|
Това е било „Падението на Ангелите“, като следствие на тяхното въставане против кармичния закон. „Падението на човека“ въобще не е било падение, тъй като той е бил без отговорност. Но понеже на основата на дуалистичната система било изобретено „създаване“, като „прерогатив само на един Бог“ – законен атрибут, патентован от теологията в името на безкрайно Божество, тяхното собствено създание – мощта на Крияшакти трябвало да се разглежда като „Сатанинска“ и като присвояване на божествени права. Така, в светлината на тесногръди понятия, това естествено трябвало да се разглежда като страшна клевета за човека, създаден „по образ и подобие“ и като още по-голямо кощунство от гледна точка на мъртвата буква на догмата. „Вашата доктрина“, както вече често е казвано на окултистите, „ от самото начало прави от човека, създаден от прахта по образ Божий, носител на дявола“. „Защо тогава правите дявол от вашия Бог, а освен това и двамата са създадени по ваш собствен образ?“ – такъв е нашият отговор. Езотеричното тълкуване на Библията обаче достатъчно отхвърля тази клеветническа измислица на теологията. Тайната Доктрина някога ще стане справедлива Карма на църквите – повече антихристиянски, отколкото събранията на представителите на най-убедените материалисти и атеисти. Истинското значение на древната доктрина за „Падението на Ангелите“ в нейния антропологичен и еволюционен смисъл се съдържа в Кабала и тя обяснява Библията. То може да бъде намерено преди всичко в Книгата Битие, ако бъде прочетена с устремен към истината дух, без да се обръща внимание на догмите и без предубедени мисли. Това лесно може да се докаже. В Книгата Битие (VI гл.) и по Енох „Синовете на Бога“ – Б’не Алейм – са проникнати от любов към дъщерите на хората, съчетават се с тях и им откриват тайните, незаконно научени в Небесата; и това е „Падението на Ангелите“.1 Но каква в действителност е самата Книга на Енох, която авторът на Откровението и даже Св. Йоан, автор на Четвъртото Евангелие,1 така щедро са цитирали в своите писания? Това е просто Книга на Посвещението, която с алегории и предпазливи изрази предава програмата на някои архаични Мистерии, извършващи се във вътрешните храмове. Авторът на „Sacred Mysteries among the Mayas and Quiches“ твърде справедливо предполага, че така наречените „Видения“ на Енох се отнасят до неговите (на Енох) преживявания при посвещението и до наученото от него в Мистериите; но същевременно той изказва погрешното мнение, че Енох го е знаел, преди да приеме християнството (!!). Освен това той предполага, че тази книга е била написана „в началото на християнската ера... когато обичаите и религията на египтяните са се намирали вече в упадък“! Това надали е възможно, тъй като Юда в своето Послание2 цитира места от Книгата на Енох и поради това, както забелязва архиепископ Лаврентий, преводачът на Книгата на Енох от етиопското изложение, тя „не би могла да е произведение на писател, който е живял по-късно... или даже да е бил съвременник на авторите“ на Новия Завет, ако действително Посланието на Юда и Евангелието, и всичко след тях не са били също така произведения на вече установената църква, което според някои критици не е невъзможно. Но сега ни интересува повече „Падението на Ангелите“ на Енох, отколкото самия той. 1 Въобще така наречените ортодоксални християнски представи за „падналите“ Ангели или Сатаната са толкова забележителни, колкото и нелепи. Могат да бъдат приведени около дузина от тях и от най-разнообразен характер, що се отнася до подробностите, и всички те са излезли под перото на образовани светски автори, „завършили университет“ в последната четвърт на нашето столетие (XIX). Така авторът на „Earth’s Earliest Ages“ G. H. Pember, M. A., посвещава обемист том, да докаже, че теософите, спиритуалистите, агностиците, мистиците, метафизиците, поетите и всички съвременни автори по източните теории са предани слуги на „Княза на Въздуха“ и поради това са безвъзвратно осъдени. Той описва Сатаната и неговия Антихрист по следния начин: „Сатаната е „Херувим Помазаник“ на древните времена... Бог създал Сатаната като най-прекрасен и най-мъдър от всичките ся Създания в тази част от своята Вселена и го направил Княз на Света и Мощта на Въздуха... Той бил поставен в Едем, много по-древен от Едема на Книгата Битие... и от съвършено друг и по-субстанционален характер, приличащ на Новия Ерусалим. Така Сатаната е съвършен в Мъдростта и красотата и неговото обширно царство е нашата Земя, ако не и цялата Слънчева система... Несъмнено, не ни е била показвана никаква друга ангелска мощ с по-голяма степен или даже с еднакво достойнство. Дори самият Архангел Михаил е показан от Иуда като запазващ уважение към Княза на Мрака като към висш, независимо от цялата му злоба, докато Бог не заповядал неговото сваляне.“ По-нататък ни съобщават, че „от момента на неговото създаване Сатаната бил вече заобиколен от царски знаци“ (!!), че той се събудил за съзнание, за да чуе, че въздухът е изпълнен с радостната музика на тези, които Бог е назначил за това. „После Дяволът „преминава от царското достойнство към достойнството на свещенослужителя“ (II). „Също така Сатаната е бил Свещенослужител на Превисшия“ и т. н. и т. н. „Антихрист ще бъде въплътен Сатана“ (Глава 3, стр. 56–59). И предшествениците на Пришествието на Аполион вече са се появили – те са по същество теософи, окултисти, автори на „Perfect Way“, „Разбулената Изида“, „Тайни на вековете“ и даже „Светлината на Азия“. Авторът отбелязва „признатия произход“ на Теософията от „свалените ангели“, от „Нефилимите“ или Ангелите от Книгата Битие (VI) и Великаните. Би следвало той да отбележи и собствения си произход от тях, което се старае да докаже нашата Тайна Доктрина, ако той не се отказва да принадлежи на истинското човечество. 1 Сравни Х, 8, където се говори за всички преди Исус като за „крадци и грабители“. Бълг. прев.: „Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.“ – Бел. прев. 2 Стих 14. |
