|
Като чете за „последното преобразуване“, което, както е казано, станало преди 18 000 000 години, нека читателят съобрази колко повече милиони години са били нужни, за да се достигне до този последен стадий. И ако в своето постоянно уплътняване човекът се е развивал pari passu заедно със Земята, колко милиона години са изтекли през първа, втора и първата половина на трета раса? Тъй като Земята се е намирала в сравнително ефирно състояние, преди да достигне своето последно плътно състояние. Освен това Древните Учения ни казват, че в средния период на Лемуро-Атлантската раса, именно три и половина раси след рождението на Човека, Земята, той и всичко останало на планетата били с още по-груба и по-материална природа, докато неща като коралите и някои раковини били още в полужелевидно, астрално състояние. Изтеклите оттогава Цикли са ни тласнали по-нататьк по противоположната възходяща дъга, вече няколко крачки по посоката на нашата „дематериализация“, както биха се изразили спиритуалистите. Земята, самите ние и всички останали неща са омекнали оттогава – да, даже и нашите мозъци. Но някои теософи възразяват, че ефирното състояние на Земята, даже преди около 15 или 20 000 000 години, „не се съгласува с геологията“, която ни учи, че ветровете са свирепствали, дъждовете са падали, вълните са се разбивали в бреговете, пясъците са се премествали и натрупвали и т. н.; казано по друг начин, всички действащи днес естествени причини били тогава – „в най-ранните векове на геоложкия период, по време на най-древните палеозойски скали“ – в пълната си сила. На това са дадени следните отговори. Първо, каква възраст приписва геологията на тези „най-древни палеозойски скали“? И второ, защо ветровете да не могат да духат, дъждовете да не падат и вълните – явно от „въглена киселина“, както предполага науката – да не се разбиват в бреговете на полуастралната Земя, т.е. намираща се в състояние на пластичност? В окултната фразеология думата „астрален“ не означава непременно нещо фино, като дим, а по-точно „звездно“, блестящо или прозрачно в своите различни и многообразни степени, от съвършено флуидно до състояние на пластичност, както току-що беше казано. Но следват други възражения: „Как астралната Земя е можела да влияе на другите планети в тази система? Не би ли протекла дезорганизация на целия процес, ако привличането на една планета бъде внезапно отстранено? Възражението явно е неоснователно, тъй като нашата Система е съставена от по-стари и по-млади планети, от които някои са мъртви – като Луната – други се намират в състояние на образуване, въпреки твърденията на астрономията за противното. Също така, доколкото знаем, астрономията никога не е твърдяла, че всички тела на нашата система са възникнали и са се развивали едновременно. Пред-Хималайските Съкровени Учения се различават в това отношение от ученията на Индия. Индуският Окултизъм учи, че Човечеството на Вайвасвата Ману е започнало преди малко повече от 18 000 000 години. Ние казваме – да, но доколкото се отнася до физическия или приблизително физическия Човек от края на Трета Раса. Зад границата на този период Човекът, или неговият смътен образ, е можел да съществува в течение на 300 000 000 години, доколкото можем да знаем; тъй като не са ни дадени цифрите, които остават в тайна и принадлежат на Великите Учители на Окултната Наука, както правилно е посочено в „Езотеричен Буддизъм“. Още повече, докато Пураните на Индия говорят за един Вайвасвата Ману, ние твърдим, че те са били няколко, понеже това име е събирателно. Сега трябва да кажем няколко думи за физическата еволюция на човека. |
