|
Мъдростта на равините е най-позитивна, материалистична или грубо земна, тъй като принизява всичко до физиологични тайни – нарича тези Същества „Зли Духове“; а кабалистите – Нахаш, „Лишени“, както току-що беше казано, и души, които след като били отчуждени на небесата от Пресветия, паднали в бездната в самата зора на своето съществуване и изпреварили времето, в което трябвало да се спуснат на Земята.1 1 Зохар, III, 61 с. Моля за разрешение да обясня веднага, че нашите разминавания не се отнасят до Зохар или някоя друга книга на Кабала в правилното Ј тълкуване, тъй като то отговаря на нашето, а се отнася само до грубите псевдоезотерични обяснения на нейното съдържание и специално до тълкуванията на християните-кабалисти. Коментарите гласят: „Нашата Земя и Човекът (по същество) са порождение на Трите Огъня.“ Наименованията на тези три Огъня отговарят в санскрит на „Електрическия Огън“, „Слънчевия Огън“ и „Огъня, възникващ от Триене“. Преведени на космически и човешки план тези три Огъня представляват Дух, Душа и Тяло, Трите велики Основни Групи с техните допълнителни четири подразделения. Школите съответно ги изменят и – според своите приложения — ги превръщат в Упадхи и Носители, или техни Ноумени. В екзотеричните данни те са олицетворения на „тримата синове с необичаен блясък и великолепие“, на Агни Абхиманина, най-големия син на Брама, Космическия Логос от Сваха, една от дъщерите на Дакша.1 В метафизическия смисъл „Огън чрез Триене“ означава съюз на шестия принцип Буддхи с пети „принцип“, Манас, които по този начин се обединяват или се сливат, петият частично се поглъща и става част от Монадата; във физическия смисъл се отнася към „творческата искра“, или зародиша, оплодяващ и зараждащ човешкото същество. Трите Огъня, чиито наименования са Павака, Павамана и Шучи, били осъдени, вследствие от проклятието на Васишта, великия мъдрец, „на безкрайни превъплъщения“.2 Това е достатъчно ясно. 1 Дакша – „разумен, знаещ“. „Това име обикновено предизвиква представа за творческа мощ.“ Той е син на Брама и Адити, по други версии е самораждаща се мощ, която подобно на Минерва възникнала от тялото на своя баща. Той е Глава на Праджапати, Властелини или Създатели на Битието. Във Вишну Пурана Парашара казва за него: „Във всяка Калпа (или Манвантара) Дакша и останалите се раждат и отново се унищожават.“ И Риг-Веда твърди, че „Дакша е възникнал от Адити и Адити от Дакша“. Намек за вечното циклично възраждане на същата тази божествена Същност. 2 Бхагавата Пурана, IV, 24, 4. Затова Пламъците, чиито функции са объркани в екзотеричните книги, безразлично дали се наричат Праджапати, Питри, Ману, Асури, Риши, Кумари3 и т.н., са представени като лично въпльщаващи се в третата коренна раса и така се „оказват постоянно въплъщаващи се“. В Езотеричната Доктрина те обикновено се наричат Асури или Асура-Девата, или Питар-Девата (Богове), понеже, както е казано, отначало те били Богове – и то висши, – преди да станат „не-Богове“, и от Духове на Небето паднали в Духове на Земята1 – екзотерично, по ортодоксалната догма, забележете. 3 Нито една от тези категории не се отличава от Питри или Прародителите. Както казва Ману (III, 284): „Мъдрите наричат нашите Бащи Васу; нашите деди по бащина линия – Рудра; нашите прадеди от страна на бащата – Адитя, според един от текстовете на Ведите.“ „Такъв е вечният смисъл на Ведите“, според друг превод. 1 Същото виждаме и в халдейската теогония, както беше открито в наши дни от покойния Дж. Смит във вавилонските сказания, начертани върху цилиндри. Ищар е „старши на небето и на Земята. По-ниско от него са Igigi, или Небесни Ангели, и Анунаки, или Ангели на Земята. Още по-ниско от тях са различните Класи на Духовете и „Гениите“, наричани Саду, Вадуку, Екиму, Галу, едни от които били добри, други зли.“ (Вж. „Митология на Вавилон“, Смит, също така Sayce, „Hibbert Lectures“, стр. 141.) |
