|
В органичната клетка видимото слънце намерило своята естествена утроба и създало чрез нея животинското царство (развивайки отначало растителното), поставяйки накрая начело на него човека; в нея, благодарение на оживяващото действие на това царство, то зародило психическата клетка. Но поставен по този начин начело на животинското царство, начело на творението, човекът бил човек-животно, лишен от душа, и човек, който се разрушава... Следователно, макар че видимо човекът е венец на творението, би отбелязал със своето идване края на творението; тъй като кулминиращото в него творение би стигнало до упадък в случай на неговата смърт.“1 1 Вж. Op. cit., стр. 287, 289. Това кабалистично виждане е представено тук, за да се покаже съвършената му тьждественост в духа с Източната Доктрина. Обяснете или допълнете учението за Седемте Слънца със седемте системи на Плановете на Битие, чиито централни тела са „Слънцата“, и вие ще имате седемте Ангелски Плана, „Войнството“ на които колективно се явява техни Богове.2 Те са Главната Група, разделена на четири Класа, в низходящ ред от Безплътните до Полуплътните. Тези Класове са непосредствено свързани – макар и по твърде различни начини, що се отнася до произволните сношения и функции – с нашето човечество. В току-що приведената кабалистична доктрина те са три, синтезирани от четвъртия, пръв и висш, който се нарича „Централно Слънце“. В това се съдържа голямата разлика между семитската и арийската космогония – едната материализира, очовечава тайните на Природата; другата одухотворява Материята и нейната физиология винаги е подчинена на Метафизиката. По този начин, въпреки че седмият „принцип“ достига човека през всички фази на Битието в чистотата и неразделността на елемента и безличното единство, той преминава през (Кабала учи, че излиза от) Централното Духовно Слънце и Групата на Второто, Полярно Слънце, и двете излъчват в човека неговия Атма. Третата Група, Екваториалното Слънце, циментира Буддхи с Атмана и с висшите свойства на Манаса; докато Четвъртата Група, Духа на нашето Видимо Слънце, го дарява с Манас и неговия носител на Кама Рупа или тяло на страстите и желанията – два елемента на Ахамкара, които развиват индивидуалното съзнание, личното Ego. Накрая, Духът на Земята в триединството му строи физическото тяло, привличайки към него Духовете на Живота и формирайки неговата Линга Шарира. 2 Вж. Коментари към Станса VII. Том I. Но всичко следва закона на Циклите, еволюцията на човека, както и всичко останало, и редът, в който той се заражда, е описан напълно в Източните Учения, докато в Кабала намираме само намеци. Във връзка с Първичния Човек, когато е бил създаден от безплътния Създател за първи път, „нямащ кости“, Книгата Дзиан гласи: „Отначало били „сътворени“ Дихание, след това Буддхи и Син-Отражение (Тяло). Но къде е била Оста (Средният Принцип, Манаса)? Човекът е осъден. Когато само Неразделният (Недиференцираният Елемент) и Вахан (Буддхи) – Причина за безпричинността — се откъсват от проявения живот.“ „Само ако“, поясняват Коментарите: „Само ако те не са скрепени и не са съединени чрез Средния Принцип, Носителя на личното съзнание на Джива.“ С други думи, двата висши „принципа“ не могат да имат индивидуалност на Земята, не могат да са човек, ако няма (а) Разум, Манас-Egо, за да осъзнае себе си, и (b) земна, лъжлива Личност или Тяло, егоистични желания и лична Воля, за да се закрепи цялата съвкупност като около ос – както е в действителност, – във физическата форма на човека. Именно пети и четвърти „принципи“1 – Манас и Кама Рупа – съставят двойнствената личност; истинското безсмъртно Ego, ако то се е асимилирало с двата висши принципа и лъжливата преходна Личност, т. нар. маявично или преходно тяло, или животинско-човешката Душа – тези два принципа трябва да са тясно слети за пълно човешко съществуване. Въплътете Духовната Монада на Нютон, прикрепяйки я към най-съвършения свят човек на Земята, в най-съвършеното по достъпните представи на нашето въображение физическо тяло – т. е. в тяло, съставено от два и даже три принципа, от Стхула Шарира, Прана (жизнения принцип) и Линга Шарира – но ако в него отсъстват средният и петият „принципи“, вие ще създадете само идиот – в най-добрия случай прекрасна твар, лишена от душа, празна безсъзнателна видимост, „Cogito – ergo sum“ не може да възникне в мозъка на подобна същност, във всеки случай на нашия план. 1 Четвърти и пети отдолу, започвайки с физическото тяло; трети и четвърти, ако се брои от Атма. Но съществуват ученици, които отдавна са разбрали философския смисъл, който лежи в основата на алегорията за „Падналите Ангели“, така обезобразена и изкривена от римокатолическата църква. „Царството на духовете и духовното действие, което излиза от волята на духа и е негов продукт, се намира извън границите на царството на душите (божествените) и божественото действие, по отношение на което то е в противоположност и противоречие.“1 |
