|
Както е казано в текста на Коментар XIV: „Отначало подобното на Битието ражда подобно и нищо друго, а еволюцията с нейните ограничени и условни закони настъпва no-късно. Само-Същните2 се наричат „Творения“, тъй като те се появяват в Лъча-Дух, проявен чрез Мощта, свойствена на неговата неродена Природа, която е извън Времето и (ограниченото или условното) Пространството. Земните произведения, одушевени и неодушевени, включително и човечеството, погрешно са наречени творение и твари; те по същество са развитие (еволюция) на Разделените Елементи.“ 1 „New Aspects of Life“. 2 Ангелските, Духовни Същности са безсмъртни в своето същество, тъй като са неограничени във Вечността, но са периодични и ограничени в своите манвантарни проявявания. По-нататьк: „Небесният Рупа (Дхиан-Коган) създава (човека) по свой образ: това е духовна идеация, следствие на първата диференциация и пробуждане на световната (проявена) Субстанция; тази форма е идеално Само-Отражение; и това е Човекът на Първата Раса.“ За да изразим това още по-ясно, ще ограничим обяснението само с нашата Земя: задължение на първите диференцирани Ego – църквата ги нарича Архангели – е било да се даде на Първичната Материя еволюционен импулс и да се насочат творческите Ј сили към образуването на нейните произведения. За това именно намекват изреченията както на източната, така и на западната традиция – „на ангелите било наредено да творят“. След като Земята била подготвена от no-ниски и материални сили и нейните три царства били достатъчно напреднали по пътя на „плодородието и размножението“, висшите Сили, Архангелите или Дхианите, били принудени от закона на еволюцията да се спуснат на Земята, за да построят венеца на еволюцията – Човека. По този начин „Самородените“ и „Само-същните“ проявили свои бледи Отражения; но Третата Група, „Огнените Ангели“, въстанала и отказала да се присъедини към своите другари Деви. Екзотеризмът на индусите ги изобразява като Йоги, чието благочестие им внушило да се откажат от „творението“, тъй като искали вечно да останат Кумари, „Девствени Юноши“, за да изпреварят, ако е възможно, своите другари в предвижването си към Нирвана – крайното освобождение. Но според Езотеричното тълкуване това е била саможертва за благото на човечеството. „Въстаналите“ не искали да създават безволеви, безотговорни хора, както направили това „послушните“ ангели; но те не можели да дарят на човешките същества дори и временни отражения на своите лични достойнства, тъй като тези достойнства, като принадлежащи на друг и много по-висок план на съзнание, биха оставили все пак човека безотговорен, следователно това би попречило на всякаква възможност за по-нататъшен напредък. Никаква духовна и психическа еволюция не е възможна на земята – на най-ниския и материален план – за онзи, който на този план по своята същност е съвършен и не може да трупа заслуги, нито пороци. Ако човек продължаваше да остава бледо отражение на инертното, неизменното и неподвижното Съвършенство, единен отрицателен и пасивен атрибут на истинското Аз съм това, което Аз съм, той би бил осъден да прекара живота си на Земята, сякаш потопен в тежък, лишен от сънища сън; следователно това би било неуспешен опит на този план. Съществата, или Съществото, колективно наричано Елохим, които първи произнесли жестоките думи (ако те действително са били произнесени): „Виж, човекът стана като всеки от нас, за да познае доброто и злото: и сега от страх той да не овладее дървото на живота и да не вкуси, и да не живее вечно...“, действително би трябвало да е Илда-Баоф, демиурга на назаряните, изпълнен с ярост и завист към собственото си създание, чието отражение създало Офиоморфоса. В такъв случай е естествено единствено – даже от гледна точка на мъртвата буква – да се разглежда Сатаната, Змеят в Книгата Битие, като истински създател и благодетел, като Отеца на Духовното Човечество. Понеже това е Този, който бил „Предтеча на Светлината“, блестящият лъчезарен Луцифер, отворил очите на „автомата“, създаден от Йехова, както се твърди. И това е този, който пръв прошепнал: „В деня, в който го вкусите, вие ще бъдете подобни на Елохима, познаващ добро и зло“; и той може да се разглежда само в светлината на Спасителя. „Противник“ на Йехова, „Олицетворяващ Дух“, той все още остава в Езотеричната истина вечно любещ „Вестоносец“, Ангел, Серафим и Херувим, който едновременно „знаел“ много, „обичал“ още повече и ни дарил с Духовно Безсмъртие, вместо с физическо – последното, нещо като неподвижно безсмъртие, би превърнало човека в безсмъртен „ Скитник- Евреин“. Както е изложено в научния труд на Кинг „Gnostics and their Remains“ за Илда-Баоф, когото някои секти смятали за Бога на Мойсей: „Илда-Баоф бил далеч от духовната чистота, в неговата природа преобладавали честолюбието и гордостта. Поради това той решил да прекъсне всякаква връзка със своята майка Ахамот и да създаде света изцяло за себе си. С помощта на своите Шест Духа той създал човека, смятайки да го направи подобие на своята мощ; но това напълно не му се отдало, неговият човек се оказал огромно бездушно чудовище, пълзящо по земята. Шестте Духа били принудени отново да представят работата си на своя Отец, за да я оживи. Той направил това, предавайки Лъч Божествена Светлина, наследен от Ахамот, която чрез тази загуба го наказала за гордостта и самодоволството. Човекът, облагодетелстван от Ахамот за сметка на нейния син, последвал импулса на Божествената Светлина, който тя му предала, събрал no-нататъшния запис от творението, с което бил преплетен, и започнал да проявява не образа на своя създател Илда-Баоф, а no-скоро образа на Висше Същество, „Предвечния човек“. Виждайки, че е създал същество, превъзхождащо самия него, Демиурга се изпълнил с ярост и завист. Наситеният му със страсти образ се отразил в Бездната като в огледало; отражението му оживяло и от него се надигнал „Сатаната във вид на Змия“, Офиоморфоса, въплъщение на завистта и лукавството.“1 1 Op. cit., стр. 97–98. Второ издание 1887. |
