|
В индуския екзотеризъм тези Ангели (Асурите) също така са обявени за „Противници на Бога“; като ония, които се отказват от жертвоприношения и почитания, въздавани от Девите. В християнската теология общо ги наричат „Паднали Духове“ и са герои на различни противоречиви легенди, почерпани от езически източници. Coluber tortuosus, „Извиващ се змей“ – това наименование, получило, както казват, началото си от евреите, е имало съвършено друг смисъл, преди да бъде изопачено от римската църква; и между другите значения – и чисто астрономическо. На „Змея, низвергнат от небесата (de orsum fluens) ce e приписвало притежаване на ключовете от Царството на мъртвите ??? ??????? ???? (до деня), когато Исус го видял падащ „като мълния... от небесата“,1 въпреки тълкуването от католиците на думите „cadebat ut fulgur“. B действителност това означава, че даже и „дяволите са подчинени на Логоса“, който е мъдростта, но в същото време – като противник на невежеството – Сатана и Луцифер. Тази забележка се отнася до Божествената Мъдрост, която пада като мълния и така предизвиква към дейност тези, които се борят с дяволите на невежеството и суеверието. Преди това – когато Мъдростта в образа на въплъщаващите се Духове на Махат се спуснала от небесата, за да оживи и пробуди третата раса към действителен съзнателен живот – човечеството, разбира се, ако то може да бъде наречено така в неговото животинско, лишено от разум състояние, било осъдено на морална, а също така и на физическа смърт. Метафорично наричат падналите в зараждане Ангели – Змейове и Дракони на Мъдростта. От друга страна, ако разглеждаме християнския Спасител в светлината на Логоса, може да се каже, че подобно на Кришна, като човек или като Логос, той спасил от „вечна смърт“ тези, които вярвали в Съкровените Учения, и победил Царството на Мрака или Ада, както прави това всеки Посветен. Това е човешка, земна форма на Посветените и също така – защото Логоса е Христос – е „принципът“ на вътрешната ни природа, който се развива в нас в духовното Ego – Висшето Аз – образуващо се от неразривното свързване на Буддхи, шестия принцип, с петия,1 духовния разцвет на Манас. „Логос е пасивната Мъдрост в Небесата и съзнателната, самодейна Мъдрост на Земята“ – така ни учат. Това е бракосъчетание на „Небесния Човек“ с „Девата на Света“ или природата, както е писано в Пемандър; резултатът е тяхното потомство – безсмъртният човек. Именно това в Откровението на Св. Йоан2 се нарича бракосъчетание на Агнеца с неговата Годеница. Тази „жена“ днес е отъждествявана с католическата църква поради произволното тълкуване от привържениците на тази църква. Но те явно са забравили, че нейните „дрехи“ могат да са „чисти и бели“ отвън, подобно на „избелени ковчези“, но гниенето, с което е изпълнена отвътре, „не е праведност на светци“3, а no-скоро кръвта на светците, които тя е „предала на смърт на Земята“.4 Така забележката, направена от великия Посветен в Евангелието на Лука – алегорично сочеща лъча на озарението и разума като мълния, падаща от небесата в сърцата и умовете, обърнати към древната Религия на Мъдростта, представена тогава в нов аспект от мъдрия галилейски Адепт5 – била изопачена до пълна неузнаваемост, както и неговата личност, и превърната в една от най-жестоките и пагубни теологични догми. ъплъщението и у някои тази мощ остава в латентно състояние, като че ли мъртва, по време на целия им живот. Наистина, „кой е Сина не знае никой, освен Отца, и кой е Отеца не знае никой, освен Сина“, както неведнъж е било казано от Исус (стих 22)** – „и църквата на Христа“ най-малко от всички. Само Посветените са разбирали тайния смисъл на термините „Отец“ и „Син“ и са знаели, че това се отнася към Духа и Душата на Земята. Така е, защото учението на Христос е било окултно, което може да бъде обяснено само при Посвещаване. То никога не е било предназначавано за тълпите, тъй като Исус е забранил на дванайсетте ученици да ходят при езичниците и самаряните (От Матей, Х, 5)*** и им повтарял: „Вам е дадено да знаете тайните на Царството Божие, а за онези външни всичко е в притчи.“ (От Марко, IV, 11.)**** * Бълг. прев.: „Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твоето име и бесовете са покоряват нам.“ – Бел. прев. ** Бълг. прев: „...и кой е Сина не знае никой, освен Отец и кой е Отец не знае никой, освен Сина...“ – Бел. прев. *** Бълг. прев.: „Тия Дванайсет души изпрати Исус и им заповяда, като каза: по път към езичниците не ходете и в самарянския град не влизайте“. – Бел. прев. **** Бълг прев.: „И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи.“ – Бел. прев. Но ако само западната теология притежава патента и правата на автор за всичко, което се отнася до Сатаната – с целия догматичен ужас на тази измислица – другите народи и религии са извършили еднакви грешки в тълкуването на едно от най-философските и идеални понятия на древната мисъл. Те го изопачили и в същото време в многобройните си алегории на тази тема оставили намек за неговото правилно значение. Полу-езотеричните догми на древния индуизъм също не подминали развиването на твърде образни символи и алегории, които се отнасят до въстаналите и паднали Богове. Пураните са пълни с тях и ние намираме пряк намек за истината във Вишну Пурана, в честите споменавания на Парашари за всички тези Рудра, Риши, Асура, Кумари и Муни, които трябва да се раждат във всеки век, да се въплъщават във всяка Манвантара. Езотерично това е равносилно да се каже, че „Пламъците“, родени от Всемирния Разум или Махат, по силата на тайнственото действие на Кармичната воля и импулса на закона за еволюцията, се спуснали – без никакъв постепенен преход – на тази Земя, след като проникнали, както е писано в Пемандър, през „Седем Кръга на Огъня“, или иначе казано – през седем междинни Свята. Съществува Вечен закон на циклите на превъплъщенията и начело на тази серия, в началото на всеки нов Изгрев на Манвантарата стоят тези, които са почивали от въплъщения в предишните Калпи в течение на неизброими Еони – т.е. висшите и най-ранните Нирвани. Именно такъв е бил редът на тези „Богове“ да се въплътят в сегашната Манвантара; поради това е и присъствието им на Земята и произлезлите от това алегории; оттук е също и изопачаването на първоначалния смисъл.1 „Падналите в зараждане“ Богове, чиято мисия е била за завършат Божествения Човек, срещаме по-късно представени като Демони, зли Духове и врагове, в борба и война с Боговете или безотговорните изпълнители на единния Вечен Закон. Но никоя от хилядата и една алегории2 на арийския свят не е създала понятие за същности като Дяволите и Сатаната на християнската, еврейската и мохамеданската религия. Истинското Езотерично виждане за „Сатаната“ и мнението, което е поддържала по този въпрос цялата древна философия, прекрасно са изложени в Appendix, озаглавен „Тайната на Сатаната“, към второто издание на „Perfect Way“ на д-р Анна Кингсфорд. На интелигентния читател не може да се даде по-добро и по-ясно указание за истината и поради това ние цитираме няколко извадки1: „1. И на седмия ден (седмото творение на индусите)2 мощен Ангел се устремил далеч от лика на Бога, пълен с гняв, ярост и изтребление, и Бог му дал власт над външната сфера.3 2. Вечността проявила Времето: Безкрайността дала рождение на Пределността. Битието слязло в зараждане.4 3. Сред боговете нямало подобен на него, в чиято власт били дадени царствата, мощта и славата на световете. 5. Престолите и царствата, династиите на царете,5 падението на народите, раждането на църквите, тържеството на времето.“ 1 Така например в Пураните единият от Праджапати, на име Пуластия, син на Брама – прародител на Ракшаса и прадядо на Равана, великият цар на Ланка в Рамаяна, имал в предишно въплъщение син на име Датоли, „който днес е известен като мъдреца Агастия“ – казва Вишну Пурана (прев. Уилсън, I, 154). Само името Датоли има шест варианта или седем значения. Той съответно се нарича Датоли, Датали, Датоти, Датотри, Датобхри, Дамбхомбхи и Дамбхоли. Всеки от седемте варианта има таен смисъл в Езотеричните Коментари и се отнася към различни етиологични класификации, както и към физиологически и антропологически тайни на първобитните раси. Тъй като несъмнено Ракшасите не са демони, а просто първобитни свирепи великани, атланти, които били пръснати по лицето на земята, както сега е нашата пета раса – Вашиста е гаранция за това, ако означават нещо неговите думи, отнесени към Парашара, опитващ се да използва магия, за да унищожи Ракшаса, наричайки това „жертвоприношение“. Тъй като той казва: „Нека нито един от тези „безобидни“ духове на мрака не бъде унищожен“ (вж. подробности в Махабхарата, Ади Парван, с. 176; също така в Линга Пурана, Пурвардха, с. 64, прев. Уилсън, пак там, I, 8, 9). 2 В едно от писмата на Махатма срещаме място с пряко отношение към тези въплъщаващи се Ангели. Писмото гласи: „И така, има и трябва да има неуспехи сред Ефирните Раси в много категории на Дхиан-Коганите или Девите (развити същества, принадлежащи на предишния планетен Период), както и сред хората. Но тъй като тези несретници твърде напреднали в своето духовно развитие, за да могат насилствено да бъдат отхвърлени назад от тяхното положение на Дхиан-Когани във водовъртежа на нова първична еволюция през по-ниски царства, с тях става следното: там, където трябва да се развие нова Слънчева система, тези Дхиан-Когани се привличат чрез течението „по-рано“ от всички елементали (същности... които в бъдеще ще се развият в човечество) и пребивават като латентна или недействена духовна сила в Аурата на зараждащия се свят... докато не бъде достигната фазата на човешката еволюция... Тогава те стават действена сила и се съединяват или съчетават с елементалите, за да развият постепенно завършения тип на човечеството“. Т. е. да развият човека и да го дарят със самосъзнание, ум и манас. 1 Appendix XV, стр 369. et seq. 2 Когато нашата Земя е трябвало да се появи с нейната планетна верига и човека. 3 Нашата Земя и физическия план на съзнанието. 4 Когато чистите небесни Същества или Дхиан-Коганите и великите питри от различни категории получили поръчението – едни да проявят своите образи или чхая и да направят от тях физическия човек, а други да го одушевят и по този начин да го дарят с божествен разум и разбиране на Тайните на Творението. 5 „Династии на царе“, които смятат себе си за „помазани“, царстващи по силата на „Милостта на Бога“, докато в действителност царстват по милостта на материята, илюзията, прелъстителя. |
