|
Защото, както е казано в Хермес: „20. Сатаната е пазач на Вратите в Храма на Царя; той стоял в преддверието на Соломон. Той държал Ключовете на Светилището; 21. За да не може нито един човек да влезе там, с изключение на помазания, притежаващ Тайното Учение на Хермес.“ Тези образни и величествени изречения са се отнасяли за древните египтяни и други цивилизовани народи на древността, към творческата и зараждаща Светлина на Логоса – Хор, Брама, Ахура Мазда и т.н., като първични проявления на Вечнонепроявения Принцип, независимо дали ще го наречем Ейн Соф, Парабраман или Зервана Акерне, или Безграничното Време, Кала – но значението му днес в Кабала е намалено. „Помазаникът“ – притежаващ тайните и мистериите на Хермес или Будха, Мъдростта, и единствен на когото се доверяват „Ключовете на Светилището“, Утробите на Майката, за да я оплоди и да призове целия Космос за живот и битие – станал у евреите „Йехова“, „Бог на зараждането“ на лунната планина Синай, планина на Луната (Син). „Светилището“ станало „Светая Светих“ и съкровената тайна била очовечена и унижена до „фализъм“, наистина свалена в материята. Оттук е възникнала необходимостта от „Дракона на Мъдростта“ – „Змея“ на Книгата Битие; от съзнателния Бог, нуждаещ се от тяло за прикриването на своята твърде субективна Божественост, да се създаде Сатаната. Но „безбройните въплъщения на Духа“ и „непрекъснатият пулс и ток на Желанието“1 се отнасят: първият към нашата Доктрина за Кармични и Циклични Въплъщения, вторият към Ерос – не към по-късния бог на материалната физическа любов, а към Божественото Желание на Боговете, както и в цялата природа, да се твори и дава живот на Същества. И това можели да извършат лъчите на „Тъмния Пламък“ (тъй като то е невидимо и непостижимо), едва след като сами се спуснат в материята. Затова, както гласи Appendix: 1 Ibid., loc. cit., стих 10. „12. Множество имена дал Господ на него (Сатаната); имена съкровени, тайни и ужасни. 13. ..Противник, тъй като Материята въстанала против Духа, и Времето осъдило даже светците на Господа. 28. Пребивавайки в страх пред него да не греши, произнасяйки името му с трепет... 29. Тъй като Сатаната е Съдия на Справедливостта на Бога (Карма); той държи везните и меча. 31. Тъй като са му поверени Тежестта и Мярката, и Числото.“ Ако сравним последното изречение с това, което в Книгата Ал-Казари равинът казва на Принца, обяснявайки му Кабала, ще видим, че Тежестта и Мярката, и Числото в Сефер Йецира са атрибути на Сефиротите (Три Сефрим или числа, цифри), покриващи всички заедно числото 10; и че Сефиротите представляват колективния Адам Кадмон, Небесния Човек или Логоса. По този начин в древната мисъл Сатаната и Помазаникът били отъждествявани. Поради това: „33. Сатаната е Свещенослужител на Бога, Властелин на седемте обиталища на Хадес, Ангел на проявените светове.“ У индусите тези обиталища са представени като седем Лока или Сапталока на Земята; тъй като Хадес или Лимбо (Чистилище) на Илюзията, от който теологията прави област, граничеща с Ада, е просто нашата сфера, Земята, и по този начин Сатаната се нарича „Ангел на проявените Светове“. Именно „Сатаната е Бог на нашата планета и единен Бог“ и това е без никакъв алегоричен намек за негова злоба и развратеност, тъй като той е един и същ с Логоса. „Първият и „старшият от боговете“ в реда на микрокосмическата (божествената) еволюция, Сатурн (Сатаната) (астрономически) е седми и последен в последователността на макрокосмическата еманация, бидейки окръжност на царство, чийто център е Феб (Светлината на Мъдростта, или Слънцето).“ Гностиците са били прави, като са наричали еврейския Бог „Ангел на Материята“ или този, който вдъхнал (съзнателен) живот на Адам и на неговата планета Сатурн. „34. И Бог опасал слабините му (пръстените на Сатурн) и името на пояса е Смърт.“ В антропологията този „пояс“ означава човешкото тяло с неговите два низши принципа. Трите умират, докато вътрешният човек е безсмъртен. Сега ние се приближаваме към тайната на Сатаната. „37. ...Само на Сатаната лежи позорът на зараждането. 38. Той загубил своето девствено състояние (също като Кумирите поради въплътяване), разкривайки небесните тайни, той сковал себе си. 39. Той заобикаля с окови и граници всичко съществуващо... 42. Армиите на Бога са близнаци (две на брой); в небесата войнствата на Михаил; в бездната (проявения свят) легионите на Сатаната. 43. Това са Непроявеното и Проявеното; свободното и скованото (в материята); девственото и падналото. 44. И те двамата, изпълнявайки Божието Слово, Служители на Отеца.“ Поради това: „55. Свят и почитан е Сабат на Бога; благословено и свещено е името на Ангела на Хадес (Сатаната).“ Тъй като: „41. Славата на Сатаната е сянка на Господа (Бога в проявения Свят); престолът на Сатаната е подножие на Адонай (целия Космос).“ |
