|
Географски това описание донякъде се различава от фактите в Тайните Писания, но показва съществуването на такива предания и това е всичко, което ни е нужно. Понеже, както няма дим без огън, така и преданието трябва да има основание в някаква близка истина. На подходящо място ще бъде показано, че съвременната наука напълно потвърждава казаното no-горе, както и други предания на Съкровеното Учение, свързани с двата загинали Материка. Останките на Великденските острови например са най-поразителните и красноречиви паметници на първобитните великани. Те са толкова велики, колкото и тайнствени, и е достатъчно да се изследва главата на колосалните запазили се статуи, за да се познаят от пръв поглед чертите на типа и характера на великаните от четвъртата раса. Те изглеждат като излети в една форма, макар и да се различават по чертите си – те имат определен чувствен тип, типа приписван на атлантите (на Даитите и „Атлантите“) в езотеричните книги на индусите. Сравнете ги с лицата на някои други колосални фигури в Централна Азия – например с тези около Бамян – с портретните изображения, според преданията, на Будди, принадлежали на предишни Манвантари; тези Будди и Герои, споменати в буддистките и индуските трудове като хора с изключителни размери,1 добри и свети братя на своите зли едноутробни братя; точно както Равана, цар на великаните – цар на Ланка, бил брат на Кумбхакарна; всички те били потомци на Боговете чрез Ришите и по този начин подобно на „Титан и неговото многобройно потомство“ били „Първенци на Небето“. Тези Будди, въпреки че често са обезобразявани от символичното изображение с дълги висящи уши, притежават явна разлика, набиваща се на очи от пръв поглед, именно в самия израз на лицето от типа на статуите на Великденските острови. Те може да са от една раса, но първите са „Синове на Боговете“, а вторите са порождение на мощни вещари. Въпреки това всички те са по същество въплъщения и ако изключим неизбежните преувеличения на народната фантазия и в преданията, всички те са исторически личности.2 Кога са живели? Колко отдавна са живели тези две раси, третата и четвъртата, и колко отдавна след това различните племена на петата раса са започнали своята борба, войната между Доброто и Злото? Изтоковедите ни уверяват, че хронологията е безнадеждно объркана и до нелепост преувеличена в Пураните и други индуски Писания. Ние сме напълно готови да се съгласим с обвинението. Но ако асирийските автори понякога са допускали тяхното хронологично махало да се люшне силно в една посока зад пределите на законната граница и факта, все пак ако се сравни размахът на това отклонение с размаха, допускан от изтоковедите в противоположната посока, тогава умереността ще е на страната на брамините. Впоследствие именно показанията на пандитите ще се окажат достоверни и по-близо до действителността, отколкото твърденията на санскритолозите. Окастрянето от санскритолозите – даже и то да е следствие от удовлетворяването на лична слабост – се разглежда от западното мнение като „предпазливо допускане на факти“, докато пандитът е грубо обвиняван в печата като „лъжец“. Но, разбира се, това не е причина всеки да вижда нещата в тази или онази светлина! Безпристрастният наблюдател може да съди иначе. Той може или да провъзгласи и единия, и другия за недобросъвестни историци, или да оправдае и двамата, всеки поради собственото му основание, и да каже – индусите-арийци са писали това не за масите, а за своите Посветени, четящи истината между редовете. Ако те умишлено са размесили събитията и са разбъркали вековете, това не е било с цел да излъжат, а за да запазят своето знание от хищното око на чужденеца. Но за този, който може да изчислява поколенията от Ману и реда на въплъщенията, определено отбелязани в Пураните при някои герои,1 смисълът и хронологичният ред са напълно разбираеми. Що се отнася до западния изтоковед, ние трябва да го извиним поради неговото несъмнено непознаване на методите, прилагани от ахраичния Езотеризъм. 1 Някакво приблизително сходство със статуите в Бамяна – също така статуята на Будда, висока 200 фута, намерена край селището на сектата Джаин в Южна Индия и явно единствената останала днес. 2 Даже Уилсън признава, че Рама и Равана са лица, чийто живот бил основан на „исторически факти“. Преданията на Южна Индия приписват еднакво цивилизацията... и заселването Ј с цивилизовани индуси (пета раса) именно на завоеванието на Ланка от Рама (Вишну Пурана, III, 318) – победата на „Синовете на Боговете“ над вещарите на Атлантида, гласи истинското предание. 1 По този начин ни показват като пример героя, роден отначало като „несправедлив, но храбър монарх“ (Пуруша) на Даитите, на име Хира-някашипу, който бил сразен от Аватара Нара-Синха (Човека-лъв). След това той бил роден като великана Равана, цар на Ланка, и бил убит от Рама; след което отново се родил като Шишупала, син на Раджарши (цар на Риши) Дамагоши и отново бил убит от Кришна, последното въплъщение на Вишну. Тази успоредна еволюция на Вишну (Духа), в образа на човека, с представителя на Даитите може да изглежда безсмислена, но въпреки това тя дава ключ не само за времето на съответните епохи, когато са живели Рама и Кришна, а даже и за известна психологична тайна. |
