пред-адамичните раси, отнасящи се към пета раса. Каквито и да са нападките срещу „реда на творението“ в Книгата Битие – и без съмнение това изложение, взето дословно, е напълно открито за критиката1 – индуските Пурани, независимо от алегоричните им преувеличения, при разглеждането им ще се окажат в пълно съответствие с физическите науки. 1 Несполучливият опит на Гладстон да примири съдържанието на Книгата Битие с науката (вж. неговите „Зора на Творението“ и „Поема към Книгата Битие“ в „The Nineteenth Century“ 1886) привлякъл към него олимпийски мълнии, хвърлени от Хъксли. В своята мъртва буква текстът не оправдавал подобен опит; и неговият четвъртичен ред, или подразделението на одушевеното творение, се превърнал в камък, който вместо да унищожи муха на челото на спящия приятел, убил самия човек. Гладстон завинаги убил Книгата Битие. Но това не е доказателство, че в тази книга няма Езотеризъм. Фактът, че евреите и всички християни, както от съвременни, така и от по-ранни секти, в течение на две хилядолетия приемали буквално всичко изложено в нея, доказва само тяхното невежество и проявява великата изобретателност и творческа способност на посветените равини, които езотерично събрали двете изложения – Елохичното и Йеховичното – и с глифове или думи, лишени от гласни, нарочно объркали смисъла на първоначалния текст. Шест дни (Yom) на творението означават шест периода на еволюцията, а седмият е ден на кулминацията или съвършенството, а не на покоя. Всичко това се отнася до седемте Кръга и седемте Раси със „специално творение“ във всеки; въпреки че употребата на думата Boker, „Зора“ или „Утро“, и Ereb, „вечерен здрач“ – със същото езотерично значение, което е и Сандхя, „здрач“ на санскритски – довела до обвиняване в най-грубо невежество относно реда на еволюцията. Даже това, което на пръв поглед изглежда като напълно безсмислена алегория – приемането от Брама на образа на Глиган, за да издигне Земята от дълбините на водите – намира изцяло научно обяснение в Тайните Коментари и се отнася до многобройните издигания и потьвания, до постоянната смяна на водите и сушата от най-ранните до по-късните геоложки периоди на нашата планета; тъй като сега науката ни учи, че девет десети от наслоените формации на земната кора са се трупали постепенно под водата на дъното на моретата. Твърди се, че древните арийци нищо не са знаели в областта на естествената история, геологията и пр. От друга страна, на еврейската раса, даже и от нейните най-строги критици, неуморими противници на Библията, се приписва заслугата за зараждането на монотеизма „по-рано от всички други no-малко философски и по-антиморални религии (!!) на древния свят, а също така, че те са съумели да удържат това понятие“.2 Но заедно с това, докато в библейския Езотеризъм срещаме символизирани физиологически сексуални мистерии и много малко от това, което изисква истинската философия, в Пураните може да се намери най-научната и философска „зора на творението“, което, ако е анализирано безпристрастно за приказния език на алегориите, ще покаже, че съвременната зоология, геология, астрономия и почти всички разклонения на днешното знание са били изпреварени от древната наука и са били известни на философията от древността в общи черти, ако не и в подробности като днешните. 2 „Modern Science and Modern Thought“, стр. 337. Астрономията на Пураните, с цялото Ј умишлено прикриване и смесване с цел да се объркат непосветените, била призната даже и от Бентли като истинска наука и запознатите с тайните на индуските астрономически трактати ще докажат, че съвременните теории за прогресивната кондензация на мъглявините, мъгливите звезди и слънца са били известни в Индия до съвършенство и че най-малките подробности на цикличното развитие на съзвездията за хронологични и други цели са много по-точни от тези, с които сега разполагат европейците. Ако се обърнем към геологията и зоологията, ще видим същото. Какво означават митовете и безкрайните генеалогии на седемте Праджапати, техните синове, седемте Риши или Ману и техните жени, синове и потомства, освен обширен отчет за прогресивното развитие на животинското творение на един вид след друг? Били ли са арийците – тези представители на дълбок философски и метафизичен ум – автори на най-съвършените философски системи, на трансцеденталната Психология, на различни кодекси на Етиката, на граматика като тази на Панини, на системите на философията на Санкя и Веданта, на кодекса за морала (Буддизъм), провъзгласен от проф. Макс Мюлер като най-съвършен на Земята – били ли са тези арийци глупаци или деца, за да губят време за записване на „приказки“, каквито явно Пураните са сега в очите на тези, които нямат и най-далечна представа за техния съкровен смисъл? Какво означава „баснята“ за генеалогията и произхода на Кашияпа – с неговите дванайсет жени, от които той имал многобройно и разнообразно потомство от змейове (Наги), влечуги, птици и всякакъв род живи твари и по този начин се явил „баща“ на всякакъв род животни – освен замъглен запис на последователния ред на еволюцията в този Кръг? Засега не виждаме някой от изтоковедите да е показал, че има дори и най-далечна представа за истините, скрити под алегориите и олицетворенията. Един от тях казва, че Шатапатха Брахмана дава „твърде малко разбираемо изложение“ за произхода на Кашияпа. Според Махабхарата, Рамаяна и Пураните той е бил син на Маричи, син на Брама, баща на Вивасвата, баща на Ману, прародител на човечеството. Според Шатапатха Брахмана: като приел образа на костенурка, Праджапати създал потомство. Това, което създал, той направил (akarot); оттук е думата kurma (костенурка). Кашияпа означава костенурка и затова хората казват: „Всички твари са потомство на Кашияпа“.1 1 „Hindu Classical Dictionary“, Dowson, sub voce. |