|
Традициите твърдят и археологията приема истината в легендата, че не малко от процъфтяващите днес градове на Индия са построени върху няколко други града, образувайки по този начин подземно селище с височина шест или седем етажа. Такива са Делхи, Алахабад и други; такива примери се срещат даже и в Европа, като Флоренция, да речем, която е построена върху няколко загинали града на Етрурия. Защо тогава пещерите на Елора, Елефанта, Карли и Аджанта да не са можели да бъдат построени върху подземни проходи и лабиринти, както се твърди? Разбира се, ние намекваме не за пещерите, известни на всеки европеец, без значение дали наяве или по слухове, независимо от огромната им древност (въпреки че и това се оспорва от съвременната археология), а на факта, известен на всички посветени брамини на Индия и особено на Йогите, че няма нито един пещерен храм в тази страна, без своите подземни проходи, разминаващи се във всички посоки и че тези подземни пещери и безкрайни коридори на свой ред имат свои разклонения. „Кой може да каже, че загиналата Атлантида – която вече е спомената в Съкровената Книга, но отново под друго име, присъщо на свещения език – не е съществувала още в онези дни?“ Така питахме ние. Без съмнение тя е съществувала, тъй като се е приближавала към дните на най-голямата си слава и цивилизация, когато последният от материците на Лемурия се спуснал към дъното. „Великият загинал Материк може би е бил разположен на юг от Азия, простирайки се от Индия до Тасмания.1 Ако хипотезата, – предизвикваща днес такива съмнения и решително отхвърляна от някои учени, които разглеждат това като шега на Платон, – бъде някога потвърдена, учените ще повярват, че описанието на обитавания от Боговете Материк не е било изцяло мит.2 И тогава те ще разберат, че предпазливите намеци на Платон и обстоятелството, че той е приписвал този разказ на Солон и египетските жреци, са били само безопасен начин да се предаде този факт на света и в същото време, изкусно преплитайки истината и измислицата, той не е свързал със себе си сказанието, чието издаване му било забранено от обети, приети при посвещение. Продължавайки традициите, ние трябва да добавим, че класата на Йерофантите се е разделяла на две категории3: на тези, които получават учението от „Синовете на Бога“ от острова и които били посветени в божествената доктрина на чистите откровения; и на други, населявали загиналата Атлантида – ако това трябва да е името Ј – които, бидейки от друга раса (породена от полово съчетание, но от божествени родители), се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всички скрити неща и без препятствие нито от разстоянията, нито от материята. Казано накратко, те били хора на четвъртата раса, спомената в Попол Вух; тяхното зрение било неограничено и те научавали нещата мигновено.“ С други думи те били лемуро-атланти, първите, които са имали Династия на Духовни Царе, но не от Манаси или „Призраци“, както мислят някои,4 а династия от истински живи Деви или Полу-Богове или Ангели, въплътили се, за да управляват тази раса и да я наставляват в изкуството и науките. Но тъй като тези Дхиани били Рупа или Материални Духове, те не винаги били добри, техният Цар Тхеветат бил от последните и под лошото влияние на този Цар-демон Расата на Атлантите станала народ на злобни „магьосници“. 1 По времето на своето откриване Америка се е наричала от някои туземни племена Атланта. 2 Оттогава се е появило съчинението на Дониели „Atlantis“ и скоро действителното съществуване на Атлантида ще стане факт. 3 Те така са разделени и до днес; и теософите, и окултистите, които са научили от личен опит нещо за окултната и неоспорима мощ дугпа, знаят това много добре. 4 Вж. Дьо Мирвил, „Des Esprits“, III, 57, et seq. „Последствието от това била война, чиято история е твърде дълга, за да се разказва тук. Нейният смисъл може да се намери в изопачените алегории за расата на Каин, великани, и в легендата за Ной и неговото праведно семейство. Този сблъсък завършил с потъването на Атлантида, намерило отражение в сказанията за вавилонския потоп и в потопа от Книгите на Мойсей. Великаните и вещарите „и цялата плът загинала... и всички хора“. Всички, с изключение на Ксисуфр и Ной, по същество напълно тъждествени с Великия Отец и Тхлинкитианите (Thlinkithians),1 който, както казват, също се спасил в голяма лодка, подобно на индуския Ной-Вайвасвата. 1 Вж. Макс Мюлер, „Chips“, I, 339; Попол Вух. Сравни също Холмберг „Ethnographische Skizzen ьber die Vцlker des Russischen Amerika“, Хелсингфорс, 1855. |
