|
Поради това, когато църквата проклина Сатаната, тя проклина космическото отражение на Бога; тя предава на анатема Бога, проявен в Материята или в обективността; тя проклина Бога или вечно-непостижимата Мъдрост, откриваща се като Светлина и Сянка, Добро и Зло в Природата, по единен начин, достъпен за ограничения ум на човека. Това е истинското философско и метафизично тълкуване или обяснение на Самаел или Сатаната, Противника в Кабала; същите положения и същият смисъл се срещат в алегоричните тълкувания на всички други древни религии. Въпреки това, споменатото философско виждане не противоречи на свързаните с въпроса исторически документи. Ние казваме „исторически“, тъй като алегорията и митичните украсявания около ядрото на преданието в никакъв случай не пречат то да бъде документ на действителни събития. По този начин Кабала, повтаряйки откровения от незапомнени времена на вече веднъж универсалната история на нашата планета и еволюцията на нейните раси, я е представила в легендарната форма на различни писания, влезли в съдържанието на Библията. Нейната историческа основа, макар и в несъвършена форма, се предлага сега на тези страници на Съкровеното Учение на Изтока; и по този начин алегоричният и символичният смисъл на Змея от Книгата Битие е обяснен чрез „Синове на Мъдростта“ – или Ангели от Висшите Сфери, въпреки че всички те и всеки поотделно принадлежат на Царството на Сатаната или Материята, които разкрили на хората тайните на Небесата. Оттук са и всички така наречени митове на индуския, гръцкия, халдейския и еврейския Пантеон и те се оказват построени върху факта и истината. Великаните в Книгата Битие са историческите атланти от остров Ланка и гръцките титани. Кой може да забрави факта, че някога Троя била обявена за мит, а Омир за никога несъществувала личност; че реалността на градове като Херкуланум и Помпей се отричала и те се приписвали просто на приказните легенди? Обаче Шлиман доказал, че Троя действително е съществувала, както и двата града; макар и погребани за дълги векове под лавата на Везувий, те били възкресени и отново живеят върху повърхността на земята. Колко още градове и местности, наричани „баснословни“, стоят в списъка на бъдещите открития; колко още личности, разглеждани като митични,1 в един прекрасен ден ще станат исторически – това може да каже само този, който чете указанията на съдбата в Астралната Светлина. Но тъй като постановките на Съкровеното Учение винаги са се пазели в тайна и читателят едва ли може да се надява, че ще му бъдат показани оригинални текстове, ако не бъде приет като ученик, нека гръцките и латинските учени се обърнат към оригиналните текстове на Херметическата литература. Нека старателно проучат например първите страници на Пемандър на Хермес Трисмегист и независимо от замъгленото изложение, те ще видят там потвърждение на нашата доктрина. Там ще открият еволюцията на Вселената, нашата Земя, наречена в Пемандър „Природа“, и всичко останало, от „Влажния Принцип“ или Великата Дълбина, Отеца-Майка – първата диференциация в проявения Космос. Отначало „Всемирният Разум“, когото ръката на християнския преводач в първоначалното представяне е преобразила в Бога-Отец; след това „Небесният Човек“,2 великата съвкупност на множеството от Ангели, което било твърде чисто, за да създава низши Светове, или хората на нашата Планета, но въпреки това все пак преминало в материята по силата на същата тази еволюция, като Втори Логос на „Отеца“.3 1 Вж. „Първоначалните Ману на човечеството“. 2 „Небесен Човек“ – отново моля да се обърне внимание на тази дума – е „Логос“ или езотерично – „Син“. Затова, след като тази титла била дадена на Христос, който бил обявен за Бог, на християнската теология не Ј оставал избор. За да поддържа своята догма за личната Троица, тя била принудена да обяви, което прави и до днес, че единствен Логосът на християнството е истински, а всички Логоси на останалите религии са лъжливи и са само маскиран Принцип на Злото, Сатаната. Обърнете внимание докъде това е довело западната теология! 3 „Тъй като Ума – божество, пребиваващо и в двата пола, бидейки Светлина и Живот, проявило чрез своя Глагол друг Ум или Работник, който, като Бог на Огъня и Духа, оформил и създал седем други Управници, съдържащи в своите Кръгове Феноменалния Свят и чието решение се нарича Съдба или Участ.“ (Разд. IX, гл. 1, изд. 1579 г.) Тук е ясно, че Ума, Първоначалната Всемирна Божествена Мисъл, не е Непознатото непроявено, след като е двуполов – мъже-женствен – но той не е и „Отец“-ът на християнството, тъй като последният е с мъжко начало, не е андрогин. В действителност, в преводите на Пемандър „Отец“ и „Син“, и „Човек“ са безнадеждно объркани. Синтетически всеки Творящ Логос, или „Син, който е един с Отеца“, представлява войнство от Управници на Света. Даже християнското богословие изобразява седемте „Ангела на Присъствието“ като сили или олицетворени атрибути на Бога, които, създадени от него както Ману от Брама, станали Архангели. Само римокатолическото разбиране на Божественото Правосъдие, признавайки в своя творящ Verbum Princeps Главата на тези Ангели (caput Angelorum) и Ангела на великия Съвет (magni consilii Angelus), приема с това тъждествеността на Христос с тях. „Сури станали А-сури“ – Боговете станали He-Богове, гласи текстът; т. е. Боговете станали Врагове – Сатана, при буквално четене. Но сега Сатаната ще бъде показан в Съкровеното Учение като алегория на доброто и жертвата, като Бог на Мъдростта, под различни имена. Кабала учи, че Гордостта и Самомнението – двата главни съветника на Самолюбието и Егоизма – са причина за това, че небесата са се лишили от една трета от своите божествени обитатели – мистически, и една трета от звездите – астрономически; с други думи, първото твърдение е алегория, а второто – факт. Въпреки това, както е показано, първото е тясно свързано с човечеството. От своя страна розенкройцерите, на които тайният смисъл на преданието е бил добре известен, са го запазили за себе си, учейки само, че цялото „творение“ е произлязло и е било следствие от легендарната „Война на Небесата“, предизвикана от въстанието на Ангелите1 против Творящия Закон или Демиурга. Това твърдение е правилно, но неговото вътрешно значение и досега е тайна. Да се постараем да избегнем по-нататъшни пояснения на тази трудност – като прибегнем към булото на божествената тайна или като обявим за грях опитите да проникнем по нейните пътища – означава нищо да не кажем. Може би това е достатъчно за вярващите в непогрешимостта на папата, но надали ще задоволи философския ум. Наистина, макар и известна на мнозинството учени-кабалисти, тя никога не е била издадена от нито един от тях. |
