СТАНСА Х ИСТОРИЯТА НА ЧЕТВЪРТАТА РАСА 38. Раждането на четвъртата раса (на Атлантите). 39. Суб-расите на Четвъртия Човек започват да се разделят и да се съчетават помежду си; те образуват първите смесени раси с различен цвят. 40. Превъзходството на Атлантите над другите раси. 41. Те падат в грях и пораждат потомство и чудовища. 42. Първи зачатъци на антропоморфизма и сексуалната религия. Те загубват своето „трето око“. 38. И ТАКА, ДВАМА ПО ДВА, НА СЕДЕМТЕ ЗОНИ, ТРЕТАТА РАСА ЗАРОДИЛА ЧЕТВЪРТАТА РАСА: СУРА СТАНАЛА А-СУРА1. 39. ПЪРВАТА2 НА ВСЯКА ЗОНА, БИЛА С ЛУНЕН ЦВЯТ3; ВТОРАТА – ЖЪЛТА, ПОДОБНА НА ЗЛАТО; ТРЕТАТА – ЧЕРВЕНА; ЧЕТВЪРТАТА – КАФЯВА, СТАНАЛА ЧЕРНА ОТ ГРЕХА4. ВСИЧКИТЕ ПЪРВИ СЕДЕМ ЧОВЕШКИ ДЕЦА БИЛИ С ЦВЯТ НА КОЖАТА5. СЛЕДВАЩИТЕ СЕДЕМ6 ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ СМЕСВАТ. 1 Боговете стават Не-Богове. 2 Раса. 3 Жълто-бяла. 4 Ако се изразим точно, едва от времето на атлантите, кафявата и жълтата раса на гигантите, може да се говори за човека, тъй като чак четвъртата раса е била първа и е дала напълно човешки представители, макар и с много голям ръст в сравнение с нашата раса. В книгата „Човек; Фрагменти от забравената история“ (написана от двама ученици) всичко казано за Атлантида е напълно правилно. „Черна от греха“ станала именно тази раса, която унизила божествените имена на Асурите, Ракшасите и Даитите и ги предала на потомството като имена на врагове. Тъй като, когато Сура, Боговете или Девите, се въплътили в мъдрите хора на Атлантида, имената на Асурите и Ракшасите са били дадени на обикновени атланти. Поради непрекъснати сблъсъци на последните с останалите представители на Третата Раса и „Синовете на Волята и Йога“, имената им породили по-късните алегории за тях в Пураните. „Асури“ е било сборно име на всички атланти, които били врагове на духовните герои на арийците (Боговете)“. („Man“, стр. 77.) 5 Свой цвят на кожата. 6 Субраси. За да се разбере стих 38, той трябва да се прочете заедно със Стиховете на Станса IX. До тази точка на еволюцията човекът е принадлежал повече на метафизичната, отколкото на физическата природа. Едва след така нареченото „Падение“ расите започнали бързо да се развиват в чисто човешки образ. За да може изучаващият да разбере правилно пълното значение на Падението, толкова мистично и трансцедентално в сегашния му смисъл, трябва веднага да му бъдат съобщени подробности, понеже съвременната теология е направила от това събитие ос, около която се въртят най-пагубните и нелепи догми и вярвания. Както може би читателят помни, Архаичните Коментари обясняват, че от Войнството на Дхиани, на които е дошъл редът да се въплътят като Ego на безсмъртни, но лишени от разум на този план Монади, някои се „подчинили“ (на Закона на Еволюцията) веднага, когато хората на Третата Раса станали физиологически и физически готови, т.е. се извършило разделянето на половете. Те били онези първи разумни същества, които добавяйки сега съзнателното знание и воля към присъщата им божествена чистота, чрез „Крияшакти“ „създали“ полубожествения човек, станал на Земята семето на бъдещите Адепти. От друга страна, онези, които ревниво пазели своята умствена свобода – без да са сковани тогава още от никакви окови на материята – казали: „Ние можем да избираме... ние притежаваме мъдрост.“1 И така се въплътили много по-късно, с което си осигурили своето първо кармично наказание. Те получили много по-ниски (физиологически) тела от своите астрални образи, тъй като техните Отражения (Чхая) принадлежали на предци от по-ниска степен от Седемте Класа. А „Синовете на Мъдростта“, които „отложили“ своето въплъщение до четвъртата раса, вече опетнени (физиологически) от греха и разврата, породили страшна причина, чиито кармични следствия и досега ги потискат. Това се извършило с тях самите и те станали носители на семето на беззаконието в течение на бъдещите еони, тъй като телата, които трябвало да одущевяват, се осквернили поради тяхното собствено забавяне.2 1 Станса VII, Стих 24. 2 Вж. Стих 32–34. |