|
Но подобни предразсъдъци трябва да отстъпят и да изчезнат твърде бързо пред светлината на нови открития. Вече любимите теории на д-р Вебер и проф. Макс Мюлер – а именно, че писмеността не е била известна в Индия даже в дните на Панини (!) и че индусите са заимствали от македонските гърци всичките си изкуства и науки, включително Зодиака и своята архитектура (по Фергюсън); тези и други нелепи хипотези са заплашени с гибел. Именно призракът на древна Халдея идва на помощ на истината. В своята трета „Hibbert Lecture“ (1887) проф. Сайс от Оксфордския Университет, говорейки за отново открити аси-рийски и вавилонски цилиндри, пространно пише за Еа, Бог на Мъдростта, днес отъждествяван с Оани на Бероз, получовек, полуриба, който преподавал на обитателите на Вавилон култура и изкуството на писмеността. За Еа, комуто благодарение на Библейския Потоп досега се е приписвала древност само от 1500 години пр. Хр., същият професор казва – сега използвайки следните термини: „Посветеният на Еа град бил Ериду, простирал се преди 6000 години на бреговете на Персийския залив. Това име означава „добър град“, особено свещено място, тъй като той е бил център, от който ранната халдейска цивилизация е проправяла пътя си на север. Тъй като богът на културата е бил представен като дошъл от морето, възможно е културата, чийто център е бил град Ериду, да е била с чуждоземен произход. Сега ние знаем, че в твърде ранен период са съществували контакти между Халдея и Синайския полуостров, както и с Индия. Статуите, открити от французите в Тех-Лох (отнасящи се към времето най-късно от 4000 години пр. Хр.), били изсечени от извънредно твърд камък, известен под името диорит и надписите върху тях сочели, че този диорит е докаран от Магана – т.е. от Синайския полуостров, управляван тогава от фараоните. Следва да се отбележи, че общият стил на тези статуи напомня стила на диоритната статуя на Кефрен, строител на втората Пирамида; така, по мнението на Петри, единицата за измерване, обозначена на плана на града, който една от статуите държи на коленете си, е същата, която се употребявала от строителите на Пирамидите. Изделия от тиково дърво били намерени в Мугхир или в халдейския Ур, въпреки че това дърво е от индуски произход; добавете, че древният вавилонски списък на тъканите споменава синдху или „тънък памучен плат, тюл“, като „растителна материя.“1 1 Сравни Sayce, „Bibbert Lectures“, 1877, стр. 134–138. Този тюл, днес повече известен като тюл на Дака, бил познат в Халдея като индуски (синдху), а тиковото дърво се употребявало 4000 години пр. Хр.; и независимо от това индусите, на които Халдея е задължена за своята цивилизация, както е било доказано от полк. Ванс Кенеди, не познавали изкуството на писмото, докато гърците не ги научили на азбуката – ако се вярва на изтоковедите! |
