|
Нито един теолог и изтоковед няма да разбере генеалогията на Праджапати, Ману и Риши или тяхната непосредствена връзка – по-точно тяхното съотношение – с Боговете, ако няма ключа към древната Първобитна Космогония и Теогония, които в началото са били обши за всички народи. Всички тези Богове и Полу-Богове се раждат на Земята в различни Калпи и в различни Личности; освен това всички те имат своя Карма, ясно начертана, като при това всяко следствие съответства на своята причина. Преди да може да бъдат пояснени другите Станси, съвършено е необходимо да се докаже, както се вижда, че „Синовете на Тъмната Мъдрост“, макар и да са тъждествени с архангелите, които теологията е решила да нарича „Паднали“, били също толкова божествени и чисти (ако не и по-чисти), колкото всички Михаили и Гавраили, така много прославяни в църквите. „Древната Книга“ обсъжда и различни детайли на Астралния Живот, които в този момент биха били напълно непонятни за читателя. Поради това те трябва да бъдат оставени за обяснение по-късно, а сега първата и втората раса ще бъдат само споменати. Ние, ще говорим за третата раса – коренна раса, която се разделила на два пола и била първата, надарена с разум; хората се развивали pari passu с Планетата и тя се покрила с „кора“, повече от сто милиона години, преди първата човешка подраса да започне, така да се каже, да се материализира, или да се уплътнява. Но както гласи Стансата: „Вътрешният човек (Съзнателната Същност) отсъствал.“ Окултизмът казва, че тази „Съзнателна Същност“ в много случаи е самото естество и esse на високите Разуми, осъдени от неотменния закон за Кармичната еволюция на въплътяване в тази Манвантара. b) Стих 39 се отнася изключително към растителните подразделения. Казано по-точно, Езотеричната Философия учи на модифициран полигенезис. Тъй като, установявайки човешкото единство за произхода, в смисъла, че всички негови Праотци или „Създатели“ били Божествени Същества – макар и от различни Класи или степени на съвършенство в своята Йерархия – тя учи и това, че в онзи период хората били родени в седем различни центъра на Материка. Въпреки че всички имали общ произход, по дадени причини техният потенциал и умствените способности, външните и физическите им форми и бъдещите особености били твърде различни.1 Що се отнася до цвета на кожата им, в Линга Пурана има много образна алегория. Кумарите – така наречените Богове-Рудра — се описват като въплъщения на Шива, разрушителя (на външни форми), наричан също така Вамадева. Като един от Кумарите, „Вечен Безбрачен“, чист девствен Юноша, той се ражда от Брама във всяка велика Манвантара и „отново става четирима“. Това е намек за четири големи подразделения на човешките Раси, относно цвета на кожата и типа, и за техните три главни разлики. Така в двайсет и девета Калпа – в дадения случай това е намек за преобразяването и еволюцията на човешката форма, която Шива постоянно разрушава и периодично преобразува отново до самата повратна точка на великата Манвантара, приблизително до средата на четвъртата (атлантската) раса – в двайсет и девета Калпа Шива, като Шветалохита, Коренен Кумар, вместо с лунен цвят става с бял; в своето следващо въплъщение той е червен (по това екзотеричното изложение се различава от Езотеричното Учение); в третото жълт; в четвъртото черен. 1 Някои от тях са по-високи, други по-ниски – в съответствие с Кармата на различните превъплътили се Монади, не всички от които са можели да бъдат с еднаква степен на чистота в своите последни въплъщения на други Светове. Това обяснява разликата в расите, ниското развитие на дивака и други човешки различия. Така Езотеризмът разпределя тези седем различия с техните четири велики подразделения само по определените им първобитни Раси – тъй като първата раса не се взема предвид, като нямаща нито тип, нито цвят и чиято форма, макар и с огромни размери, почти не е имала обективност. Еволюцията на споменатите раси, тяхното формиране и развитие протичали по успоредни линии с еволюцията, формирането и развитието на трите геоложки слоя, от които зависел цветът на човешката кожа, доколкото той се определя от климата на тези зони. Езотеричното Учение нарича трите велики подразделения: червено-жълто, черно и кафяво-бяло.1 Например арийските раси варират сега до тъмнокафяв, почти черен, червено-кафяво-жълт до бяло-жълт цвят и въпреки това всички те принадлежат на една и съща група от пета коренна раса и произлизат от един Прародител, наричан в индуския Екзотеризъм със събирателното име Вайвасвата Ману; спомнете си, че той е онази Колективна Личност, Мъдрецът, който, както е казано, е живял преди повече от 18 000 000 години, а също и преди 850 000 години – по времето на потъването на последната от останките на Великия Материк Атлантида2 и който, както се твърди, живее и досега в своето човечество.3 Бледожълтият цвят е цветът на първата плътна раса, която се появила във втората половина на трета коренна раса – след преминаването Ј в зараждане. Тъй като едва ли в този период се е състояло последното преобразяване, дало рождение на човека такъв, какъвто е сега, само че с увеличен размер. Тази раса дала рождение на четвъртата раса; „Шива“ постепенно преобразувал онази част от Човечеството, която станала „черна от греха“, в „червено-жълта“, чиито потомци сега са червенокожите индианци и монголците, и накрая – в кафяво-белите раси, съставляващи днес заедно с жълтите раси голямата маса от човечеството. Алегорията в Линга Пурана е интересна, показвайки ни голямото познаване на етнологията сред древните хора. 1 В английското издание на своята „Антропология“ с предговор от проф. Брок, Топинар казва: „В човешкия организъм има три основни елемента на цвета, а именно червен, жълт и черен, които, смесени в различни количества с белия цвят на тъканите, дават тези многообразни оттенъци, наблюдавани в човешкото семейство.“ Тук науката, без никакво намерение за това, отново поддържа Окултизма. 2 Трябва да се запомни, че „последните останки“, за които тук говоря, се отнасят към онези части на „Великия Материк“, които все още са оставали, но не и към който и да е от многобройните острови, съществували едновременно с Материка. Например споменатият от Платон „остров“ бил една от тези останки; другите потънали по-рано и в различни периоди. Окултното „предание“ учи, че подобни потъвания се случват винаги когато става затъмнение на „Духовното Слънце“. 3 Вж. по-долу бележките за коренните и семенните Ману в раздела за „Първоначалните Ману на човечеството“, в края на Коментарите на тази станса. |
