|
1 Алегорията за Огъня на Прометей е още една версия на въстанието на гордия Луцифер, който бил свален „в бездната“, или просто на нашата Земя, за да живее като човек. Луцифер на индусите Махасура, както казват, също започнал да завижда на Блестящата Светлина на Създателя и начело на низшите Асура (не Богове, а Духове) въстанал против Брама, за което Шива го свалил в Патала. Но понеже в индуските митове философията върви ръка за ръка с алегоричните измислици, в тях „дяволът“ е показан като разкайващ се и му е дадена възможност да се усъвършенства; езотерично той е грешен човек и благодарение на Йога, благочестие и адептство може още веднъж да достигне своето предишно състояние на „единение с божеството“. Слънчевият Бог Херкулес се спуска в Хадес (в Пещерата на Посвещението), за да освободи жертвите от техните мъчения и т. н. Само християнската църква създава, изобретени от нея, вечни мъчения за дявола и осъдените. Всички те, както кабалистите, така и символистите, проявили пълно нежелание да издадат първоначалния смисъл на Падението на Ангелите. В християнството подобно мълчание е единственото естествено нещо. Нито един алхимик, нито един философ в средновековието е можел да произнесе това,1 което в очите на ортодоксалната теология би било страшно светотатство, тъй като то незабавно би ги довело през „светия“ Инквизиционен Съд към мъченията и кладата. По отношение на съвременните ни кабалисти и свободомислещите, работата стои по друг начин. Ние се боим, че при тях това е само човешка гордост, тщеславие, основано на гръмогласно отхвърляното, но неунищожимо суеверие. Откакто църквата в своята борба с манихейството е изобретила дявола и е поставила теологичен усмирител на блестящата божествена Звезда-Луцифер, „Син на Утрото“, създавайки по този начин най-огромния от всичките Ј парадокси, черна и мрачна Светлина, митът пуснал своите корени твърде надълбоко в почвата на сляпата вяра, за да бъде позволено в нашия век даже на тези, които не са съгласни с нейните догми и се смеят на дарения Ј с рога и копита Сатана, да се изкажат смело и да признаят древността на най-старото от всички предания. Казано накратко, полуезотерично, това предание е следното: на „първородените“ от Всемогъщия – Fiat Lux – или на Ангелите на Първичната Светлина, било заповядано да „творят“; една трета от тях въстанала и се „отказала“; докато тези, които се „подчинили“, както е направил Фетахил, се оказали неуспешни, което е много забележително. 1 Например, защо Елифас Леви, най-смелият и откровен кабалист, се е колебаел да разкрие тайната на така наречените Паднали Ангели? Той е бил осведомен по този въпрос и е знаел истинското значение на алегорията в нейния религиозен и мистичен, както и във физиологическия смисъл, което е доказвано от обемистите му трудове и честите намеци в тях. И въпреки това, след поне стотици намеци за това в предишните си трудове, в по-късното си съчинение „История на Магията“ (стр. 220, 221) Елифас казва: „Ние с всички сили протестираме срещу самодържавието и всесъщността на Сатаната. Ние не се готвим тук да утвърждаваме или отричаме преданието за Падането на Ангелите... Но ако е така..., тогава князът на въстаналите ангели в най-добрия случай може да е последен и най-безсилен сред осъдените – сега, когато той е разделен с божеството, което е главен принцип на всякакво могъщество“. Това е мъгляво и доста уклончиво. Но да видим какво пише Харгрейв Дженингс със свойствения му странен и накъсан стил: „Св. Михаил и Св. Георги – и двамата са прообрази. Те са или личности, издигнати в святост, или прославени герои, или представляват апотеоз на велики сили. Всеки от тях се изобразява с принадлежащите му сила и способности, атрибути. Като при това последните са възпроизведени и стоят умножени – отбелязани с различни имена във всички митологии (включително в християнската). Но идеята, която се отнася до всеки от тях, е обща. Идеята и нейното представяне се съдържат в понятието за всемогъщия Богатир, подобен на младенец в неговата „девствена чистота“ – и дотолкова могъщ, че тази преизпълнена с божественост наивност (Серафим, „повече знаещ“ и Херувим, „повече любещ“) може да потресе света (изразен така да се каже в магията на Луцифер, но осъден) и да се противопостави на изкусните учения, извоювани с разрешението на Превисшия – изкусни учения („на тази страна на живота“) на великолепния отстъпник, мощния въстаник, който независимо от това е „Носител на Светлината“, „Луцифер“ – „Звезда на Утрото“, „Син на Утрото“, което е висша титла „извън Небесата“, тъй като на небесата той не може да бъде, но извън Небесата е всичко. В един от своите аспекти, явно невероятен, тъй като читателят трябва да има предвид, че качествата нямат пол, този Архангел Михаил е „небесна енергия“, непобедима и безполова – или да го почетем с велики характеристики – той е непобедим, „Воин-Дев-ственик“, облечен... и в същото време въоръжен с бронята на отрицанието на гностиците с „отказа да създава“. Това е още един мит, „мит в митовете“... поразяваща „тайна на тайните“, тъй като е така невероятна и противоречива. Необяснима като Апокалипсиса. Непостижима като самото „Откровение“.“ („Phallicism“, стр. 212, 213.) Въпреки това тази „необяснима и непостижима тайна“ сега ще бъде разяснена и открита в ученията на Изтока. Макар че, ако говорим с думите на много компетентния, но още по-неразбираем автор на „Phallicism“, нито един смъртен, без да е посветен, никога няма да разбере истинското Ј значение. За да се разберат отказът и неуспехът в техния истински физически смисъл, трябва да се изучи и да бъде разбрана Източната философия; следва да се запознаем с основните мистически постановки на ведантистите относно дълбоката заблуда да се приписва функционална дейност на Безпределното и Абсолютно божество. Езотеричната Философия твърди, че по време на Сандха „Централното Слънце“ излъчва Творческа Светлина – така да се каже, пасивно. Причинността е латентна. И само по време на активните периоди на Битието то предизвиква поток от непрекъсната Енергия, чиито вибриращи токове придобиват все повече действеност и мощ с всяко стъпало на седмичната стълба на Битието, по която те слизат. Следователно става ясно как процесът на „съзидание“, или по-точно образуването на органичната Вселена, с всичките Ј единици на седемте царства, се нуждае от разумни Същества, които колективно се превърнали в единно Същество, или Творящ Бог, вече диференцирано от Единното Абсолютно Единство, което няма никакво отношение към условното „творение“.1 1 „Творение“, разбира се, от предсъществуващата вечна Субстанция или Материя. Според нашите учения тази Субстанция е Безгранично Вечносъществуващо Пространство. Сега ватиканският манускрипт на Кабала – чието единствено копие (в Европа) е принадлежало, както казват, на граф Сен-Жермен – съдържа най-пълното изложение на Доктрината, включително и своеобразното разглеждане, прието от луциферианите1 и други гностици. И в този пергамент „седем Слънца на Живота“ са показани в същия ред, в който ги намираме в Саптасуря. Но в тези издания на Кабала, които може да се намерят в обществените библиотеки, са споменати само четири от тях и при това в повече или по-малко замъглени изрази. Но даже и този намален брой е напълно достатъчен като свидетелство за тъждествеността на произхода, тъй като той се отнася до четвъртичната група на Дхиан-Коганите и доказва, че тази теория е произлязла от Тайните Учения на арийците. Както добре е известно, Кабала не е възникнала сред евреите, понеже те са получили своите представи от халдейците и египтяните. По този начин даже и екзотеричните учения на Кабала говорят за „Централно Слънце“ и за три второстепенни Слънца във всяка Слънчева система, включително и нашата. Както е показано в изкусния, макар и твърде материалистичен труд „Нови аспекти на живота и религията“, който е обобщение на вижданията на кабалистите в дълбоко премислен и условен аспект, „Централното слънце... било за тях (както и за арийците) център на Покоя; център, към който в крайна сметка трябва да бъде сведено цялото движение. Около това Централно Слънце... първо от три системни слънца... се въртяло на полярен план..., второто на екваториален план... и едва третото било нашето видимо слънце. Тези четири слънчеви тела били органи, от чиято дейност зависи това, което човек нарича творение, еволюция на живота на планетата Земя. Кабалистите предполагали, че каналите или пътищата, по които се е предавало на земята въздействието на тези тела, били електрически... Лъчистата енергия, излизаща от централното слънце,2 предизвикала Земята към живот във вид на воднист глобус... (Неговото влечение) като нуклей на планетно тяло било устремено към (централното) слънце..., в чиято сфера на привличане то било зародено... Но лъчистата енергия, еднакво наелектризирайки и двете, удържала едното от другото и така променила движението на устремяване към центъра (на привличане) в движение около този център на въртящата се планета (Земята). 1 Луциферианите били секта в четвъртото столетие, на тях се е приписвало учението, че душата е чувствено тяло, което се предава на детето от неговия баща; луцианите съставили друга и по-ранна секта в третото столетие сл. Хр., те учели на същото, освен това, че животинската душа не е безсмъртна, и основавали разсъжденията си на истински кабалистични и окултни учения. 2 Даже и науката трябва да приеме астрономически това „Централно Слънце“ на окултистите, тъй като тя не може да отрича присъствието в звездното пространство на централното тяло в Млечния Път, невидимата и тайнствена точка, вечно скрития център на привличане на нашето Слънце и Система. Но това Слънце се разглежда от окултистите на Изтока по съвършено друг начин. Докато западните и еврейските кабалисти – дори някои благочестиви съвременни астрономи – твърдят, че това слънце е място за особено пребиваване на Божествеността и отнасят към него всички волеви действия на Бога, Източните Посветени настояват, че тъй като Свръх-Божествената Същност на Непознаваемия Абсолют се намира еднакво във всички области и места, „Централното Слънце“ е просто място на Всемирното Електричество, резервоар, в който е събрана тази Божествена Лъченосност, вече диференцирана в началото на всяко творение. И независимо от това, че е още в Лайа или неутрално състояние, то е единен, привличащ, както и вечно-излъчващ Център на Живота. |
